/Поглед.инфо/ Помните ли какъв шок изпитаха в нормалните страни, когато се оказа, че руският „Калибър” лети много по-далеч от очакваното? Освен това, за разлика от остарелия „Томахоук,” той при това поразява целите си. Изглежда, че скоро ще видим повторението на този шок.

Едно от предимствата на руските крилати ракети е фактът, че контейнерите за тях могат да се поставят на кораби с много малко водоизместване. Това спестява на вътрешния военен индустриален комплекс нуждата да строи обемисти и ужасно скъпи самолетоносачи, следвайки примера на така наречените развити страни.

В които, напомням ви, тези самолетоносачи също така постоянно се пробиват и протичат.

Да не говорим за това, че най-новият американски „Джералд Форд” изобщо излезе „съвсем готов”.

Той постоянно дава дефекти, включително в обявеното за супер оборудване като електромагнитните катапулти.

Така че Русия, поради наличието на най-нови ракети, е освободена от подобни проблеми. Но това изобщо не означава, че нашите оръжейници почиват на лаврите си.

„За стелт-корветата „Дръзки” проект 20386 и за патрулния кораб Василий Биков проект 22160 са разработени уникални контейнерни зенитни комплекси, наречени „Редут” и „Панцир-М”. Контейнерите с тези ПВО комплекси може да се доставят на транспортен съд или самолет във всеки район на Световния океан и там за броени часове да се установят на борда, превръщайки кораба в „зенитен таралеж”. Така във флота наричат платформите за противовъздушна отбрана, които могат да прикриват от удари на безпилотни летателни апарати, крилати и противокорабни ракети, а също така от конвойни самолети и цели райони на крайбрежието”.

Склонните към епитети журналисти вече наричат новия трик на руските оръжейници „Джобна ПВО”. Е джобна-неджобна, но това, че тези контейнери са мобилни и могат да бъдат поставени навсякъде е факт.

А това означава, че Русия получава нова възможност да крои неприятни изненади на своите западни партньори.

Между другото, считам, че е необходимо да се отбележи, че подобни проекти за създаване на модулни ракетни системи се осъществяват както в Европа, така и в САЩ.

„Програмата за корабостроене Standard Flex на датския флот, в чийто ход с контейнерни комплекси се въоръжаваха ракетни катери и фрегати, нямаше голям успех”, заяви Михаил Барабанов, военен експерт в Центъра за анализ на стратегии и технологии. Смяната на контейнерите беше спряна и в резултат на това датският флот получи постоянно специализирано оръжие. Сериозно се забави и програмата LCS за производството на крайбрежни бойни кораби с подвижно оръжие в американския флот, подчерта той.

Не знам как е в Дания, не следвам темата, но що се отнася до САЩ, програмата не само се е забавила. Тя завърши с позор. Програмата Littoral Combat Ship погълна 30 милиарда долара. Това е резултатът.

Много американски експерти смятат проекта за неуспешен, наричайки LCS „плаваща купчина боклук” и това не е най-драматичното изявление. Предварителните изчисления показват, че дори един сериозен удар по кораба ще доведе до загуба на подвижност, бойни способности и способност за възстановяване на системите. „В нито един от вариантите LCS не оцелява след бой с висока интензивност”, пише в отчета на Министерството на отбраната на САЩ.

Можете ли да си представите колко ще направят нашите дизайнери, ако получат финансиране, еквивалентно на 30 милиарда щатски долара? Това е риторичен въпрос и ние отново стигаме до извода, че при липсата на силно инженерно училище, никаква сума пари не може да се превърне в технически пробив.

Като цяло, на фона на новините за „Редут” и „Панцир-М”, бих препоръчал на западните елфи да сънуват по-малко за разделянето на природните ресурси на Сибир. И вместо това - по-често да си спомнят как свършиха предишните мечтател..

Освен това, датата пристигна. Точно на 17 юли 1944 г. в Москва от силите на пленените хитлеристи е организиран "Маршът на победените".

„Маршът на 42 хиляди германски военнопленници продължи 2 часа и 25 минути. Втората група (15 000 души) премина за 4 часа и 20 минути. Затворниците бяха последвани от машини за поливане, символично измиващи мръсотията от асфалта”

Превод: В.Сергеев