Едно от предимствата на руските крилати ракети е фактът, че контейнерите за тях могат да се поставят на кораби с много малко водоизместване. Това спестява на вътрешния военен индустриален комплекс нуждата да строи обемисти и ужасно скъпи самолетоносачи, следвайки примера на така наречените развити страни.
В които, напомням ви, тези самолетоносачи също така постоянно се пробиват и протичат.
Да не говорим за това, че най-новият американски „Джералд Форд” изобщо излезе „съвсем готов”.
Той постоянно дава дефекти, включително в обявеното за супер оборудване като електромагнитните катапулти.
Така че Русия, поради наличието на най-нови ракети, е освободена от подобни проблеми. Но това изобщо не означава, че нашите оръжейници почиват на лаврите си.
„За стелт-корветата „Дръзки” проект 20386 и за патрулния кораб Василий Биков проект 22160 са разработени уникални контейнерни зенитни комплекси, наречени „Редут” и „Панцир-М”. Контейнерите с тези ПВО комплекси може да се доставят на транспортен съд или самолет във всеки район на Световния океан и там за броени часове да се установят на борда, превръщайки кораба в „зенитен таралеж”. Така във флота наричат платформите за противовъздушна отбрана, които могат да прикриват от удари на безпилотни летателни апарати, крилати и противокорабни ракети, а също така от конвойни самолети и цели райони на крайбрежието”.
Склонните към епитети журналисти вече наричат новия трик на руските оръжейници „Джобна ПВО”. Е джобна-неджобна, но това, че тези контейнери са мобилни и могат да бъдат поставени навсякъде е факт.
А това означава, че Русия получава нова възможност да крои неприятни изненади на своите западни партньори.
Между другото, считам, че е необходимо да се отбележи, че подобни проекти за създаване на модулни ракетни системи се осъществяват както в Европа, така и в САЩ.
„Програмата за корабостроене Standard Flex на датския флот, в чийто ход с контейнерни комплекси се въоръжаваха ракетни катери и фрегати, нямаше голям успех”, заяви Михаил Барабанов, военен експерт в Центъра за анализ на стратегии и технологии. Смяната на контейнерите беше спряна и в резултат на това датският флот получи постоянно специализирано оръжие. Сериозно се забави и програмата LCS за производството на крайбрежни бойни кораби с подвижно оръжие в американския флот, подчерта той.
Не знам как е в Дания, не следвам темата, но що се отнася до САЩ, програмата не само се е забавила. Тя завърши с позор. Програмата Littoral Combat Ship погълна 30 милиарда долара. Това е резултатът.
Много американски експерти смятат проекта за неуспешен, наричайки LCS „плаваща купчина боклук” и това не е най-драматичното изявление. Предварителните изчисления показват, че дори един сериозен удар по кораба ще доведе до загуба на подвижност, бойни способности и способност за възстановяване на системите. „В нито един от вариантите LCS не оцелява след бой с висока интензивност”, пише в отчета на Министерството на отбраната на САЩ.
Можете ли да си представите колко ще направят нашите дизайнери, ако получат финансиране, еквивалентно на 30 милиарда щатски долара? Това е риторичен въпрос и ние отново стигаме до извода, че при липсата на силно инженерно училище, никаква сума пари не може да се превърне в технически пробив.
Като цяло, на фона на новините за „Редут” и „Панцир-М”, бих препоръчал на западните елфи да сънуват по-малко за разделянето на природните ресурси на Сибир. И вместо това - по-често да си спомнят как свършиха предишните мечтател..
Освен това, датата пристигна. Точно на 17 юли 1944 г. в Москва от силите на пленените хитлеристи е организиран "Маршът на победените".
„Маршът на 42 хиляди германски военнопленници продължи 2 часа и 25 минути. Втората група (15 000 души) премина за 4 часа и 20 минути. Затворниците бяха последвани от машини за поливане, символично измиващи мръсотията от асфалта”
Превод: В.Сергеев
