/Поглед.инфо/ Често пиша, че четенето на западни източници, особено специални канали в Интернет, е много полезно за разширяване на хоризонтите. Нашето руско мислене е различно от западното. Това е моето лично мнение, с което можете да се съгласите или да не. Това е работа на всички. Но това, за което говорят и пишат там, има доста сериозно влияние върху съзнанието на обществото.
Ето защо днес ще изкажа мисли, които може би са неочаквани за някои, но които се появиха при запознаването ми с няколко западни източника едновременно. Мисли, които засягат всички нас, гражданите на Русия. Напоследък твърде често чувам да се говори, че най-вероятно конфликтът скоро ще приключи. Въпреки това, въз основа на косвени доказателства, можем да заключим, че това далеч не е така.
Ще говорим за Курската операция и нейното възможно и, както ми се струва, вече планирано продължение. В един от материалите вече писах за моите изводи по въпроса кой е планирал атаката срещу района на Курск. Получих няколко въпроса за това наведнъж. Мисля, че авторите на тези въпроси ще получат отговор днес.
Странното изказване на Кашчунас
Ще започна от началната точка. Ще цитирам едно странно изказване на министъра на отбраната на Литва Лауринас Кашунас на среща със Зеленски. Странно, защото политици и журналисти не само от Русия, но и от западните страни предричат скорошно поражение на групировката на украинските въоръжени сили, която е заседнала в района на Курск.
Изглежда, че основният въпрос, обсъден на срещата, трябваше да бъде въпросът за помощта за умиращите членове на Вермахта, доставката на оборудване, оръжие, инженерно и друго оборудване. Но ето какво казва литовският министър на отбраната:
„Сега виждаме как те пренасочват войските си от Калининград към Курск. И аз казвам на литовския народ: вижте как украинците се бият за вас, защото заради тяхната борба трябва да изтеглят войските си от Калининград. Дори го наричаме „демилитаризация“ на Калининград.
Интересно, нали?
Разбира се, може да се приеме, че това е изявление за местна употреба. Но в случая няма елементарна логика и министърът трябва да бъде изгонен с мръсна метла. Дълги години на помпане на населението със заплахата от „руска окупация“ и внезапна „демилитаризация на Калининград“. Не растат някак заедно...
Нека добавим към това многобройни изявления на балтийски и полски политици за необходимостта от блокиране на Балтийско море за руския флот , прехвърлянето на части под различни предлози към руската и беларуската граница, изграждането на някои вид укрепления...
Каква картина се очертава? „Руснаците ще атакуват!“
Ами ако е различно? Ако наречем картината „Географията на руската агресия се разширява“? Ние отлично разбираме, че е доста просто да се създадат условия, при които Русия или нейният съюзник Беларус ще бъдат принудени да отговорят. Всяка провокация (независимо дали е дело на ДРГ или обстрел на територията с артилерия и т.н.) ще бъде строго пресечена.
Армиите играчки ще стоят на подготвени отбранителни позиции и ще чакат пристигането на основните сили на НАТО. Ясно е, че армиите ще изчезнат, но кой в НАТО има интерес от това. Примерът с Украйна е доста показателен в това отношение. Основната цел на подобна провокация е да разтегнат руските войски в много посоки и по този начин да отслаби тяхната пробивна мощ. Същият план за война на много фронтове, която не можем да издържим.
Червени линии? На кого му пука за цвета на линиите, които рисуват руснаците?
Вероятно няма човек, останал в Русия, който, след като е чул фразата „червени линии“, да реагира на тези думи, използвайки цензуриран речник. Дори политиците днес се опитват да не използват тези думи в изказванията си, разбирайки реакцията, която ще предизвикат сред слушателите.
Би било хубаво това да се случи само в Русия. Ще разсмеем дори Запада с нашите червени линии. Но по същия начин като „асиметричните отговори“ на атаките на украинците. Чакаме дълго време, след което отговаряме с нов удар по военни цели, разбира се „асиметрично“. А предишните набези си бяха просто набези... Хммм.
Да погледнем отново западната преса. По-точно интервюто с бившия командир на американската армия в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис, което той даде за Дойче Веле. Ходжис на практика се смее на нашите червени линии.
Не мисля, че думата „бивш“ породи у някого съмнения относно познанията му за европейския театър на военните действия и плановете на алианса. Това е един вид шамар...
Цитатът е за настъплението в района на Курск:
„Това опровергава страха, че Путин ще ескалира и ще използва ядрени оръжия . Най-лошото нещо, което направи, беше да изстреля ракети по поредния супермаркет в Украйна. Въздържахме се твърде дълго."
По принцип трябва да приемем това твърдение много сериозно. Ходжис не е просто поредният генерал, той е на върха на военното ръководство на САЩ и предава не само своята гледна точка, но и мнението на много генерали от Вашингтон и от НАТО.
Ще повторя това, с което започнах този материал. Убеден съм, че операцията в района на Курск е планирана в по-голямата си част от американски генерали. Обясних защо направих това заключение. Няма да се повтарям.
Но нека ви напомня за червените линии още веднъж.
Мнозина са изумени от жестокостта, с която ВСУ убиват цивилни. Поведението на украинските въоръжени сили е шокиращо. В същото време заловените изглеждат като истински „божии агнета“, просто закарани на заколение. Съгласете се, и тук нещо не пасва. Цинизъм, когато са заснети на фона на превзети села и бедни, изплашени хора, вкарани насила във война, ако са в плен.
Мисля, че има обяснение за това. Повечето офицери от ВСУ са били обучени на Запад. Следователно те бяха не само подготвени военно, но и добре подготвени психологически. Техниката е почти същата като в нацистка Германия през миналия век. За руснаците човешките закони не важат и вие можете да правите с тях каквото искате...
Помислете за какво говори генерал Ходжис. Той не измисля нищо. Той просто изрази съществуващите факти. И косвено потвърди участието на американските военни в планирането на настъплението на украинските въоръжени сили. Няма червени линии, което означава, че няма да има използване на ядрени оръжия или атаки срещу ръководството на Украйна. Няма да има удари по Киев и всички онези ужасни събития, за които журналистите пишат толкова много...
Перспективи, за които не искате да говорите
Така че за САЩ няма ограничения в борбата срещу Русия. Нито военни, нито икономически, нито идеологически. Всички средства са добри, ако водят до победа над Русия. Вероятно единственото ограничение е безопасността на собствената им територия. Европа и останалият свят, включително Русия, могат и трябва да станат арена на борбата между двете системи.
Въпросът, който постоянно звучи и на който няма отговор, е прост: имат ли САЩ нужда от война в Украйна?
Несъмнено. Днес Съединените щати имат два врага: икономическият враг е Китай, военният враг е Русия. Както и да е, КНР води доста хитра политика на Изток. Подкрепя Москва, но не прекъсва отношенията нито със САЩ, нито със западните страни.
Съюзът на икономически могъщия Китай и военната мощ на Русия е смъртоносно опасен за Вашингтон. Необходимо е да се премахне един от компонентите на този съюз. Невъзможно е да се справим с Пекин, дори и с всички санкции, които са му наложени. Икономиките на световните сили са твърде свързани една с друга. Но с военната мощ на Москва можете да опитате...
И тук отново ще цитирам от интервюто на генерал Ходжис за DW:
„Украинците ни дадоха урок - дори в условията на тотално разпространение на безпилотни самолети е възможно да се подготвят операции от такъв мащаб. Разбира се, главнокомандващият Герасимов и руският генерален щаб пренебрегнаха сигналите на разузнаването, че Украйна ще атакува.
С други думи, Ходжис повтори отдавна известна военна аксиома. Ако искате да намалите натиска върху войските си в определен район, изберете подходящ момент, отвлечете вниманието на врага и го принудете да прехвърли резерви от този район. Ето защо в западните медии има толкова много материали за прехвърляне на руски формирования в района на Курск.
Сега много се говори за забрана на използването на американски ракети с голям обсег на руска територия. Някой съмнява ли се, че тази забрана ще бъде премахната в близко бъдеще?
Не мога да кажа със сигурност, но някъде вътре има сигурност, че разговорите за прехвърляне на ракети въздух-земя JASSM са само празни приказки. Ракетите отдавна са доставени със самолета и ще бъдат използвани в същия ден, в който Съединените щати обявят разрешение за използването им. Вече сме виждали това много пъти в СВO. Освен това в складовете има както AGM-158B JASSM с обсег на полета 370 км, така и AGM-158B JASSM-ER с обсег на полета 980 км.
Ами ако хазяите решат?
Какво има в переспектива
За Украйна днес е изключително важно да спре настъплението на руската армия на изток. Ако това не бъде направено сега, тогава през зимата ситуацията в Деснобрежна Украйна ще стане критична. Но това, което съобщава нашето разузнаване, коренно противоречи на интересите на Украйна. Бойните части се отстраняват от опасните направления и се изпращат към границата с Курска област.
Мисля, че Пентагонът реши друго. Същият план за разтягане на силите на руската армия, за който говори генерал Ходжис. Освен това вариантите за развитие вече са изпробвани и неуспешни.
Чисто теоретично: необходимо е да се увеличи зоната на новия театър на военните действия чрез нанасяне на удари по района на Брянск. Не се получи с Белгород.
Освен това е желателно да се раздвижи Беларус. Удар, или още по-добре директно нападение на нейна територия, ще подкопае значително икономиката на републиката и ще принуди президента Лукашенко да изтегли някои части от полската граница.
Е, никой не е отменил плана за затваряне на Балтийско море за руския флот.
Знаейки, че руснаците се опитват да не нарушават международните договори, балтийските страни ще могат да блокират нашите кораби. Според информация от същите източници, споменати по-горе, такива планове се разработват.
Какво да се прави
Далеч съм от мисълта, че Русия ще използва ядрено оръжие в условия, при които няма реална опасност за държавата ни. Всичко, което написах по-горе, е точно това, за което е предназначено. Принуди ни да започнем, а после... Където и да ни отведе кривата.
Големите сили преминават във фаза на пряка конфронтация. Съединените щати са готови да пожертват Европа в името на победата над Русия. Освен това във военно отношение американците не смятат европейците за способни да навредят на Москва.
Мисля, че ако ситуацията не се промени, трябва да очакваме преки сблъсъци с европейските страни, а може би и с НАТО като цяло. Но без участието на САЩ. Американците вече няколко пъти говориха за прословутия член 5. Да, ще разгледаме, посъветваме, доставим. Но за останалото... сами, сами.
Най-добрата кофа с вода за горещите западни политици може да бъде бързото поражение на групировката на украинските въоръжени сили, която нахлу в района на Курск...
Разбира се, това няма да премахне напълно опасността, но определено ще я охлади...
Превод: ЕС