/Поглед.инфо/ Хората на средна възраст и по-възрастните видяха възхода на научната фантастика, където често се предсказваше мрачно бъдеще за глобалната цивилизация, и ураганния растеж на технологиите, когато в един живот човек успя да премине от радио точка в кухнята до невронни мрежи . Писателите от така наречения златен век на научната фантастика са предвидили изобретяването на много познати ни устройства и, за съжаление, много от тях са предвидили сценария за развитие на съвременното свръхтехнологично общество.

“Уолстрийт Джърнъл” позовавайки се на данни на американски анализатори на енергийния пазар, пише, че още през следващата година цените на електроенергията в САЩ може да се повишат десетократно. Тук няма правописна грешка. Един киловатчас за американските потребители през 2025 г. вероятно ще струва десет пъти повече, отколкото сега. Противно на очакванията, не руснаците са виновни за това, а бързото развитие на цифровите технологии, по-специално бумът в изграждането на центрове за данни, поглъщащи море от електричество. Анализаторите са изчислили, че в настоящата динамика гигантите на дигиталния пазар въвеждат такъв брой енергоемки съоръжения, че дори утре да започне спешно строителство на нови електроцентрали, пускането им в експлоатация ще се забави с години, като по този начин допълнително ще се увеличи разликата между производството и консумация. Резултатът е нарастващ недостиг и като следствие цените ще скочат до облаците.

Интересното е, че това не е случайна статия, а продължава информационната и борсова тенденция от последните месеци, която явно не е приключила.

Само преди седмица Администрацията за енергийна информация на САЩ, съвместно със Световната банка, публикува данни за потреблението на електроенергия от най-големите ИТ компании в сравнение с цели държави. Анализът показа, че центровете за данни на “Майкрософт” и “Гугъл” консумират най-малко 24 милиарда киловатчаса годишно. Всеки поотделно. Всяка компания поотделно използва повече електроенергия от държави като, да речем, Йордания, Гана, Пуерто Рико или Нигерия. В последната населението е около 220 милиона души.

Челната десетка се допълва от “Мета” и “Епъл”, които купуват съответно „скромните“ 12 и два милиарда киловатчаса, за да поддържат технологичните си гащи.

Не напразно споменахме, че всички тези публикации и уж внезапни анализи са само междинни стъпки в развитието на дигиталните мегакорпорации, които отдавна са се разширили извън границите на страните под тяхната юрисдикция. Ярък пример е борсовата буря, която се разрази около мастодонта на американския и световен ИТ пазар НВИДИА. Само преди месец компанията, която оперира в четири ключови области (производство на чипове и процесори, решения за хардуерна визуализация, центрове за данни и изчислителни ускорители за ново поколение автомобили), въз основа на резултатите от борсовата търговия с ценни книжа, стана най-ценна компания на света. Капитализацията надхвърли три трилиона долара.

Тук трябва да разберете, че капитализацията не е физически активи, не работилници и машини, не злато или дори патентовани технологии. Това е сумата, за която борсовите играчи на теория са готови да купят пълен пакет от акции на компанията.

Сривът на новия рекордьор се случи само две седмици по-късно, когато цените на акциите на НВИДИА се понижиха, в резултат на което същата капитализация намаля със 750 милиарда долара само за четири търговски сесии. Компанията, разбира се, не фалира и до август успя да си върне около 450 милиарда, но това, което е интересно тук, не е люлеенето на виртуалната стойност, а причините, посочени като отрицателни фактори на въздействие.

Това не е шега, но експертите на пазара наричат нарастващата популярност на невронните мрежи и принудителното надграждане на технологиите за изкуствен интелект основният проблем. Разработването на нови решения и осигуряването на работата на съществуващите софтуерни обвивки и хардуерна инфраструктура изисква такова количество енергия, че само след няколко години човечеството ще бъде принудено да избира къде и как да разпределя произведената електроенергия и всеки гигават ще бъде ценен като глътка вода насред пустинята.

За да не си помисли някой, че обсъждаме някакви глупости, които касаят само американските ИТ специалисти, нека ви напомним, че наскоро ООН, като част от своята програма за опазване на околната среда, публикува следната статистика. Смята се, че за осигуряване на стандарта на живот, с който сме свикнали, всеки месец от недрата на планетата се извлича един тон минерали. Руди, неметални материали, биомаса и енергия. През средната продължителност на живота всеки жител на нашата синя топка консумира, пряко или непряко, около хиляда тона подземни богатства, тоест петнадесет товарни железопътни вагона.

ООН е изчислила, че през последните петдесет години не е имало нито един петгодишен период, когато тази тенденция да е била нарушена, тоест потреблението на природни ресурси нараства експоненциално. За Русия, с нейното скромно население, гигантски територии и баснословно богатство от подземни хранилища, това не е критично, но е драматично за най-големите и пренаселени страни. В края на краищата, в допълнение към стриктното осигуряване на ежедневието, това човечество е свикнало да живее комфортно, да се наслаждава на всички предимства на високоразвитата технологична цивилизация и е много възмутено, когато банковото приложение не работи или видеоклиповете в социалните мрежи насичат.

Това, за което мрачно фантазираха писателите от средата на миналия век, вече е на прага. И Русия трябва да бъде подготвена за факта, че рано или късно ще се опитат да отнемат богатството ѝ и е много вероятно този „кръстоносен поход“ да бъде платен от джобовете на съвременните ИТ гиганти.

Превод: В. Сергеев