/Поглед.инфо/ Живеем в период на климатични промени и глобално затопляне на климата на Земята. На руска територия са едни от най-значимите повишения на средногодишните температури в света. Това води до разширяване на земите, удобни за човешко усвояване в североизточните части на Източноевропейската равнина и Сибир и най-вече на крайбрежието на Северния ледовит океана.
Това обстоятелство, както и техническия напредък в изграждането и използването на мощни ледоразбивачи, позволява усвояването на северните морски крайбрежия на Русия и по-пълноценна експлоатация на Северния морски път. Този район е един от най-богатите в света на залежи на нефт и природен газ, както в шелфа на моретата от периферията на Северния ледовит океан, така и в крайбрежните райони на Североизточната част на Европейска Русия и Сибир.
В средствата за масова информация в началото на 2022 г. се появиха съобщения, че руският президент е подписал указ за изграждането на пристанище в Индига и железопътна линия до това малко селце край бреговете на Баренцево море. Това за огромната част от българските ползватели на Интернет почти нищо не значи.
Сега на брегове на Баренцево море Русия има само едно голямо и значимо незамръзващо пристанище – Мурманск. Географската характеристика на хинтерланда на новото пристанище Индига е с твърде сурови природни характеристики. Сега селцето Индига е с около 700 жители, разположено на брега на р. Индига (дължина 193 km, водосборна област 3790 km2), която се влива с широко устие-залив в Баренцево море. На запад Бяло море и на изток – Печорско море през зимата замръзват. Но крайбрежието на Чьошка губа и крайбрежието на устието на р. Индира не замръзват постоянно. До техните брегове достигат през Баренцево море част от по-топлите води на океанското топло течение Гълфстрийм. Пристанището ще е разположено източно от гр. Архангелск и от залива Чьошкая губа. Намира се на територията на Малоземелската тундра, източно от Тиманското възвишение (Тиманский кряж). Край устието на р. Индига и селището на запад са разположени Чьошката губа и полуостров Канин, а северно в Баренцево море е о. Колгуев (3495.5 km2).
Изграждането на пристанището Индига и проектираната до него железопътна линия ще са при много трудни природни условия. Край брега на тази част на Баренцево море има морски тераси с надморска височина до 80 m, дюни, брегови валове и малки понижения. Морското дъното е на голяма дълбочина (около 50 m), а край брега от 17-18 m до 2-3 m.Това позволява да се изгради дълбоководно пристанище и в него и до нефтения терминал да акустират кораби с тонаж от 150 до 300 хил. тона.
Районите, отдалечени от брега, са лекохълмиста постледникова моренна равнина със слабо изпъкнали над земната повърхност ридове с височина до 150-180 m. Край р. Индига земната повърхност е понижена и заета от множество езера и блата. Сушата има платформен строеж с два етажа – долен с нагънати стари земни пластове и горен – изграден от континентални и морски лесноразрушими наслаги. На повърхността на отделни места са развити и термокарстови постледникови езера.
Североизточната част на Европейска Русия е много богата на изкопаеми горива и минерални суровини. Най-значима е Тимано-Печорската нефтогазоносна провинция, развита между Тиманското възвишение, бреговете на Баренцево море, долината на р. Печора и акваторията на Печорско море. В нея има запаси на 2.4 млрд. т. запаси, от които 60% са на нефт. Пластовете, в които се съдържат нефта и природния газ са на дълбочина от 800 до 3000 m. Открити са около 200 находища. В долината на р. Печора е едно от най-големите находища на природен газ в Русия - Кумжинско газокондензатно находище (100 млрд. m3 природен газ).
Климатът е суров – субполярен с много студена и много продължителна зима, когато има около 45 денонощия полярна нощ (слънцето не изгрява и не залязва), а през лятото също толкова денонощия полярен ден (слънцето не се скрива зад хоризонта). Средните годишни температури са отрицателни – около -3.0°С. Средните януарски температури са -16/-17°С. Летните температури край морето са само до около 8°С. Температурните разлики (амплитуди) между средните месечни най-високи и най-ниски температури са около 30°С. През последното десетилетие средните годишни температури се повишават с около 1.5°С. Валежите са незначителни (300-350 mm годишна сума) и са предимно от сняг, който се задържа продължително време. Следователно климатът е студен, рязко континентален. Абсолютните най-ниски (отрицателни) температури през зимата са под -40°С. Под земната повърхност има мощен пласт вечно замръзнали пластове (вечна замръзналост), което силно затруднява строителството на пътища и сгради. Реките и езерата са продължително време замръзнали, а корабоплаването е ограничено само по р. Индига и то за няколко месеца. При прилив корабите могат да плават навътре в сушата до 25 km от брега на Баренцево море. Няма плодородни почви и е невъзможно отглеждането на земеделска продукция. Естествената растителност е от тундров тип, развита на петна и е от лишеи, мъхове и ниски храсти. От животинския свят стопанско значение имат рибите, дивечът с ценни кожи и развитието на еленовъдството. Районът около р. Индига, Чьошката губа и крайбрежието на Баренцево море е слабо населен.
Пристанището се изгражда с цел износ предимно на нефт и газохимични продукти. Заводът край селището Индига ще добива от природния газ от близкото Кумжинско находище различни продукти с общ тонаж 7 млн. т. Освен износа на нефт продукция на газохимическите производства, чрез пристанището ще се изнасят и от съседните райони на Европейския североизток на Русия – коксуващи въглища, дървесина, химическа продукция, хартия и др. Тази продукция ще достига до пристанището Индига не само от Ненецкия автономен район, но и от промишлените предприятия на Република Коми (предимно дървесина), Пермския край, Уралският и Сибирски федерален окръг. След изграждането на пристанището се очаква товарооборотът през него да достигне 80 млн. т. (около 20 пъти повече от пристанище Бургас), а от нефтения терминал да се изнасят до 30 млн. т. нефт.
Развитието на транспортната инфраструктура по сушата за сега предвижда изграждането на ж.п. линията от проекта Баренцкомур – Индига-Сосногорск (612 km) и продължението през Троицко-Печорск и Полуночное до Сургут в Западен Сибир, т.е. ж.п. магистрала Баренцево море-Коми-Урал.
Обслужването на железопътната магистрала и превозите на товарите ще предизвика потребността от допълнителни работни места, допълнителни инфраструктурни връзки, дейности по обслужването и персонал за използването и поддръжката. А това от своя страна ще доведе неминуемо да по-голямото населване с нови хора и развитие на селищната мрежа, особено по трасета на магистралата. В района на железопътната магистрала, в Коми се намира е едно от най-големите находища (Пижемское) в Русия на титан със запаси около 100 млн.т. титанов диоксид. В рудата се съдържат и кварц и 40 минерала, сред които и злато и елмази. Там се изграждат рудници и металургичен комплекс за обогатяване на титановия диоксид. В района на гр. Ухта се създава нов център на развитие на металургията на Русия.
Набелязана е и втора железопътна връзка с Индига, чрез изграждането на ж.п. линия с дължина 500 km от Карпогорск в Архангелска област на североизток до Индига, струваща около 200 млрд. рубли.
Този огромен инфраструктурен проект е започнат още през 2019 г. с проектирането. Изграждането на пристанището, нефтения терминал, железопътните връзки и другите помощни съоръжения по план би трябвало да завършат през 2025 г. Завършването на строителните дейности и пускане в експлоатация на съоръженията на незамръзващата част на Баренцево море ще доведе до икономическо оживление не само в Североизточните части на Европейска Русия (Архангелска област, Ненецкия автономен окръг, автономната република Коми) и Западен Сибир, а в перспектива по новото трасе и пристанище могат да се пренасочат и товари от други райони на Русия и републиките от Централна Азия.
По предварителни оценки изграждането на железопътната магистрала до Индига ще струва над 300 млрд. рубли. То е поверено на корпорацията AEON на видния руски богаташ Проценко. Има редица съмнения в икономическата ефективност на проекта и възможностите за очакваните транзитни превози. Но дори в началният период пристанището Индига да не постигне своя капацитет, а ж.п. линиите да не са натоварени достатъчно, то новата инфраструктура ще работи за развитието на Ненецкия автономен окръг и Република Коми, ще обслужва другите стопански дейности и най-важното – ще подпомага осигуряването на националната сигурност на Русия в Арктическия район.
Този проект има важни геополитически и геостратегически цели. На първо място това е ускоряване на времето за превозите на стоки от североизточната част на Европейска Русия, Сибир и централноазиатските държави, особено Казахстан, към Западна Европа през враждебно антируски настроените правителства на прибалтийските държави, Украйна и Полша. Стоките ще се отправят към Западна Европа по по-евтин морски път, заобикаляйки Скандинавския полуостров, а чрез осигуреното чрез ледоразбивачи плаване по Северния морски път и за Япония, Южна Корея и Китай. Втората цел е по-нататъшното стопанско усвояване на богатствата на Арктика и повишаване възможностите за нейната защита от чуждестранни политически, военни и икономически влияния.
Забележка: В статията са използвани различни руски източници – издания, статии, интервюта и т.н.