/Поглед.инфо/ Съвременните руски комунисти и други левичари много почитат паметта на Владимир Илич и дори обичат да го цитират. Но тъй като той каза и написа много неща, те се опитват да го правят избирателно. Както подобава на възпитаниците на съветската школа, по въпросите на историята те действат според принципа: „Ние играем тук, ние не играем тук, ние увихме рибата тук“. Тези хора също активно участват в избори, а другарят Улянов ги избягва след провала на болшевиките в изборите за Втората държавна дума чак до Учредителното събрание.

По времето на СВО те заемат недвусмислена позиция в подкрепа на руския войник. Междувременно Ленин започва да говори за защита на Отечеството едва след като идва на власт през 1918 г., а преди това неговата фиксидея е борбата за поражението на страната му, в която властта е класова. И тук нашите левичари най-вероятно не са ленинци, а продължават традицията на меншевиките-защитници начело с другаря Плеханов.

Изобщо не е необходимо да говорим за неосталинистите като за ленинисти: в любовта си към Сталин те обикновено се разминават с преклонението пред Ленин. За тях е актуален периодът от съветската история, когато Мавзолеят на Червения площад вече съществува и техният идол маха с ръка от трибуната си.

Ако погледнете от другата страна на политическия спектър, там ситуацията е различна. В съветско време по-старото поколение либерали усърдно изучаваше и си водеше бележки върху трудовете на Вожда, докато по-младото поколение, което няма време да посети КПСС и Комсомола, има родители, които внимателно изучават историята на партията и отглеждаха децата си съответно. А някои от настоящите чуждестранни агенти и релоканти като цяло имат в родословието си пламенни революционери и твърдоглави служители по сигурността.

Една от най-цитираните творби на Ленин е статията „За националната гордост на великорусите“. Ето откъде идва: „Ние сме изпълнени с чувство за национална гордост и затова особено мразим нашето робско минало (когато дворяните и земевладелците водеха хората на война, за да удушат свободата на Унгария, Полша, Персия, Китай) и нашето робско настояще, когато същите земевладелци, насърчаващи капиталисти, ни водят на война, за да удушат Полша и Украйна, да смажат демократичното движение в Персия и Китай, да укрепят шайката на Романови, Бобрински, Пуришкевичи, които опозоряват нашата Великоруско национално достойнство. Никой не е виновен, ако се е родил роб. Но роб, който не само избягва стремежите за своята свобода, но оправдава и украсява своето робство (например, нарича удушаването на Полша, Украйна и прочее „защита на отечеството“ на великорусите), такъв роб е лакей, който предизвиква законно чувство на възмущение, презрение, отвращение и грубост."

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Сега нека слушаме съвременните чуждестранни агенти:

Дмитрий Биков: „Единственият истински патриот е този, който е в абсолютно диаметрално противоречие с днешния руски патриотизъм. Днес да си патриот означава да си русофоб.”

Алла Пугачова: „О, Боже! Каква благословия, че съм мразена от онези хора, които винаги не съм могла да понасям. Ако ме харесваха, това щеше да означава, че съм пяла и живяла напразно. Причината е ясна. Нека скърцат със зъби. Били крепостни, станали роби.”

Андрей Макаревич: „За да мислиш, трябва някой да те научи да мислиш наведнъж. Опасявам се, че в по-голямата си част нашето население не страда много от това. Те гласуват за това, защото не са опитвали нищо друго от векове. Всичко това беше поднесено с малко по-различно покритие, но по същество както сме били роби, така и сме си останали роби.”

* *

В уроците по история в училищата и лекциите по история в университетите Първата световна война се преподава не толкова с помощта на карти, колкото с помощта на цитати на Ленин. И Вождът учи, че човек трябва да желае „поражението на собственото си правителство“ и призовава за „превръщане на империалистическата война в гражданска “. При това тази позиция съзрява сред политемигранта Улянов десетилетие преди световната касапница, по време на Руско-японската война.

Ето какво пише тогава в обръщението си „Към руския пролетариат“, 1904 г.: „Интересите на алчната буржоазия, интересите на капитала, готови да продадат и съсипят родината си в преследване на печалбите - ето какво причини този престъпник война, носеща безброй бедствия на трудещите се“.

„Войната далеч не е свършила, но всяка стъпка в нейното продължение неимоверно разширява брожението и възмущението в руския народ, приближавайки момента на нова голяма война, войната на народа срещу самодържавието, войната на пролетариата за свобода.” ( „Падането на Порт Артур“, 1905 г.).

По време на Първата световна война Ленин вече ясно формулира своята позиция:

"Превръщането на съвременната империалистическа война в гражданска е единственият правилен пролетарски лозунг." („Войната и руската социалдемокрация, 1914 г.“).

„Революционната класа в една реакционна война не може да не желае поражението на своето правителство. Това е аксиома. И само съзнателни поддръжници или безпомощни слуги на социалшовинистите го оспорват.” („За поражението на собственото правителство в империалистическата война, 1915 г.“).

А ето как съвременните руски опозиционери творчески развиха тезите му.

„По мое непрофесионално мнение Крим е зрънце на клона, което е много по-лесно да се вземе от Донбас. Особено ако прережете Кримския мост, а преди това прережете сухопътния коридор. Но е невъзможно да се удържи сухопътният коридор. Затова бих очаквала освобождаването на Крим много по-рано от освобождаването на Донбас“, каза чуждестранният агент Юлия Латинина в интервю за украинската редакция на “Политико” на 29 декември 2022 г.

„Фактът, че този мост все още стои, въпреки факта, че американците разполагат с достатъчно оръжия, които биха прерязали тази основна артерия за доставки, показва, че все още не е взето фундаментално решение. Докато не бъде прието и обявено, ситуацията остава несигурна. Всички казваме, че Украйна трябва да победи, като освободи всички свои земи до Севастопол. Тази фраза не е чувана досега. Америка все още не може да реши сама последствията от украинската победа и поражението на Русия“, каза шахматистът и чуждестранен агент Гари Каспаров в интервю за украински телевизионен канал на 9 ноември 2023 г.

„Навремето Байдън каза във Варшава: „Господи, как можем да позволяваме на този човек да застане начело на Русия”. Това беше единствената забележка на високопоставен западен лидер, която беше действителен призив за смяна на режима.. Защо смяната на режима не се разглежда по отношение на Русия? Защо това е пълно табу на Запад?!” – възмущава се икономистът и външен агент Владислав Иноземцев в интервю от 10 ноември 2023 г.

"Разбирам те. Нямам търпение да дойде деня, когато Мариупол ще бъде превзет. Следя много внимателно тази област. Разбира се, когато убиват руснаци, се чувствам обиден. Но нямам оплаквания към вас... Обадете ми се в Украйна, много искам да дойда при вас. Миналата година бях там през юли, но тази година не съм - обадете ми се, ще се радвам. Готов съм още преди победата“, казва чуждестранният агент Дмитрий Биков в разговор, уж с ръководителя на президентската администрация на Украйна, но всъщност с шегаджиите Вован и Лексус на 11 декември 2023 г.

И такива цитати могат да бъдат дадени безкрайно. А това, че тези, които ги извадиха на светло, ругаят СССР и неговия основател, не означава абсолютно нищо. Ето кои са истинските продължители на делото на Ленин.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.