/Поглед.инфо/ Както сме отбелязвали преди, геополитическата координатна система, съсредоточена в Атлантика, е създадена от Запада в продължение на векове. От времето на Александър Велики Западът се смята за безусловен център на света. Той проектира своите ценности, стратегически планове и културни клишета върху схемата Изток-Запад, където Изтокът е вечният „подзапад”, варварството и изостаналостта, а Западът е цивилизация, прогрес, универсална култура и стил на мислене. Въвеждането на допълнителни геополитически координати взривява тази матрица отвътре, обърква противника. Ако не е нито на изток, нито на запад, тогава какво?

Отговаряме: Северът (!) е културно, географски и климатично изолирано пространство, където човешките общности живеят в специални условия, където самият начин на живот има различен ход, икономиката и политиката работят на различни принципи. Самият морал по нашите географски ширини се формира от селско стопанство и колективно мобилизационно съзнание, когато за кратко лято е трябвало да се положат максимални общи усилия, а през зимата да не се карат и да се споделя братски получената храна. Оттук – съборност, интуитивно братство и солидарност пред общата заплаха. Това са самите основи на нашето северно самосъзнание.

На много наши съвременници изглежда, че в стремежа на човечеството към северните хоризонти е достигната последната граница, отвъд която цари непреодолим студ. След разпадането на Съветския съюз стана обичайно пространството на Русия да се възприема като нейно „зло и проклятие“. Те казват, че трябва да отделят много усилия, за да ги преодолеят, да изградят сложна инфраструктура, да поддържат тромав бюрократичен апарат. Не, Северът за руснаците не е проклятие, а благословия, пряка божествена индикация за великата мисия на нашия народ и държава.

Така се случи с разпадането на съветската държава, ако няма глобални задачи, проект и руска мисия, значи не са необходими северни проекти и наистина е по-лесно цялото население да се премести на юг от Ростов на Дон. Напротив, когато държавата започва да става все по-силна и по-сложна, има далечни планови хоризонти и грандиозни планове, Северът също се овладява: строят се ядрени ледоразбивачи, възраждат се корабостроителници и минни предприятия. Овладяването на севера е първият симптом на пробуждането.

От 2020 г. населението на света нараства с около 70-80 милиона души годишно. За съжаление демографската ни ситуация е обратна. Благодарение на коронавирусът смъртността значително надхвърли раждаемостта, броят на смъртните случаи надвишава броя на ражданията почти два пъти. Русия губи 1 милион души годишно. В същото време над 70% от населението е съсредоточено в най-гъсто населените райони на света, които заемат около 7% от земната маса. На тези територии се противопоставя огромният континентален блок на руския север, който също заема 7% от земната земя, където живее само 0,2% от световното население.

Разбира се, трябва да направим всичко възможно за експлозивния растеж на собствената ни раждаемост, преселването на мегаполисите и преселването в удобна едноетажна Русия. Но в същото време е необходимо да се подготви почвата за евентуален масов приток на имигранти. Нашият Север, както някога Новият свят, ще играе ролята на изход за сънародници, пристигащи в Русия от страните от бившия Съветски съюз, а в бъдеще - за граждани на други страни. Колонизацията на северните райони на Съединените щати и Канада също беше продиктувана от наплива на имигранти, които се стремяха да получат земя, да започнат ферма или да избягат от преследване, както сега Сноудън или Асандж. Експлозивният растеж на световното население изисква разширяване на демографския капацитет на северните територии. Тук, а не в намаляването на населението, създаването на подводни градове или колонизирането на космоса, се крият резерви за бягство от глобалното затопляне и „малтусианското проклятие“.

За разлика от пустините, планините и дивите джунгли, руският север е доста достъпен за обитаване. Там е студено, но можете да се преборите със студа, дори можете да свикнете с него. Чарлз Боден отбелязва през XVI век: „Испанецът удвоява апетита и силата си, когато се мести от Испания във Франция, а французинът става летаргичен и губи апетита си, премествайки се в Испания“. Азиатците и дори африканците се чувстват страхотно в Аляска като моряци или производители на петрол. Но ескимосите в южните Съединени щати бързо се разболяват и се възстановяват само в родната си северна среда. Подобна е ситуацията и при нас, където хората от полярните ширини не се вкореняват в градовете на Центъра или дори в Южен Сибир. Родените от Украйна, Кавказ или Централна Азия се чувстват съвсем нормално на север.

До средата на векd значителна част от Европа, включително Русия, ще бъде обект на миграционен натиск от Азия и Африка. Всъщност това презаселване вече е започнало. Русия трябва да бъде подготвена за по-нататъшно развитие. По-специално, има нужда от ефективни програми за връщане на рускоговорящи граждани на бившите съветски републики. Вече трябва да имаме такива програми за презаселване, места за бъдещи селища и индустрии отвъд Урал. Разходите за енергия за поддържане на живота тук са повече от компенсирани от газ, ядрена енергия и нано- и минни технологии. Очаква ни истинска ера на високотехнологичния северен киберпънк: титанови, водородни и въглеводородни „долини“ на север, роботика и 5Г технологии.

В крайна сметка, с кого е по-добре да съжителстват нашите деца и внуци: естествени бежанци от Африка и Азия? Или да създаде селективни миграционни бариери за културно допълващи се народи? Може би е необходимо да се въведат индивидуални програми за политически бежанци от Европа и САЩ - "северни/сибирски или далекоизточни хектари" за тези, които са готови да се преместят в Русия със семействата си, да получат гражданство и да се асимилират? Всичко това трябва да се обсъди и осъществи сега – с провъзгласеното от министъра на отбраната строителство на нови сибирски градове.

В същото време се нуждаем от ново геополитическо мислене. Огромните ненаселени територии на Русия отдавна привличат вниманието на световната общност. На световната общност се внушава образа на корумпирана, агресивна и непредсказуема Русия. Непрекъснато се посочва лошото управление на природните ресурси. Уж „цивилизованите“ страни имат права върху руската Арктика и Северния морски път. Надеждите им са свързани с прогнозираното затопляне на климата и евентуално преселване в Сибир. Вече се повдига въпросът за ограничаване на правата на държавите, които не са в състояние да се разпореждат с природни ресурси, които са им паднали, или да контролират въглеродните емисии. В масовото създаване се въвежда идеята за общ въздух, водни ресурси, обща Арктика и Северния морски път и в крайна сметка за общ Сибир и териториите на националните държави като цяло. И все още ни се казва, че трябва да изоставим геополитическото съзнание и „блоковото мислене“.

Самото геополитическо мислене на Запад не отстъпва, а само се засилва, само че по много особен, глобалистичен начин. Това съвременно геополитическо мислене се свързва с преразпределението на пространството и т. нар. „ред, базиран на правила“. Най-сериозният проблем е недостигът на прясна вода, ресурси и самото пространство, чието запълване става изключително бързо. Благоприятната околна среда се превръща в най-важния ресурс на тези страни, които ги притежават, и тяхното търсене е основното занимание на много икономисти, политици и учени. Териториите вече са огромен ресурс, хранилище на всички други богатства на днешния и утрешния ден.

Днешният свят е на ръба на ново грандиозно преразпределение и той трябва да продължи според нашите правила и при нашите условия.

Превод: В. Сергеев