/Поглед.инфо/ Русия се превърна в третата икономика в света с най-нисък публичен дълг на глава от населението. По този показател страната вече е на второ място след Индия и Индонезия. Както напомнят експерти, Русия наследи астрономически държавен дълг от СССР и освобождаването от него беше едно от постиженията на първите два президентски мандата на Владимир Путин. След 2014 г. страната трябваше да промени финансовата си стратегия, което също даде резултат.

Сред най-големите икономики в света Русия е на трето място по отношение на най-ниското ниво на държавен дълг. Това са данните от страните от Г-20. През първата половина на годината се падат едва 2076 долара държавен дълг на един руснак. На първо място е Индия (1316 долара на човек), а на второ - Индонезия (1747 долара на човек).

Средно в Г-20 е над 23 000 долара, а в някои от водещите световни икономики е над 100 000 долара на човек. В Съединените щати тази цифра е повече от 50 пъти по-висока от тази в Русия и възлиза на 104,5 хиляди долара. А сред страните в света най-висока е цифрата в Сингапур - 149,3 хиляди долара на човек.

Нивото на държавния дълг на човек не надвишава 5000 долара в Турция (2800), Китай (3000) и Южна Африка (4500). В Бразилия, Мексико, Саудитска Арабия и Аржентина цифрата варира от 5 до 10 хиляди долара. Високи нива на публичен дълг на човек се наблюдават и в Япония (70,4 хил.), Франция (40,3 хил.), Великобритания (51,6 хил.) и Италия (51,9 хил. долара).

Според Централната банка на Русия към 1 юли външният дълг на страната е намалял с 3,4% (или 10,7 милиарда долара) от началото на годината и възлиза на 306,1 милиарда долара. Това е един от най-ниските резултати от 1993 г. (рекордът е поставен през април, когато тази цифра падна до 304 млрд.), а по отношение на дълга на глава от населението - от 2005 г. През 2020 г. например държавният дълг нарасна с почти 40%, до 18,99 трилиона рубли, което беше 17,8% от БВП. Максималното ниво на външен дълг на глава от населението в Русия е през 2013 г. – 5072 долара.

Според оценките на Световната банка външният дълг става проблематичен за една страна, когато достигне 77% от БВП. Следователно размерът на руския държавен дълг остава на безопасно ниво и остава един от най-ниските в света.

„Русия наследи външния дълг на СССР, който беше малък преди Михаил Горбачов, а след него стана астрономически. Михаил Сергеевич харчеше много пари. За много страни от бившия Варшавски договор дълговете им бяха просто отписани. На Русия също ѝ отписваха, но не много“, спомня си икономистът Александър Разуваев, член на надзорния съвет на Гилдията на финансовите анализатори и рисковите мениджъри.

Фактът, че сега Русия е на трето място сред най-големите икономики в света по най-ниско ниво на публичен дълг, е постижение на президента Владимир Путин и бившия министър на финансите Алексей Кудрин, подчерта експертът. Според него при висок външен дълг щеше да има повече проблеми заради санкционния натиск.

„Ситуацията се промени още по време на първия президентски мандат на Путин. Решихме проблема с външния дълг, като изплатихме съветския дълг. Това беше направено чрез връщане на рентата от природни ресурси в хазната - въвеждане на строги данъци върху петролната индустрия. Да живееш според средствата е именно икономическата политика на Столипин. Грешно е да се живее на кредит. Редно е да спестявате и да нямате дългове“, добави събеседникът.

След 2014 г. Русия прие нова стратегия по отношение на корпоративния дълг. Имаше съзнателно натрупване на резерви и се поддържаше дългова дисциплина.

„Външният дълг включва не само държавния, но и частния дълг. Ако в първите два президентски мандата на Владимир Путин Русия се освободи от външния държавен дълг, то след 2014 г., когато Западът за първи път наложи санкции, Русия започна да се отървава от корпоративния дълг и започна да се развива вътрешното кредитиране, включително под държавен контрол ”, отбелязва икономистът Василий Колташов.

Според него предишната система е означавала, че руските банки и корпорации са получавали заеми в чужбина, а Русия е съхранявала парите си в западна “касичка”.

„Механизмите за вътрешно кредитиране започнаха да работят, макар и не по начина, по който мнозина искаха. В същото време правителството започна да гарантира, че корпорациите изплащат външните си дългове. Като цяло руският корпоративен сектор се възползва от комфортната ценова среда, за да инвестира с печалби, вместо да взема пари назаем от Запада. Така получихме здрава структура на дълга, която обещава на икономиката ни добри перспективи за растеж и развитие“, уверен е Колташов.

Разуваев подчертава, че сега Русия може да изпълнява СВО без никакви проблеми, „без да се притеснява за обслужването на външния дълг“.

„Ако икономическите санкции бъдат отменени дори частично, ще има приток на инвестиции и увеличаване на капитализацията на руските компании. Можете да разчитате и на инвестиции от страните от Персийския залив. Според прогнозата на западни експерти може да се говори за размер на инвестициите от 11 до 14 милиарда долара годишно. Тези цифри изглеждат правдоподобни. За ислямското банкиране съотношението на външния дълг към БВП е ключов фактор, така че можете да очаквате, че тези пари ще потекат в страната“, прогнозира финансовият анализатор.

Експертът специално отбеляза, че в САЩ, където наскоро беше поставен нов рекорд за държавен дълг от 35 трилиона долара, има сериозни рискове от финансова криза. „Не изключвам, че в близко бъдеще в Америка ще започне тежка финансова криза“, предупреждава Разуваев.

Огромната фискална неефективност в САЩ е пряко свързана с корпоративния дълг, добавя Колташов. „В случая с Русия бюджетът няма за задача да помага на корпорациите да изплащат външни дългове. Компаниите като цяло са печеливши. Следователно руският бюджет решава проблемите на инфраструктурното развитие, подобряването на социалното развитие и харчи пари за военни нужди. Стимулирането на корпоративния сектор става само в индиректна форма“, смята икономистът.

Превод: В. Сергеев