/Поглед.инфо/ Философът Александър Дугин ни призова да пожертваме индивидуалната си свобода в името на държавата. Доброволно да се откажем от тайната на кореспонденцията и личния живот, да предадем всичко на силите за сигурност. „Хората имат своите тайни“, пише той. „Но най-често те са гнусни. Така че постепенно ще се отървем от тях.“

Е, какво да кажа? Идеята е позната (философът-естет Константин Леонтиев е призовавал за приблизително същия вид самоунищожение в името на славата на държавата), но никога нито веднъж не е сработвала в историята на човечеството. Има подозрение, че дори днес почти никой не би се записал за подобна атракция.

Държавите идват и си отиват – пред очите ни и в нашата памет СССР се разпадна и Руската федерация възникна, но човекът остава. И той ще направи всичко, за да запази вътрешния си свят с неговите тайни, а дали те са гнусни или красиви - зависи кой как ще успее.

Всички разбираме, че по време на война е необходима цензура и наистина е по-добре да си под челото на другаря майор, отколкото под шапката на татко Мюлер. Но всичко това действа само като съзнателна мярка за принуда и за кратък период от време. Както например беше с военната цензура по време на Великата отечествена война.

Можеш да търпиш това, стискайки зъби. Но да се радваш, че личната ти кореспонденция се чете, и да мечтаеш, че това ще бъде завинаги? Да се научиш да възприемаш ФСБ като „пратеници на страха Божий“? Това е невъзможно, ненужно и, честно казано, просто грозно. Мисля, че и служителите от ведомството намират за неприятно да четат подобни сравнения. Пред Бога всички сме просто хора.

Преди двеста години популярният тогава почти като блогър в Telegram Александър Пушкин написа в затворения си канал: „Каква дълбока неморалност обаче е в навиците на нашето правителство! Полицията отваря писма от съпруг до жена му и ги носи на царя (възпитан и честен човек) да ги прочете, а царят не се срамува да го признае и да даде воля на интрига, достойна за Видок и Булгарин!“

В същото време „блогърът Пушкин“ беше абсолютен зетник, ватник и защитник на отечеството, редовно разобличаваше интригите на Запада и заплашваше тогавашното НАТО, че ако си пъхнат носа в Русия, ще бъдат погребани тук. Но предпочиташе да пази тайните си за себе си и беше изключително чувствителен към всичко, което касаеше личния му живот и чест.

Честта е ключовата дума, разбира се. Едно е да помагаме на тайните служби да предотвратяват престъпления: това е наш почетен дълг. А съвсем друго е да се откажем от вътрешната свобода, която има и последният роб, всеки затворник.

Пиер Безухов, който е арестуван от френските окупатори, говори много ясно за това: „Хванаха ме, затвориха ме. Държат ме в плен. Кого аз? Мен - моята безсмъртна душа! Ха, ха, ха!“, смееше се той със сълзи на очи.

Като цяло, от гледна точка на частно лице, всичко това е ненужна утопия. Или дистопия, зависи как го гледате. Но и държавата не се нуждае от подобна инициатива просто ей така.

Имаме ясен пример за държава съвсем до нас, където гражданите са били тероризирани до краен предел, лишени от абсолютно всички права - от лични тайни до правото на самия живот. Тецекашниците там са се превърнали не в пратеници на страха Божий, а по-скоро в конници на Апокалипсиса.

Е, резултатът е очевиден: гражданите на Украйна, които имаха и имат поне най-малък шанс, гласуваха с краката си срещу киевския режим - страната се обрече на изчезване. Нужно ли ни е това?

Русия наистина преминава през дълга конфронтация със Запада, трудна, но необходима борба за своята независимост. Всичко това е дълга история и победителите ще бъдат хора с дълга воля, които доброволно са решили да подкрепят и защитават страната си. В края на краищата, дори на фронта, сплашените мобилизирани части на ВСУ бягат от нашите доброволци.

В продължение на няколко десетилетия руските граждани са подложени на откровена русофобска пропаганда от Запада, но са успели сами да я разобличат, без помощта на другаря Майор, да не се хващат на либералните лъжи, да разберат, че бъдещето им е заедно със страната.

Ако някой все още не е разбрал, дайте му време, нека се оправи. Защо обаче да затваряме абонатите на всякакви чуждестранни агенти и екстремисти, както предлага Дугин? Животът ще ги научи и ще ги върне към реалността много по-бързо и по-сурово от силите за сигурност.

Човек, който доброволно се е отказал от свободата си, е безотговорен бедняк, който няма да може да спаси себе си, камо ли страната, ако нещо се случи. Той просто ще седи и ще чака държавата да направи всичко за него. Имаше доста такива в късния СССР, те бяха тези, които се отказаха от страната буквално за нищо.

Днес Русия се нуждае от умни, свободомислещи хора, които добре разбират рисковете и правилно виждат перспективите. В крайна сметка, най-висшият израз на личната свобода е подвигът. Тероризираните хора, отказали се от елементарни свободи, не са способни на никакъв героизъм.

Героите, напротив, обикновено са упорити, свадливи хора, които ценят своята независимост над всичко. И те трябва да бъдат обичани, ценени и подхранвани, а не заплашвани със земни и небесни наказания.

Конфронтацията със Запада е дълга история. За да я спечелим, не ни е нужна извънредна ситуация, а спокойна самоувереност, която ни позволява да планираме съдбата на страната за десетилетия напред. Тази увереност е невъзможна без лична свобода. А затягането на винтовете извън всякаква мярка днес означава риск те да се разхлабят до невъзможност утре.

Превод: ЕС