/Поглед.инфо/ В хилядолетната история на страната ни е имало блестящо спечелени войни, завършващи с неясен или откровено неуспешен за нас мир. Важно е да се предотврати такъв изход за настоящата конфронтация между Русия и Запада - следователно военните действия неизбежно ще придобият нов формат и ще се разгърнат на масата за преговори. Можем да кажем, че се отваря втори фронт – дипломатически, но и на него ще има и засади, и капани, и победи.
Прецизният език на външния министър е оръжието, с което нашите дипломати ще се бият. Не напразно у нас и в чужбина слушаха с такъв интерес пресконференцията на Сергей Лавров за местни и чуждестранни журналисти.
Всички се интересуват: какво иска Русия? Къде ще се спре тя? Между какво и какво ще трябва да избира Киев - тиха капитулация или категорична капитулация? Най-важното беше казано веднага: ние не се нуждаем от временно примирие с Украйна.
Твърде добре виждаме, че украинските въоръжени сили едва дишат и се нуждаят спешно от пауза във военните действия. Западните господари ще ги полекуват, обучават, укрепват и въоръжават, след което пак ще ги хвърлят на бой срещу Русия.
Основата на нашата преговорна позиция беше формулирана още в Истанбул, след това конкретно повторена от президента през юни тази година. Сергей Лавров потвърди, че тук нищо не се променя: неутрален статут на Украйна, възстановяване на правата на руския език, църква и култура, признаване на реалностите на земята, подкрепени от волята на жителите на Новоросия.
Русия има искрени приятели, които няколко пъти са правили своите предложения за мирно уреждане. Те се позоваха на принципа на териториалната цялост на държавите, залегнал в Устава на ООН. Сред авторите на подобни предложения бяха например Китай и Бразилия.
Сергей Лавров обясни позицията на Русия по този въпрос - все пак става въпрос за съдбата на десетки милиони хора. Хартата на ООН специално отбелязва не само териториалната цялост, но и правото на народите на самоопределение - в случай, че техните правителства не изразяват волята на мнозинството.
Киевският нацистки режим е западна марионетка. Те не само "не изразяват волята" на хората - те редовно обстрелват, бомбардират и унищожават тези хора. Те пречат на хората да говорят и учат на родния си език. Унищожават изконната им вяра и заличават историческата памет. Те измъчват и убиват несъгласните.
С какво по същество съвременният киевски режим се различава от хитлеристката окупация на Украйна? Само дето при Хитлер нямаше гей паради.
Естествено жителите на Крим и Новоросия се разбунтуваха срещу този окупационен режим. Те водят освободителна война срещу него, почти по същия начин, по който се биеха с колонизаторите от страните от Глобалния Юг след Втората световна война.
За тях беше естествено да правят референдуми за присъединяване към Русия - страната ни ги пази от пълно физическо изтребление.
Освобождаването на десетки държави от западния колониализъм би било невъзможно без правото на народите на самоопределение, залегнало в Устава на ООН. Нашите дипломати ще апелират към този принцип.
Русия е готова да обсъжда не примирие, а саво и изключително траен и дългосрочен мир. Той може да бъде постигнат само ако се премахнат двете основни първопричини за целия конфликт. Това е разширяването на НАТО на изток (и тук разчитаме на цялостно решение на проблема с неделимата европейска сигурност), както и незачитането на правата на руското население на Украйна. Никакви други опции няма да работят.
Г-н Келог, който в новата администрация на Вашингтон ще изпълнява ролята на специален пратеник по въпросите на Русия и Украйна, беше отделно информиран, че Москва добре помни съдбата на Минските споразумения.
Тогава западните лидери се опозориха пред целия свят, като поеха ангажименти, не изпълниха нищо, а после открито си признаха, че не са имали никакво намерение да изпълняват нищо. Това трайно унищожи репутацията на западните преговарящи в очите на световното мнозинство. Това означава, че този път Москва ще се погрижи за строги гаранции на мирния договор.
Нека помислим сами - какво може да гарантира спазването на някакви споразумения? Силовите ресурси на страната, нищо повече. По време на СВО руската армия се показа като най-силната в света, а руската икономика демонстрира безпрецедентна стабилност.
Затова днес - за разлика от 2014 г., когато не бяхме готови за санкциите или сериозните дългосрочни военни действия - имаме всички възможности да гарантираме изпълнението на всички подписани документи.
За разлика от западните контрагенти, които бълват с килограми идеи за преговори, клатушкат се, подхвърлят това-онова и моментално се отказват от собствените си думи, Москва поставя своите искания решително и недвусмислено.
Трябваше да видите колко впечатляващо изглеждаше Сергей Лавров на пресконференцията, колко тежка беше всяка негова дума. Това беше истински представител на велика сила, учтиво и неумолимо излагайки условията за предаване на врага.
Превод: ЕС