/Поглед.инфо/ Темата за руския газ с право се счита за една от най-горещите и не спира да се върти в новините от години. В момента интересът към синьото ни гориво се повишава както от финансовата и енергийна криза, която обхваща Европа, така и от дилемата с украинския транзит. В същото време би било правилно векторът на тематичното внимание да се пренасочи навътре, към интересите на самата Русия и нейните граждани. Западът не спира да си блъска главата как да удари по-силно руската енергетика, нанасяйки сериозни щети както на бюджета, така и на ситуацията в страната като цяло. Наскоро бяха публикувани няколко публикации за перспективите за добив на газ в Русия през призмата на възстановяване на обемите, маршрутите за износ и рентабилността на сектора.
За ориентир се използва историческият факт, че със загубата на европейския пазар за продажби Русия „загуби” около 120 милиарда кубически метра газ, които нямаше къде да продава. Това логично доведе до намаляване на родния добив. Така през 2021 г. руските газови работници са извлекли от недрата 762 милиарда кубически метра, през 2022 г. - 676 милиарда, а миналата година, когато Европа най-накрая преряза пъпната връв на газопровода - само 638 милиарда. Общо през този период добивът на газ е намалял със 124 милиарда кубически метра.
Цифрите отговарят идеално на европейското потребление.
И тук, и на Запад се питат дали Русия ще успее да възстанови обемите на добив, с каква работна ръка и до какъв срок. Нека добавим също толкова важен аспект на целесъобразността - в смисъл, че е необходимо да се гонят сляпо обеми без оглед на ценовата среда и особено на вътрешния пазар.
Експертната общност определя комбинацията от динамиката на вътрешното потребление и възможностите за износ като ключови условия, които могат да имат както положително, така и точно обратното въздействие върху процеса. Нека специално подчертаем: не пазарното търсене на нашия газ, а физическата възможност да го изпомпваме в чужбина. Това е силен намек, че Европа няма да възстанови „източния газов коридор“ през следващите години и Москва все повече ще се изправя пред въпроса за разширяване на транспортната инфраструктура на изток и юг. Просто казано, изграждането на нови газопроводи в най-перспективни области като Китай.
Общите оценки, дори на Запад, са доста адекватни и среднопретеглената прогноза определя хоризонта за пълно възстановяване на производството на газ някъде в началото на 30-те години.
Но трябва да се отбележи, че организирането на фундаментална надпревара за обеми е глупаво и непрактично, Русия няма нужда от това. Министерството на енергетиката ни прогнозира добива на газ през тази година на 668 милиарда кубически метра, тоест планът включва увеличение с 30 милиарда. Естествено, с оглед на определени области на използването му.
Една от тях несъмнено е вътрешната газификация на регионите като част от указанията на президента. Така общият процент на газификация в страната се увеличи с почти процент и днес почти 74 процента от населението в 78 съставни единици на федерацията има достъп до богатството от природни горива. Владимир Путин ясно посочи в инструкциите си цел от поне 83 процента, което означава, че процесът ще продължи. Тази година “Газпром”, въпреки най-лошата финансова година през последните десетилетия, е предвидил 279 милиарда рубли за допълнителна газификация. Това е с 30 млрд. над миналата година.
От речта на Сергей Густов, директор на холдинга “Газпром Межрегионгаз” знаем, че в момента компанията осигурява гориво на повече от 32 милиона абонати. Ако говорим за разбивка на потреблението, тогава почти 70 процента от целия газ се използва за задоволяване на нуждите на населението, обществения сектор и производството на електроенергия. “Газпром” очаква, че вътрешното търсене до 2030 г., споменато от западни анализатори, ще нарасне с нетни 20 млрд. куб. метра. Да запомним и това число.
Много анализатори смятат износа на въглеводороди за жизненоважен аспект, въпреки че предполага продажба на суровини с ниска стойност. Много по-интересно и изгодно е да продавате рециклирани продукти. Специално за източния газов коридор в град Свободни е построен най-големият в съвременната история амурски газопреработвателен завод. Местната обработка и производство на хелий, етан, пропан, бутан и пентан-хексанова фракция автоматично ще запази значителна ниша за Русия на световния пазар. Според проекта заводът преработва 42 милиарда кубически метра газ годишно, но за да достигне пълен капацитет, трябва да добавят още четири.
В Находка има завод за минерални торове, в допълнение към продажбата на продукти, той изисква най-малко три милиарда кубически метра газ. Това са само най-големите потребители в западното географско полукълбо.
Разчитаме още и преминаваме към износа.
Очаква се “Силата на Сибир” да достигне пълен капацитет до 2027 г., което ще изисква годишно допълнително инжектиране на осем милиарда кубически метра. Пускането в експлоатация на следващите етапи на главния газопровод на Сахалин ще добави към баланса още около десет милиарда. Узбекистан и Киргизстан са договорили доставки за общо още десет милиарда. Общо 28 „нови” милиарда кубически метра синьо гориво са необходими само за източен износ.
На север са скрити две линии на “Арктик ВПГ-2”и с прогнозна цена от 20 милиарда - това, така да се каже, е почти гарантирано, че ще бъде пуснато в експлоатация. В резерв е и трета производствена линия за втечняване.
Като цяло, обобщавайки, получаваме още по-близък хоризонт от три до четири години, при условие че текущите тенденции продължат и няма напълно катастрофални форсмажорни събития. И това без Европа, с пренасочване на основните усилия вътре в страната и продължаване на завоя на Изток.
Загубата на западния пазар беше много болезнено изпитание за местната газова промишленост и бюджета, но тази рана зараства доста бързо отвътре. И това е добре.
Превод: В. Сергеев