Без демонстриране на новото общество, достъпно за всички желаещи, свободно от олигарси и абсурди, отварящо широки и разнообразни перспективи за всички, които са способни да приемат неговите правила, военната победа ще бъде временна, тъй като хората ще бягат от нея (физически или психически) в всякакви други митове, от западни до китайски и индийски, независимо от тяхната степен на реализъм.
В края на краищата борбата в информационната епоха - и това е нейният смисъл - не е за територията като такава, а за душите на хората, които живеят на нея или поне понякога си спомнят за нея: в условията на информационното общество е възможно само за кратко да превземете земята без тези души.
Какво трябва да направи Русия, за да стане необходима на себе си и на другите, да ги вдъхнови за въплъщение на вечната мечта в новите условия?
Преди всичко трябва да сме честни. Това не е нещо просто неприятно, а направо неразбираемо за сегашните управляващи, които все още живеят на принципа „двама пишат, трима в офшорки“, но се налага. Властите на целия свят (с изключение на Китай и Индия) лъжат по такъв начин, че думите са подходящи само за вятърна енергия, а народът вярва само на дела.
Ако сериозно ще развиваме Русия, честно казано означава да затворим каналите за теглене на пари от нея (а не да ги изтласкваме с всички възможни средства, както е сега), да забраним двойното гражданство (защото може да има само една лоялност) и да се позволи само на постоянни жители да имат сметки в чужбина.
Да си честен означава поне да се опиташ да станеш правова държава. По-специално, за затваряне на индустрията за теглене, ограничавайки обхвата ѝ до, да речем, 50 000 рубли. на ден на човек. В края на краищата, всеки разбира, че индустрията на теглене е индустрията на укриване на данъци, превръщайки тяхното плащане в най-добрия случай в недоразумение.
Трябва да се забранят офшорките като инструменти за теглене както на пари, така и на активи от страната. Всички активи, регистрирани в офшорки, трябва да бъдат взети от държавата под неин контрол, а ако собствениците откажат бързо да ги пререгистрират в страната, те трябва да бъдат конфискувани като безстопанствено имущество.
Добра стъпка към честността е прилагането на собствените закони. Ако те са твърде сложни за бюрокрацията, която ги е родила, може да се започне с Конституцията, която гарантира на гражданите на Руската федерация "право на живот" - тоест поне реален жизнен минимум. От икономическа гледна точка това е мощна опора за търсенето, която дава старт на развитието на цялата страна, но за съседите и нейните граждани е преди всичко символ на отказа на държавата от политиката за унищожаване на собственото си население под предлози с различна степен на невменяемост.
Разбира се, за да попречат на монополите да използват това за нов кръг от надценки, техният произвол трябва да бъде ограничен чрез антитръстова регулация. Но най-разумното в светлината на неотдавнашния ултиматум на олигарсите (и точното му изпълнение от управляващата бюрокрация) е да се национализират основните сектори на икономиката, които осигуряват основната част от материалните разходи, за да се намали мащабът на цените в цялата страна.
Първичните индустрии и инфраструктурата (включително банкирането) трябва да работят за развитие, тоест да осигуряват максимално поевтиняване на своите продукти (разбира се, не за сметка на надеждността). И тяхната дейност в интерес на обществото може да се ръководи само от собственика, действащ в негов интерес, тоест не от олигарх с някаква степен на дивачество, а от държавата, трансформирана с нова задача.
Развитието изисква евтин публичен кредит. Като се има предвид 5% възвръщаемост на производствените активи, наличният заем е 2% годишно, което изисква нулева лихва от Банката на Русия. Разбира се, за да не напуснат евтините пари от реалния сектор за финансови спекулации, последните трябва да бъдат силно ограничени (такова ограничение при нашето ниво на зрялост на финансовата система е условие за успеха на всички големи икономики: който я осигурява, подобно на САЩ, Европа, Япония и Китай, става развит, който не може, като Латинска Америка и Африка, се потопява в безкрайна деградация).
Промишлеността и технологиите могат да получат пространство само чрез митническа политика: трябва да се ограничи износът на суровини (например премахване на възстановяването на ДДС и въвеждане на мита), а износът на готови продукти трябва да се стимулира по всякакъв начин. По отношение на вноса е точно обратното: необходимо е да се стимулира вносът на суровини и да се ограничи вносът на готова продукция (разбира се само тази, която произвеждаме). Общият принцип е вдигането на митата: колкото по-висока е добавената стойност при износа, толкова повече държавата трябва да я стимулира, колкото по-висока е при вноса, толкова повече трябва да я потиска.
Като цяло делът на вноса на пазара трябва да се ограничи до 10% по примера на Швейцария. Разбира се, трябва да се подкрепя вносът на продукти, които нямаме, но производството трябва да се развива чрез система от тарифни квоти, която под ръководството на Маслюков възстанови нашето птицевъдство в началото на 2000-те години. Принципът е прост: част от националното търсене, което не е покрито от плановете на националните производители, се внася свободно в рамките на тарифни квоти, намаляващи всяка година (с нарастване на руското производство). Вносът над тях, конкуриращ се с руското производство, трябва да бъде обложен с високи мита: от страни-грабители, които крадат нашите активи и ни налагат санкции - 80%, от останалите - 40%.
И накрая, данъчната система също трябва да бъде преориентирана от задачите за ограбване на страната и насърчаване на финансовите спекулации към задачите за възраждане на Русия.
ДДС ще трябва да бъде намален до поне 10% (себестойността за престъпни операции за избягването му), блокиращата производството на добавена стойност „данъчна маневра“ (което направи рафинирането на петрол нерентабилно и повиши цените на черните метали на вътрешния пазар) - отменена, въвеждане на прогресивно данъчно облагане на доходите на гражданите (0% до две минимални заплати и 25% над 1 милион рубли на месец).
Натрупаното съмнително богатство трябва да се облага въз основа на швейцарския принцип на условния доход: тъй като обикновено не повече от една четвърт от дохода се изразходва за поддръжка на голямо имущество, трябва да се обложи условният минимум, изчислен на базата на имуществото (ако, разбира се, е по-висока от обявената).
Това дава възможност за смекчаване на социалното напрежение и осигуряване на солидарна данъчна отговорност на цялото общество, укрепвайки неговото единство и морал.
Изпълнението на описаните програмни мерки ще осигури дълбока творческа трансформация на нашата родина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
