От каква национална идея се нуждае Русия?

/Поглед.инфо/ Без идеологията, която е в основата на самоидентификацията на нацията, по принцип не може да съществува държава.

Днес представяме стенограма на изказването на директора на института RUSSTRAT Елена Панина на кръглата маса „Русия: кой образ на бъдещето отговаря на целите на националното развитие?“, проведена на 1 юни 2022 г. в информационна агенция REGNUM , организирани от институт РУССТРАТ и ИА REGNUM .

Днес вероятно само най-мързеливите не говорят за националната идея. Но, за съжаление, много често търсенето на национална идея, както се случва у нас от няколко години и особено напоследък, се превръща в своеобразна ругатня. И кой не измисля и не излага национална идея. Проблемът обаче е много по-сериозен.

Ние живеем в Русия от 1991 г. повече от 30 години, а според Конституцията от 1993 г., според член 13.2, държавната идеология по принцип е забранена у нас. Е, нека се обърнем към въпроси, които са доста древни. Към древна Елада. В известното си произведение „Държавата“ Платон пише, че в идеалното състояние, мисли и мъдри дела, произтичащи от тях, се насаждат на всеки гражданин от детството. Всъщност без идеология, която е в основата на самоидентификацията на нацията, на базата на която възниква държавата, като цяло, по принцип не може да съществува държава .

Конституционните забрани за държавната идеология съществуват, но в много малко страни. В онези страни, където подобна клауза не е разписана в конституциите, тази идеология е налице де факто. Много добре знаем, че в Съединените американски щати основното е „Америка над всичко“. Тоест навсякъде има идеология, великодържавна идеология. Америка е господарят на света.

Тя се насажда на гражданите на САЩ от много ранна възраст и надхвърля сериозно рамките на образователния процес. Минава през всичко. Чрез продуктови марки, чрез определени традиции, концепции. Вярно е, че през последните години в САЩ остана само част от тази идеология, че Америка е диктатор, който диктува своя начин на живот и условия на целия свят. И всичко останало започна да ги напуска и да се заменя с квази-марки, квази-концепции.

Тук, в Русия, забраната, която беше посочена в конституцията от 1993 г., беше донякъде изравнена с измененията, приети в Конституцията през 2020 г. Въведени бяха основни понятия: Бог, традиционни ценности, семейство. Строго погледнато, това са основните понятия, с които живее нашият народ и с които страната ни е силна от векове. Така е създадена законодателната база за националната идеология.

Бих искала по време на нашата кръгла маса днес да не говорим само за определена национална идея, а да обхванем тази тема от всички позиции. От цивилизационна гледна точка, от гледна точка на културата, от гледна точка на образователната политика, от гледна точка на икономическата политика. Във всички аспекти. Защото, когато говорим за идеология, това не е само една конкретна идея, това е сбор от идеи, възгледи, традиции, навици, мироглед. Всичко това заедно се нарича идеология.

Сега ние особено остро осъзнаваме, че у нас все още не е формулирана идеология, не е формирано това зърно. Изглежда, че съществува сред хората, но никъде не е оформена по никакъв начин. Но вие разбирате, че едно свято място никога не остава празно.

Ако няма собствена идеология, тя неизбежно ще бъде заета от чужда. И нашите идеологически опоненти, а сега не само идеологически, но и преки опоненти в глобалната война, която се води срещу Русия, много ясно използват западната си идеология, за да ни отслабят отвътре и най-вече да повлияят на умовете ни.

Особено върху все още крехките умове на младото поколение. Затова днес неотложната задача е окончателно да се формулират националните идеологически основи. Това е първото. Второ: не просто да формулираме, а да преструктурираме цялата си политика, в абсолютно всички сфери, така че да издигнем националното достойнство на страната ни на съвсем ново ниво.

Сега срещу нас се води информационна война. Все пак тя не се е провеждала от началото на специалната военна операция в Украйна, провежда се през последните години, а след 2014 г. е особено тежка.

Всяка информационна война се води на базата на определена идеология. В тази война те на първо място се опитват да ни наложат чужди идеали, като същевременно показват определената ни малоценност, която съществува в западното съзнание. В същото време ние самите често сме склонни към такъв възглед за нашето общество, самобичуването ни е в кръвта.

Ние самите, дори и да не го кажем, си мислим: не, в други страни е по-добре, там ще произведат нещо по-добро, ще измислят нещо по-добро. Включително на ниво домакинство. Нашите служители, а заедно с тях и много граждани, се надяват, че всички заминали производители ще се върнат отново при нас.

Това присъства в нас до такава степен, че дори когато отваряме верига ресторанти на сайта на заминалия Макдоналдс, ние използваме някакво ново лого, но всъщност е старо и сега е някаква пародия. Сякаш ние самите не можем дори да измислим марка.

Наскоро посетих Двореца по художествена гимнастика на Ирина Винер-Усманова. Няма да говоря сега за великолепния спектакъл. Искам да говоря за самата сграда. Никога не съм виждал толкова уникална комбинация в съвременната архитектура, в модерната декорация, в дизайна, където палехски лакови миниатюри, хохломски, самаркандски и бухарски мотиви бяха съчетани един до друг, тя е уникална.

Ирина разказа следното: представете си, когато се строеше, трябваше да водя война с клиента и с изпълнители, с архитекти. Казали й, че строи някакъв "лубок", но това е произведение на изкуството, базирано на нашата разнообразна култура. В културата там се използва не само руската, узбекската култура, а като цяло древната многонационална култура на нашите народи. Този пример показва колко здраво западната идеология се е вкоренила в нас, че дори един талантлив архитектурен проект, основан на национални мотиви, се възприема в умовете като „лубок”.

Говоря за това, че имаме много неща, които бихме могли да използваме като наши национални марки, като свое лице. Но, за съжаление, ние не осъзнаваме много неща. Така че идеологията присъства и в това, което използваме в ежедневието, какво обличаме, какво ядем. Ако четете Гиляровски - как той описва руските ястия - каква великолепна е нашата кухня! Няма друга държава в света с такова разнообразие. Тези наши национални, изглеждащи ежедневни дреболии, напоследък, под влияние на западните стереотипи, започнаха да напускат умовете на хората.

Говорейки за идеология, вероятно трябва да се разглежда тази концепция не само от гледна точка на традиционните ценности. Защото, когато казваме, че идеологията е само традиционни ценности и трябва да се върнем към корените, това, разбира се, е правилно и те трябва да се усвояват с майчиното мляко и да придружават човека през целия му живот като даденост, като естествено местообитание, като начин на живот.

Но младите хора не винаги разбират, когато говорим за традиции и връщане към корените. Веднага им се струва, че всички трябва да „седнем на печката, да свирим на хармоника и да ядем калачи”. Преувеличавам, разбира се. Основното е, че в съвременния свят трябва да можем да дадем своя собствена алтернатива. Не е нужно да търсите далеч за пример – да вземем Китай.

Опитайте се да влезете в китайските социални мрежи и да започнете да работите там, насърчавайки вашата идеология. Ще ви бъде, меко казано, доста трудно. Но изолацията им от чуждите ценности не означава, че са се оградили от целия свят и седят и си „ядат ориза“.

Те създадоха свой мощен национален интернет, свои собствени социални мрежи. В които по същия начин има обмен на мнения, водят се активни дискусии и животът кипи. Това е пример за това, че не е необходимо непременно да се заема нещо от Запада.

Веднага след като изключихме Facebook и Instagram, имахме толкова много викове: караул, бедствие! Но все още нямаме паралелни социални мрежи, които биха могли напълно да заменят враждебните сайтове. Но се говори много за суверенния интернет и дори приеха закона.

Какво трябва да се направи днес? Трябва да дадем на хората всички разнообразни съвременни възможности, така че идеите, които са присъщи на руските граждани, да станат естествено продължение на средата, в която съществува нашият народ.

Разбира се, когато говорим за идеология – говоря за нейното съвременно разбиране – трябва да отчетем в нея това, в което винаги сме били силни. И това е, когато нашето общество получи суперзадача. Тогава нашите хора са способни да правят чудеса. Винаги е било така. Така беше в нашата история преди 1917 г., така беше и в историята на Съветския съюз. Затова трябва ясно да си поставим цели за десетилетия напред, а не само, например, да говорим за заместване на вноса.

Задачата е не просто да заменим отпадналия внос, а да създадем собствен на нова технологична основа. А това налага основната цел - Русия трябва да се превърне в технологична суперсила. Съвсем наскоро на високи нива се обсъждаше факта, че Русия е енергийна суперсила.

Да, разбира се, ние сме богати на енергийни ресурси, но това да бъдем само доставчик на енергийни ресурси за целия свят е абсолютно недостатъчно за страната ни. Това няма да тласне хората към постижения, към такива значения, заради които си струва да се живее.

И няма да даде увереност в бъдещето на нашето младо поколение, че тези момчета тук, в родината си, ще могат да реализират своите възможности и идеи. За да не си помислят да си тръгват оттук, както днес. За съжаление доста специалисти в областта на ИТ технологиите вече заминаха в чужбина. Да, ние сме велика страна и си поставихме голяма, велика цел: Русия като технологическа суперсила.

В същото време е силно недооценен националния кадрови ресурс, човешкият ни потенциал. Съчетаването на човешкия потенциал и най-мощната база от материални ресурси, тоест минерали, гори, прясна вода, всичко, което Русия притежава, е мащабна задача. Досега това не е било възможно. Да накараме нашите енергийни ресурси да работят за нашата икономика. Нашите метали за нашата икономика. Нашите хора да работят за нашата икономика. Да, разбира се, вероятно е необходим износ. Но ние имаме и огромен вътрешен пазар.

Необходимо е вътрешните цени да се отвържат от връзката с долара и да се въведат цени за вътрешно потребление, които ще бъдат значително по-ниски от тези, по които изнасяме продуктите си на Запад. Това са и цените на енергоносителите, и цените на металите, на торовете... Можем да си го позволим. В резултат всичко това ще даде голям тласък на развитието на руската икономика.

От какво винаги сме се страхували? Че въвеждането на вътрешни цени ще доведе до нелегален износ. Тоест спекулантите на тези евтини цени ще купуват продукти и суровини тук, а след това ще ги карат в чужбина на външните цени. Но сега, благодарение на западните държави, те ни освободиха от тези страхове със своите санкции.

Разбира се, имаме нужда не само от нова икономическа политика, но и от нова хуманитарна политика . Ние винаги подценяваме въздействието върху икономиката на идеите и идеологията, това, което в марксистката философия се нарича надстройка.

Нека ви дам един исторически пример. Неотдавна издадох книга за историята на западната цивилизация "Елада". Там дадох примери от реформите на Солон. Атинската държава трябваше да осигури икономически пробив, казано по-модерно, в технологичната област. Разбира се, като се вземе предвид нивото на развитие на производителните сили.

И Солон въведе правилото: възрастният син има право да не предоставя финансова подкрепа на възрастния си баща, ако той не го е научил на занаята. Виждате, чрез закона в социалната сфера се повлиява върху икономиката на държавата. Важното тук е, че държавата, включително чрез социални реформи, въвежда националната идеология в живота.

Колкото до хуманитарната политика. Ако вземем периода на СССР, тогава имаше идеология на интернационализма. Хората, независимо от националността им - арменци, казахи, украинци или беларуси, молдовци - тези, които са израснали в съветската епоха, те дори визуално, дори в лицето си се различават от поколенията, израснали в постсъветския период.

Ако сега ви напомня за първия ред, „развейте се над огньовете, сини нощи“, веднага ще ми отговорите: „ние сме пионери, деца на работниците“. Някой ще каже - това е носталгия по младостта. Може би. Но не е само носталгия. Това е абсолютно същата идеологическа идентичност. Пример за критериите, по които разбираме, че принадлежим към дадена култура. А днес нямаме нищо подобно. И това трябва да се приема за даденост, а не само в лозунги.

Наскоро посетих Детско-юношеската филмова студия „Горки“. Вижте, просто е жалко! Студията, където бяха заснети толкова много филми за деца и младежи, които говореха за доброта, за честност, за взаимоотношения, всичко това днес е просто унищожено. На практика не снимаме детски филми и няма какво да замени празнотата, която се появи.

Съветските филми все още са добре запазени, много от които сега често се показват по телевизията. Въпреки че има за какво да се пише, има какво да се снима, има за какво да се говори. И без имитация на западни токшоута, които са взети като под индиго от западните програми. Трябва да създадем свои собствени.

Последното нещо, което бих искал да кажа. Разбира се, процесът на възстановяване на нашите идеи, нашите постулати, нашите основни ценности е дълъг процес. И не просто възстановяване, а формиране на нова хуманитарна политика. Възпитание на тази основа на по-младото поколение, започвайки от най-ранна детска възраст. Ние формулирахме основите на тази хуманитарна политика.

И фактът, че днес повечето от нашите хора разбират за какво се бори Русия в Украйна, е най-важният момент. Това вдъхва надеждата, че целият ни живот ще бъде изграден в съответствие с новите идеологически насоки. С идеи, които черпят от нашите традиции и в същото време отчитат съвременния начин на живот.

Разбира се, в никакъв случай не трябва да се осквернява такава идея като любовта към Родината. Не е достатъчно само да се издигне знамето в училищата и да се изпее националният химн. Не е достатъчно просто да се въведат длъжностите възпитател в педагогическите колектива на училищата. Всичко това са инструменти. Необходимо е да се използват в съвкупност всички форми, които потвърждават и убеждават, че Русия е велика страна. И не просто страхотна държава, а тази, в която живея и искам да живея. Искам децата ми да живеят тук. Искам да заема място тук и да се реализирам като човек, като професионалист.

Искам внуците ми да живеят тук. Това трябва да се съдържа във всяка стъпка, във всеки един момент на работа и възпитание. Без да се налага, трябва да е естествено. Това е много важно. Трябва да се разбере, че идеологическата работа е много сложна, която е предназначена за повече от една година. За това има основа. Тя трябва много ясно да се съчетае с националната икономика, с технологиите, с развитието на науката. Имаме всички възможности да се справим с това.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?