/Поглед.инфо/ Не е лесно да се пише за Деня на победата, защото е почти невъзможно да се изрази с бедните човешки думи величието на главното световно събитие от 1945 г.
В този ден проповедникът на идеите за расово превъзходство вече даваше отрова на любимото си куче и съпруга, а съветският войник изрита останките на ръмжащия Вермахт от всички пукнатини на победения Берлин. И войниците драскаха по стените на опушените руини на Райхстага, върху които се вееше червен флаг. Те спечелиха правото на този уникален автограф.
През последните десетилетия основният празник на страната ни неведнъж е бил подложен на клевети и клевети, но ако днес празнуваме поредната годишнина от Победата, значи сме живи. Ние сме живи като многонационална държава, като потомци на победителите от нацизма. И всички опити да се спре празнуването на Деня на победата или поне да се преименува на нещо неутрално и беззъбо (денят на помирението, например) се провалиха.
Защото какво помирение може да има с фашизма? Европа може да има ден на помирение с всеки, но ние имаме ден на победата.
Включително победата над обединена Европа, която напомпа германските войски с най-модерната техника по това време и с европейска жива сила; Румънци, унгарци, италианци, испанци и много други представители на "цивилизована Европа" се биеха на страната на Хитлер срещу СССР...
За много европейци (за щастие не за всички) нашият Ден на победата 9 май е нож в гърлото, загуба и падение. От май 2023 г. Денят на победата за фашистка Украйна е официално обявен за такъв колапс. За Америка това е спомен за прекрасен гешефт, който позволи на торбите с пари да станат още по-големи с помощта на ленд-лизинг (честно казано, американската технология наистина помогна).
И какво е за нас 9 май? Особено за младите, които не успяха да видят войниците - фронтоваци да играят на домино в дворовете? Вероятно това е денят на самоопределението на Русия.
Струва си да се напомни днес на онези, които са забравили или не са знаели за момчетата, които надписваха към възрастта си по година - две, за да отидат на фронта. За момичетата-медицински сестри, които германците старателно застрелваха като командири и комисари, за да не им позволят да спасяват ранените. За земята на Курската дъга, която беше толкова натъпкана с олово, че плуговете се чупеха. За свалените пилоти, които отиват на таран. За подиумите и сандъците, върху които децата стояха осемнадесет часа, обработваха метал, струговаха гилзи и снаряди.
За ленинградската дажба, по-скоро като парче тежка глина, отколкото хляб, и фосфорни брошки, които светеха в мъртвия зимен мрак. За пилота, който изпълзя със смачкани крака, загуби ги, но се върна на служба. За села с изгорени живи хора (нямаше изключения за деца).
За тези, които бяха обесени за ребрата, застреляни, изпратен на работа в Германия. За нивите, наторени с човешка пепел, за операциите на човешкия мозък, превърнали хората в послушни работни животни. За страха на нацистите от упоритостта и смелостта на нашите войници. За литературата от военните години, от която напират сълзи и стои буца в гърлото. За жените, които са замествали и кон, и вол. За това, забравянето на което е престъпление. За нацизма, който днес отново надига глава и отново трябва да бъде унищожен ... За много може да се припомни в Деня на победата на 9 май
Да ни е честит Великия празник!
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?