/Поглед.инфо/ Песимистичният сценарий, който предполага глобална рецесия, напоследък стана още по-реален, каза председателят на Централната банка Елвира Набиулина. Въпреки че регулаторът все още смята базовия сценарий на прогнозата за най-вероятен. Какво тласка света към нова катастрофа? И защо новата световна криза няма да бъде като всяка предишна през XXI век?

„Базовият сценарий го наричаме базов, защото го смятаме за много по-вероятен от алтернативните сценарии“, каза ръководителят на Централната банка. В същото време, според нея, „през последните месеци ситуацията и балансът на рисковете за световната икономика се изместиха донякъде, ако не към пълномащабна световна криза, то поне към по-твърд вариант на развитие на ситуация."

Според базовия сценарий световната икономика ще може да избегне нови сериозни сътресения. В този случай повишаването на лихвите от водещите централни банки срещу инфлацията ще работи и въпреки че глобалният икономически растеж ще се забави, няма да има мащабна рецесия. Руската икономика ще може да се върне към растеж през втората половина на 2023 г. и ще нарасне с 1,5-2,5%, докато инфлацията ще намалее до 5-7% през 2023 г.

При по-оптимистичен сценарий Русия ще може бързо да установи внос и износ и да възстанови вътрешното търсене, а инфлацията ще се върне към целта от 4% до края на 2023 г.

Интересен е третият сценарий, който Централната банка нарича глобална криза. „Може да видим криза, сравнима по мащаб с 2008-2009 г.“, казва Набиулина. И въпреки че първоначално това е по-малко вероятен сценарий от базовия, шефът на Централната банка смята, че той е станал по-реален.

Нова световна рецесия, разбира се, ще бъде неприятна и за Русия. Защото търсенето на енергийни ресурси в света рязко ще спадне, което означава, че руският износ също. Икономиката ни, вместо да расте, ще затъне още повече от тази година, инфлацията ще расте, а рублата ще отслабне. Централната банка ще трябва да действа твърдо - да повиши лихвата. Връщането на инфлацията до целта от 4-5% ще бъде възможно едва през 2025 г.

Какво може да доведе световната икономика до криза? Първо, това ще се случи, ако повишаването на лихвите от водещите централни банки не е достатъчно, за да забави растежа на инфлацията.

Второ, ако геополитическото напрежение се засили и ще настъпи „фрагментация, регионализация на глобалната икономика“. Третата предпоставка за световен "апокалипсис" е засилването на санкциите срещу Русия.

Много държави са изпитали скок на цените на енергията и храните, което е довело до енергийни и хранителни кризи, каза Наталия Милчакова, водещ анализатор във „Фрийдъм Финанс“. Според нея те са генерирани, от една страна, от пандемията от коронавирус 2020-2021 г. и прекъсванията в доставките на стоки и суровини по света. От друга страна, фактът, че някои страни от Г-7, особено САЩ и Великобритания, напомпаха икономиката с „хеликоптерни пари“, които бяха отпечатани и разпространени сред населението в големи количества, и необезпеченото парично предлагане е един от фактори за растеж на инфлацията.

„През 2022 г. към причините за инфлацията се присъединиха известни геополитически фактори и последиците от по-ранно ембарго срещу някои други големи износители на енергия – Иран и Венецуела“, казва Милчакова.

В резултат на това инфлацията в западните страни скочи до 40-50-годишни върхове.

„Сега световните централни банки се опитват да се борят с инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти, въпреки че преди година ЕЦБ увери, че ръстът на инфлацията е временен. Но основното е, че днес инфлацията в западните страни се е превърнала от паричен феномен (както беше досега) в класическа инфлация на разходите (на фона на растящите цени на храните и енергията). А това означава, че увеличението на лихвените проценти може да не е много ефективно. Освен това самото увеличение на лихвените проценти има обратна страна под формата на забавяне на растежа на производството и реалния сектор на икономиката като цяло", казва Милчакова.

„Криза ще настъпи, ако лихвите на централната банка станат двуцифрени, а инфлацията във водещите западни страни нарасне дори по-силно от сегашните стойности“, казва Денис Домащенко, ръководител на лабораторията за изследване на паричната система и анализ на финансовите пазари. в Руския икономически университет „Плеханов“.

„Изключително трудно е да се предотврати рецесия в момента, по-вероятният сценарий е способността да се смекчи. Но това изисква намаляване на инфлацията, което от своя страна изисква намаляване на цените на суровините“, казва Денис Буйволов, анализатор.

Проблемът е, че западните страни се борят само с последствията - с растящата инфлация, но не и с причината - липсата на енергийни ресурси и храна.

Изглежда, че Западът вече няма с какво да удари Русия, най-строгите ограничения вече са въведени. Накъде повече? Всъщност обаче ЕС все още не е въвел петролно ембарго, то ще влезе в сила едва през декември и януари. Съществува и заплаха от въвеждане на таван на цените на петрола и таван на цените на газа. Вместо да отмени санкциите за руските въглища, да отмени бъдещите санкции за петрола и да не заплашва газа от Русия, ЕС предлага нови санкции и рязко намалява потреблението на енергия чрез затваряне на промишлени предприятия и изключване на общественото осветление. От това на пазара им няма да се появят повече енергийни ресурси.

„Освен това не всички строги санкции все още са въведени във финансовия сектор, например не всички руски банки са изключени от СУИФТ. Все още не са включени вторични санкционни механизми за противодействие например на „паралелния внос“ в Русия“, казва Денис Домащенко.

Бъдещата рецесия, ако се случи, няма да има нищо общо с кризите от 2008-2009, 2014-2016 и пролет-есен 2020 г., смята Милчакова. Тя отбелязва, че всички тези кризи са възникнали в контекста на падащи цени на суровините и изостряща се хронична дефлация. „Кризата от 2008-2009 г. не продължи дълго, само година. Кризата от 2014-2016 г. беше по-продължителна, но тогава алиансът ОПЕК + спаси петролния пазар от колапс, точно както през 2020 г. След възстановяването на цените на енергията започнаха да се възстановяват и други пазари на суровини“, припомня експертът.

Очаква се обаче нова потенциална криза на фона на растящи цени на суровините и рекордна инфлация. Това са съвсем различни условия. „Ако кризата от 2008-2009 г. беше до голяма степен спряна от политиката на количествено облекчаване, то в условията на висока инфлация този вариант може да не е наличен“, добавя Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на Банка „Зенит“.

„Бъдещата глобална рецесия ще бъде напълно различна от никоя от миналите кризи, отчасти защото е придружена от тектонични промени в цялата архитектура на световната политика и икономика. Може да се окаже много по-голяма“, смята Милчакова. Въпреки това, разбира се, експертите се надяват на по-оптимистични сценарии.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com