/Поглед.инфо/ На страницата на сайта "Наследие Империи" известният в България пенсиониран руски генерал Леонид Решетников публикува приветствие за 24 май, в което акцентира върху цивилизационната роля на България за разпространението и развитието на делото на светите братя Кирил и Методий. От Поглед Инфо публикуваме мнението му. Редакцията си запазва правото да не е съгласна с всичко изразено в текста:
Създаването на писмеността е епохално събитие. Неслучайно в много славянски държави Денят в памет на светите Кирил и Методий, създатели на славянската писменост се отбелязва не толкова като църковен празник, но също и като държавен.
В дореволюционна Русия този празник се е отбелязвал широко, а след 1917 година е заповядано той да бъде забравен, но след 1991 година той отново се върна в живота ни.
За седемдесет години богоборческа власт в нашия народ разбирането за основния смисъл на делото на светите братя е загубено: благодарение на създадената от тях славянска писменост, която е призната за канонична както от Константинопол, така и от Рим, славяните са успели да се присъединят към Христовата вяра и да възприемат Божието Слово на техния собствен език.
Уви, дори грамотните днес, възпитани в съветските учебници с праведно възмущение, питат:
"Какво, нима руският народ преди Кирил и Методий мълчеше като риба и не знаеше никакъв писмен език?"
Разбира се, те не мълчаха и разбираха писмеността.
Както Черноризец Храбър пише през X век в своето "За буквите”:
"Опитвали са се да пишат славянска реч с гръцки букви без разпределение. Но как можете да напишете Бог добре на гръцки?"
Именно това „разстройство“ беше преодоляно благодарение на славянската азбука, която стана основата на всички славянски езици.
Историческата заслуга в развитието и разпространението на каузата на „славянските първоучители“ принадлежи на България. Именно тук, в българските манастири, образователни центрове и училища, развива своята дейност цяла плеяда писатели и преводачи, които не само превеждат най-важните паметници на богослужебната, каноничната и патристичната литература от гръцки, но и създават ярки примери за оригинални литературни произведения.
Приносът на българското духовенство за християнизацията на руския народ и създаването на Руската църква беше добре известен в дореволюционна Русия.
И така, героят на Войната за независимост от 1877-1878 г. граф Игнатиев в писмото си от фронта на 10 юли 1877 г. пише на съпругата си:
„Връщаме дълга си към родината на просветителите Кирил и Методий“.
Днес, заради политическата конюнктура, нашата кирилица е атакувана, повтарят се опити да бъде заменена с латинската азбука. Българите започват да говорят с руснаци на английски, а нашите „образовани хора“ обвиняват българите, че искат да „откраднат кирилицата от руснаците“. Нека запазим нашето богатство - нашия език, в него са мъдростта и заветите на нашите предци, гаранцията за нашето бъдеще.
Превод: СМ