/Поглед.инфо/ Усещането за време у човека е много специфично. Например, едва сега осъзнах, че между отменените Олимпийски игри през 40-та година и Олимпиадата в Москва през 1980 г., е минало толкова време, колкото между Олимпийските игри през 80-та година и потенциално отменената Олимпиада тази година.

За мен Олимпиада-80 е нещо много близко. Спомням си как купих билети до Москва в Ярославъл, но не ми ги продадоха (Москва беше затворена преди Олимпиадата), докато не показах паспорта си с разрешение за пребиваване в Москва (да, тогава билетите за влак бяха на носителя, нямаше нужда от паспорт, за да се купят. Казват, че в стари времена дори за самолетите е било така). Спомням си, че ходех да гледам състезанията (по баскетбол) и купувах финландски сок от ананас, който предизвика раздразнение у публиката (защо във Финландия растат ананаси, а при нас не?), Спомням си закриването и песента за мечето.

А предвоенната ми се струва като някаква сива древност. И някак си не ми е минавало през главата, родителите ми през 80-те все все още бяха малко над 40 и родени преди войната ... Мисля, че съветската епоха е същата древна древност за днешната младост, която за мен е позната и разбираема среда. Но ключовият момент тук е различен ... А именно, че това напълно различно усещане за времето при разглеждане на миналото има напълно неочакван ефект за бъдещето.

Работата е, че хората никак не умеят да строят конструкции, които никога не са виждали.

Хората не можеха да си представят през 70-те години предвоенния живот, както и съвременната младеж не разбира живота през 70-те години, така и всички (на практика всички) не могат да си представят живота утре или вдругиден. Вече повече от 20 години се опитвам да покажа, че след кризата съвременните икономически модели няма да работят. Не ми вярват, при това не само по корпоративно-професионални причини, но и по чисто психологични.

Просто “такова не може да бъде, затова и не може да го бъде никога!”. Защото не могат да си го представят!

А описвам само икономически, добре, понякога социално-икономически модели. Невъзможно е да си представим живота без „средна“ класа днес, дори когато четем книги, написани, когато общо взето такава не е имало. Може би защото книгите са написани или от богатите, или от представителите на тази класа. Описанието на живота на бедните хора, въпреки че то също съществува, не е четено особено много. Короленко там, Горки ... Да, дори Балзак и Дюма донякъде описват бита на хората ... А помните ли колко пари бяха нужни за щастието на телеграфиста, съблазнен от граф Монте Кристо? А как живее (забележете - удобно) Кадрус, който е издържан от Андреа Кавалканти?

Между другото, отбелязваме как по различен начин „бащата” и „синът” Кавалканти реагират на сблъсъка помежду им. Първият радостно получава парите за подписа и си тръгва, вторият решава да играе играта, без да осъзнава, поради младостта си, че това не е неговата игра и поради тази причина вероятността да завземе инициативата е близка до нула. Между другото, на въпроса кой е Путин - той, като се озова в ситуацията на Андреа Кавалканти през лятото на 1998 г., успя не само да овладее инициативата, но и да спечели играта с първоначалните си кукловоди. Така че няма да повярвам в аргументи за глупостта му!

И така, целият проблем на съвременния живот е, че ако по-рано текущата ситуацията се проследяваше за много години (през 2001 и 2008 г.), а след това “за няколко години” (след 2014 година всеки следващ цикъл, за който определяха ресурс, бе по-кратък от предишния), то днес говорим за месеци. Парите на Тръмп ще свършат скоро (защото трябва да се компенсират загубите на мнозина), а възстановяването на цялата система няма да се получи. Няма как да се плаща всеки месец.

Логиката тук е проста: БВП е добавена стойност. БВП на САЩ (реален, а не нарисуван) е някъде около 14-15 трилиона годишно. Разширеното парично предлагане (което осигурява оборота) е приблизително същото. И оборотът (включително ежедневният) също е съпоставим с тази цифра. И ако печалбата пада, тогава това е поносимо, ако остане инерцията. Но ако оборотът спадне ... Повече не можете да компенсирате това, тъй като излишните пари веднага причиняват инфлация.

Това, между другото, се отнася до проблемите на Китай. В САЩ "горещите" пари се стерилизират чрез тегленето им във финансовия сектор. В Китай - във валутата, която получава чрез излишъка от търговския баланс. И както за Китай е недопустимо снижаването на този профицит, така и за САЩ е катастрофа, ако спекулативните пазари съществено паднат. Защото в този случай “горещите” емисионни пари попадат в текущия оборот и предизвикват ръст на цените... С всичките произтичащи от това последици.

И така, трикът е, че по-старите модели вече не работят. Харесва ли ви, или не ... За политическата класа в САЩ ситуацията трябва да се задържи до изборите през ноември, но след това ще започне ... Но какво ще започне, никой дори не може да си представи. Само защото въображението на човек не работи така, дайте му нещо познато, което той вече да е усещал. Между другото, ние все още имаме управляващи, които помнят как са били нещата в СССР ... Разбира се, те помнят зле, но обстоятелствата ще ги накарат да си спомнят.

Между другото, включително по тази причина, нашите хора са много по-адаптивни от западняците, които са свикнали само с един модел. Все още, наистина, не е ясно, как да използваме това, но най-вероятно скоро ще се разбере. Но това все още е абстракция. По-конкретно, трябва да сме наясно, че животът се е променил коренно. И трябва да се подготвим за нов живот, а не да се опитваме да запазим стария. Впрочем, тези, които имат много пари, ще успеят... За известно време. А след това ще настъпи катастрофата. А тези, които хвърлят текущия ресурс, за да измислят нещо ново, най-вероятно ще имат късмет. Само защото днес изобщо няма конкуренция.

По принцип всеки решава сам. Ясно е, че повечето хора няма да направят нищо, а ще изчакат да се случи нещо, за да отговорят повече или по-малко (по-скоро, по-малко) успешно. Но частта, която е готова да работи и да измисля - тя има много сериозни шансове.

Превод: В. Сергеев