/Поглед.инфо/ Банката на Русия публикува данни за основните агрегати на платежния баланс на Руската федерация за първото тримесечие на 2021 година. Картината не е много забавна. Ще се спра на първия раздел на платежния баланс - текущи транзакции. Традиционно салдото в този раздел е положително, но намалява на годишна база (т.е. в сравнение с 1-во тримесечие на 2020 г.) с почти една трета и възлиза на едва 16,8 милиарда долара.

За Русия ключовият фактор, определящ салдото по текущата сметка, е външнотърговското. През всичките три десетилетия Русия живее предимно от износ на стоки. Валутните приходи от износ покриват разходите за внос, както и натрупването на валутни резерви и износа на частен капитал под различни форми (преки, портфейлни и други инвестиции).

Отличителна черта на руската икономика е голямото положително външнотърговско салдо, т.е. стабилен излишък на износа над вноса. Но през първото тримесечие на тази година излишъкът в външната търговия възлиза на едва 24,4 млрд. долара срещу 33,1 млрд. година по-рано. Наблюдава се намаляване на валутния "мастен слой" с повече от четвърт.

Тази „мазнина“ изглежда много скромно не само на фона на 2020 г., но и в по-ранните години. Имаше „тлъсти“ години, когато търговският излишък беше почти двойно по-голям от днешния. И така, през първото тримесечие на 2013 г. то се равнява на 48,3 млрд. долара, а през първото тримесечие на 2018 г. - 44,0 млрд. долара, през първото тримесечие на 2019 г. - 47,0 млрд. Накратко - трудно е да не се забележи тревожната тенденция към съкращаване на “мазнината” под формата на положителен търговски баланс.

Намаляването на търговския излишък на годишна база е резултат от, от една страна, увеличение на вноса от 56,2 на 63,1 милиарда долара. От друга страна, спад на износа от 89,3 на 87,5 млрд. долара.

Така от една страна, нещо не върви добре със заместването на вноса, което беше обявено за още седем години като основна насока на руската икономическа политика. Сега няма да се задълбочавам в разглеждането на стоковата структура на вноса, но само ще отбележа, че както и предишните десетилетия в нашия внос повече от половината се пада на машините и оборудването.

От друга страна, нещо не ни върви с износа на стоки. Дори не говоря, че неговата стокова структура остава практически непроменена в продължение на много години, а суровините и горивата все още преобладават в износа. Сега бих искал да обърна внимание, че вече имаме проблеми износа на суровини и горива. Обърнете внимание на цифрите в таблицата.

Таблица. Износ от Русия по основни групи товари (Милиарди долари) - Източник - Банката на Русия.

Стокова група

1-во тримесечие 2021 г.

1-во тримесечие 2020 г.

Суров петрол

20,2

25,6

Петролни продукти

13,8

16,7

Природен газ

10,4

7,2

Втечнен газ

0,7

1,8

Други стоки

42,4

38,0

Общ износ

87,5

89,3

На годишна база се наблюдава доста остър спад на износа на суров нефт (с 5.4 млрд. долара, или 21.1%), на петролни продукти (с 3.9 млрд. долара, или 17.4%), както и на втечнен газ (с 1.1 млрд. долара) или 61,1%). Само износът на природен газ се е увеличил (с 3,2 милиарда долара, или 44,4%). Като цяло на годишна база общият обем на износа на въглеводороди в Русия е намалял от 51,3 млрд. долара на 45,1 млрд, или с 22,1%.

Пътем да отбележа, че износът в позицията „други стоки“ се е увеличил: с 4,4 милиарда долара или с 11,6%. Нашите власти побързаха да обявят, че в структурата на руския износ са започнали „положителни промени“. Видите ли, ние се отдалечаваме от ориентацията към суровините. Бих искал да отбележа, че ръстът на износа за позиция „други стоки“ се пада на злато от страната. На първо място, за Англия. Подобно „подобряване“ на структурата на износа не е просто измама, а престъпление, за което писах наскоро.

Но да се върнем към въглеводородите. За справедливост бих искал да отбележа, че преди това имаше значително осезаемо намаляване на износа на нефт и други въглеводороди на тримесечна база. Но причината беше същата - влошаване на ситуацията на световните пазари, спад в цените на въглеводородите.

Но сега ситуацията е различна. В крайна сметка вятърът на световната конюнктура духа през първото тримесечие в платната на руския износ. Условията за износ на руски петрол бяха просто изключителни. От една страна, на Русия, оставайки член на ОПЕК +, бе позволено да увеличи производството на „черно злато“ (докато Саудитска Арабия и други страни от обединението го намалиха). От друга страна, цените на пазара растяха: средната цена на петрола “Урал” стана почти 24% по-висока от миналата година (59,8 долара за барел срещу 48,2 долара).

Да, вътре в страната добивът на „черно злато“ нараства, но физическите обеми на износа започват да намаляват. Наблюдават се проблеми с доставките на петрол както за Европа, така и за Китай. И както казват експертите, въпросът не се крие в политиката, а във факта, че вносителите на „черно злато“ са успели да запълнят складовете докато цената на петрола е била ниска. Твърди се, че китайските рафинерии са започнали да преработват суров руски петрол, доставен миналата пролет.

Очевидно вътрешните ограничения също са изиграли роля. На вътрешния пазар на Русия в някои региони се наблюдаваше недостиг на петролни продукти, цените на бензина се повишиха. Дадена беше команда да се преориентират част от доставките на суров нефт и петролни продукти към вътрешния пазар, за да се изравнят търсенето и предлагането. Въпреки че, както винаги, вътрешните цени не дават възвръщаемост на бензина.

Редица експерти твърдят, че доста резкият спад на износа на въглеводороди през първото тримесечие на тази година е временна тенденция. Ситуацията ще се възстанови с времето. Но аз лично не споделям такъв оптимизъм. Защо? Заради неусетното влизане в действие на някои други фактори, които могат да се нарекат „ветрове“, духащи срещу платната на руския износ на въглеводороди.

Един от тези "ветрове" може да се нарече вътрешен. Въпросът е, че сегашното ниво на производство на въглеводороди, особено на петрола, е близко до максимума си. Нови големи находища не са открити от дните на Съветския съюз. Ръководителят на “Роснедр” Евгений Кисельов от няколко години говори, че ресурсната база за производство на въглеводороди, особено "черно злато", се изчерпва.

Имаше слухове, че Кисельов може да бъде отстранен от тази позиция поради твърде "откровените" изявления за критичното състояние на нашата добивна индустрия, особено на петролната. Нашите конкуренти обаче вече знаят реалното състояние на производството на въглеводороди в Русия.

И така, през 2018 г. престолонаследникът на Кралство Саудитска Арабия Мохамед бин Салман заяви, че Русия най-накрая ще изчезне от световния петролен пазар след 19 години. Именно заради изчерпването на запасите от "черно злато". Може обаче да се обърнем и към руския енергиен министър Александър Новак. През 2018 г. той заяви, че през следващите три години Русия може да увеличи производството на петрол малко повече (от 553 милиона на 570 милиона тона годишно). И тогава, ако не се предприемат никакви действия, производството ще започне да спада и в рамките на 14 години производството ще намалее почти наполовина - от тогавашното ниво от 11 милиона барела дневно на 6 милиона.

Трябва да се разбере, че тази година може да се превърне в апогея на производството на петрол и тогава ще започне неговият бърз спад. Това съответно няма да се отрази по най-добрия начин върху износа на "черно злато" и търговския баланс на Руската федерация.

Друг „насрещен вятър“, с който руският износ на въглеводороди може да се сблъска в близко бъдеще, идва отвън. Това е глобална кампания за борба със затоплянето на климата. Въз основа на доста „мътни “ заключения на науката през декември 2015 г. в Париж беше прието Споразумението за климата.

То включваше решителна борба срещу така наречените „парникови газове“, които уж допринасят за затоплянето на земната атмосфера. Сред „парниковите газове“ на първо място е въглеродният диоксид - продукт от изгарянето на нефт, въглища, природен газ, шисти и други. Съединените щати станаха страна по Парижкото споразумение през февруари тази година (Доналд Тръмп отказа да се присъедини към споразумението, възприемайки теорията за "парниковия ефект" за фалшива).

До средата на този век страните по Парижкото споразумение се договориха да постигнат пълна въглеродна неутралност. Преведено на разбираем език, това означава, че всички видове въглеводородни горива ще бъдат забранени за употреба. Петролът, въглищата, природният газ (с които Русия е богата и с които днес живее ) ще бъдат забранени.

Руският износ на въглеводороди обаче може да усети ефекта на „насрещния вятър“ още през следващата година. Европейският съюз се готви да въведе специални мита върху стоки, чието потребление и/или производство оставя силен въглероден отпечатък. САЩ, Канада, Япония и други страни, които заемат активна позиция по въпросите на климата, също планират да въведат такива въглеродни данъци. Очевидно подобни въглеродни мита ще засегнат руския износ, който от гледна точка на „борците срещу затоплянето на климата“ оставя „мазен въглероден отпечатък“.

Вземайки предвид гореизложеното, мисля, че тенденцията за намаляване на руските валутни приходи от износа на въглеводороди и намаляване на търговския излишък ще продължи и ще се засилва. Уви, все още не виждам никакви ефективни мерки от страна на руските власти за противодействие на заплахите, които посочих.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели