/Поглед.инфо/ Главният икономист на Световната банка по Русия Дейвид Найт определи четирите риска за руската икономика през 2022 година. “Поразително”, но тезите на практика напълно съвпадат със заявленията, които прави Елвира Набиулина. Навярно едни и същи хора пишат наръчниците и на Найт, и на Набиулина.
От четирите заплахи, които назова Найт, ще се задълбочим в три. Четвъртата я изключваме, защото в нея става дума за най-известното събитие за 2020 и 2021 година.
Първата заплаха е инфлацията.
Наистина, ръстът на цените е предизвикателство за нашата икономика. Но Дейвид Найт посочва като основна причина не вноса на инфлацията, а късането на логистичните връзки в Русия. Защото нашата страна има големи пространства.
Глупости, нали? Пълни. Но това се произнася от главния икономист на Световната банка по Русия. Между другото, той прави това умишлено. Както и Набиулина, която на практика не говори за вносния характер на инфлацията.
Тя посочва всичко друго: отсъствието на работна ръка под формата на мигранти, късане на логистичните връзки, снижаването на туризма и прочее. Навярно тези фактори имат определена роля за ръста на цените, но основната причина е вносът на инфлация.
Защо това не искат да го признаят системните либерали и глобалистите? Отговорът е прост. Тогава възниква въпросът: какво да се прави? В този случай е нужно да се въвеждат експортни мита, квоти, субсидии и прочее. Тоест да се действа с непазарни методи.
Фактически ако нашата страна използва протекционистки мерти, то тя ще получи конкурентно предимство в сравнение със западните държави, нали сме производители на практически всички суровинни стоки. Могат ли да го допуснат това глобалистите? Разбира се, че не.
Втората заплаха са санкциите
Системните либерали постоянно крещят, че санкциите спъват развитието на икономиката ни. Глобалистите също ги повтарят. Елвира Набиулина посочва и рисковете от санкциите в прогнозите си.
Ако обаче погледнете внимателно нещата, можете да видите, че санкциите не са спирачка, а двигател на нашето развитие. Най-яркият пример е черното крило на MC-21. Ако американците не бяха наложили санкции за доставката на композитни материали, ние никога нямаше да разработим технологията и нямаше да стартираме производството на черното крило.
Дори няма да даваме други успешни примери за заместване на вноса. Разбира се, не напредва толкова бързо, колкото бихме искали, но напредъкът е очевиден.
Ако не бяха санкциите, страната ни щеше да остане суровинен придатък на Запада. Без производство и технологии.
Третата заплаха е енергийният преход
Нашата любима тема. Глобалистите и системните либерали редовно ни плашат с енергийния преход. По принцип тук се отличават Чубайс, Кудрин и Силуанов. Те специално въртят тази тема, за да изтеглят още повече пари от икономиката и да ги пратят в резервите.
Всъщност енергийният преход не е заплаха, а поредния шанс за Русия. Бързото възприемане на зелените технологии в Европа създава недостиг на пазара на въглеводороди, тъй като инвестициите в добив на нефт и газ намаляват с бързи темпове. Още в началото на 20-те и 30-те години ще има дефицит на предлагане с постоянно нарастващо търсене поради Азия и Африка.
До 2045 г. търсенето на петрол ще расте средно годишно с 0,7%, за газ - 1%. Очаква ни поне двадесетгодишна ера на високи цени на въглеводородите. През това време страната ни може да получи достатъчно приходи от петрол и газ, за да модернизира икономиката, като я освободи от зависимостта от суровини.
Така виждаме, че всички рискове и заплахи, посочени от Найт, са шансове за развитието на националната икономика. Но благодарение на политиката на системните либерали, които точно копират тезите на глобалистите, тези шансове не се използват пълноценно.
Превод: В.Сергеев