/Поглед.инфо/ Вдигайки залозите, тоест предлагайки на Запада в достатъчно оперативен режим да се споразумеят за гаранции за сигурност - или поставяйки ултиматум, както казват поддръжниците на руската политика за сдържане - Владимир Путин изхожда от възникващата ситуация. Русия вече не може да си позволи неяснота, недоисказаност, недоговореност – новите заплахи, въпреки че са продължение на съществуващите, изискват твърда реакция.

Както президентът каза пределно ясно на неотдавнашния колегиум на Министерството на отбраната: "Те смятат ли, че ние не виждаме тези заплахи? Или смятат, че ще гледаме нагло заплахите, отправени към Русия? В това е целият проблем , просто ние няма накъде да отстъпваме по-нататък – ето в какво е въпросът“.

Тук не става дума за това, че „ние дълго мълчаливо отстъпвахме“, а за това, че не поставяхме въпроса ребром. И е много символично – макар и случайно съвпадение – че „ултиматумът на Путин“ практически съвпадна по време с 30-годишнината от ликвидацията на СССР. На 24 декември 1991 г. Русия смени СССР в Съвета за сигурност на ООН, на следващия ден над Кремъл е спуснато червено знаме, а на 26-ти Съюзният парламент прие резолюция (вече съвсем формална) за премахването на СССР.

Преди 30 години се случи най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век – и през всичките тези години Русия преодолява последствията от нея. Този процес все още далеч не е приключил и никога няма да можем да направим така, че случилото се тогава днес да стане неслучвало се: освен това най-разнообразните последици от този срив ще се проявяват много дълго време. Но именно на 30-ата годишнина от ликвидацията на СССР Владимир Путин сложи край на въпроса за правоприемството на Русия по отношение на съветската държава.

Ние не сме просто правоприемник и наследник на историческа Русия във всичките й форми и етапи (от Киевска Рус до СССР), ние и сме тази Русия. И в това си качество ние прокарваме пред нашия исторически враг – сега наречен Запад – много конкретна червена линия. Давайки да се разбере, че няма да отстъпим и да се оттеглим - нито от Брест, нито от временно изгубения Днепър.

След публикуването на проектоспоразуменията отново се вдигна шум около плановете на Путин да възстанови СССР - но не е нужно да възстановяваме загубеното, ние искаме да построим нов. Но в същите територии – защото това са територии на руския свят, руското влияние, руското пространство. Смъртта на СССР не можа и няма как да отмени този факт - и сега просто напомняме на целия свят за това.

Путин отбеляза 30-годишнината от разпадането на Съветския съюз не с декларация за намеренията за възстановяване на СССР, а с начертаването на окончателната черта под постсъветския период, периода на разпад и несигурност. Да, Русия прекрати отстъплението си в началото на 2000-те, а през 2007 г. публично обяви готовността си за контраофанзива. Но Западът дори не искаше да се съобразява с нашите планове за реинтеграция на постсъветското пространство – тъй като беше уверен, че може да накара Русия завинаги да се ограничи с границите на Руската федерация. Наивна и опасна заблуда - защото игнорира две основни геополитически тенденции едновременно.

Общото отслабване и криза на Запада, провалът на неговия глобален проект – тоест атлантистите просто нямат сили да задържат дълго време чужди територии в сферата си на влияние, няма как да направят постоянна временната граница между Запада и Русия.

Не взе предвид Запада и закона за центростремителната гравитация в руската история, според който разпадащото се пространство на държавата после отново се събира. Англосаксонците искаха да нарушат тези два закона наведнъж - и продължаваха да упорстват в това доскоро.

Сега Путин постави едно просто условие пред Запада – да признае не само правото на Русия на съществуване и сигурност, но и нашето право на бъдеще. Това е невъзможно без, като мининмум възстановяване поне на геополитическото единство на пространството на историческа Русия – а противопоставянето на това от страна на Запада не е нищо повече от заплаха за самото ни съществуване.

Ако, разбирайки законите на вашето развитие, тоест живота на руската цивилизация, те се опитват да ви набутат в прокрустовото ложе, наречено „ликвидация на СССР“, то единственно възможния и съвършено честен отговор ще бъде заявление за това, че вие не признавате подобен подход, не се готвите „да стоите в стойка „мирно“.

Разпадането на Съюза се случи по наша вина (на нашите управници – но в нашия случай това вече няма значение), а не поради митичното поражение в Студената война – следователно въпросите за нашето възстановяване са преди всичко наша вътрешна работа.

Да, те са пряко свързани с глобалната ситуация, с отношенията с други центрове на сила - но основното все пак е нашето собствено чувство, воля и желание. Ние не искаме никаква война или дори конфронтация с никого, но не можем и нямаме право да изоставим собствения си път, нашата история и законите на нашето развитие. Това би било предателство към самите нас, както и предателство към всички поколения наши хора – и предци, и бъдещи потомци.

Ето защо настоящите ни искания не бива да се разглеждат като ултиматум или позиция за търгуване - това е просто констатация на факта, теглеща чертата под най-сложния период от нашата постсъветска история и декларация за завръщане на историческа Русия и на нейната увереност в собственото й бъдеще. През тази година се навършват 300 години от официалното провъзгласяване на Русия за империя (което тя е била и преди това) и 30 годишнината от крушението на СССР, такова напомняне е повече от уместно.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели