/Поглед.инфо/ Играта на раздаване
От гледна точка на закона всички банки, работещи у нас, са руски. Те са регистрирани в руската юрисдикция, дейността им се регулира от законите и други разпоредби на Руската федерация. Когато казват, че определена банка, работеща в Русия, е чуждестранна, те имат предвид, че нейният капитал е изцяло или частично собственост на нерезиденти - чуждестранни юридически и физически лица. Повечето от тези чуждестранни банки в Русия са дъщерни дружества на световно известни банки.
В началото на 2007 г. в банковата система на Руската федерация броят на кредитните институции с участието на нерезиденти в капитала, според Банката на Русия, възлиза на 153. Регистриран е максималният брой такива организации в началото на 2014 г. - 251. В началото на 2021 г. броят им намалява до 124.
Делът на „чужденците“ в общия уставен капитал на кредитните институции в началото на 2007 г. е 15,90%. Този показател достигна максималната си стойност в началото на 2014 г. - 26,42%. А в началото на 2021 г. вече се равняваше на 14,37%. От 124 кредитни институции, действащи в началото на 2021 г. с участието на нерезиденти, делът на нерезидентите в уставния капитал на 72 кредитни институции е повече от 50%.
До 24 февруари 2022 г. местните банки, които са руски не само по юрисдикция, но и по капитал, имаха мрежа от чуждестранни институции, но те бяха несравнимо по-малко от броя на институциите на чуждестранни банки в Русия. Само Сбербанк и ВТБ имаха дъщерни дружества в чужбина.
Още първите санкционни пакети на колективния Запад предвиждаха строги ограничения срещу водещи руски банки: блокиране на транзакции през системата SWIFT, закриване на кореспондентски сметки в западни банки, забрана за извършване на кредитни операции с руски банки и замразяване на чуждестранни активи.
Последната мярка засегна особено Сбербанк и ВТБ. Каква е съдбата на дъщерни дружества, клонове и представителства на руски банки в чужбина, през лятото на миналата година, ръководителят на ВТБ Андрей Костин обясни на примера на една от неговите „дъщери“ в Германия: „Нека обясним на ниво домакинство. Имахме банка в Германия, перфектно работеща банка, която успя да изплати всичките си задължения и да върне всичките си активи. Отстраниха ни от управлението, назначиха свой собствен управител и казват - добре, сега банката ще се разплати на всички и тогава можете дори да продадете банката си, но парите така или иначе няма да ви бъдат върнати: те просто ще бъдат замразени в сметките. Относно възможността за съдебна отмяна на решенията за санкции по отношение на замразяването на чуждестранни активи на руски банки, Костин говори уверено: „... идеята е напълно утопична“.
Но вместо принципа „око за око...“, все още виждаме игра на раздаване от страна на Москва. Не, разбира се, въвеждат се някои ограничения за чуждестранните банки в Русия, но далеч по-малко от това, което Западът прави по отношение на руските банки. Досега повече от петдесет банки, изцяло или частично собственост на нерезиденти, продължават да остават в Русия. На първо място с Русия се сбогуваха онези банки, които имаха представителства у нас. Тук разходите за поддръжка са минимални.
Що се отнася до "дъщерните" компании, някои от тях "замразиха" дейността си в Русия. Други функционират и са много активни. Някои остават, защото не искат да загубят добрия бизнес. Ала повечето биха искали да си тръгнат, но не могат. Преди година германските банки Commerzbank и Deutsche Bank , както и американските банки JP Morgan Chase и Goldman Sachs Group , обявиха шумно за ограничаване на дейността си в Русия . Други чуждестранни банки започнаха тихо да се подготвят за евакуацията, търсейки купувачи в Русия за своя бизнес.
Тогава се оказа, че не могат да продадат бизнеса си в Русия. Президентът одобри списък от 45 банки в Руската федерация, в които е невъзможно да се извършват сделки с акциите на чужденци от неприятелски страни. Подобни сделки изискват "специално решение" на правителството. В списъка са системно значимите банки Райфайзенбанк и УниКредит, тоест дъщерните дружества на австрийската Райфайзен Банк Интернешънъл (RBI) и италианската УниКредит , както и попадащата в топ 30 Ситибанк , собственост на американската Ситигруп .
Една от финансовите групи, които успяха да продадат своята "дъщеря" преди президентския указ, беше френската Societe Generale . Но не всички банки имат такъв късмет: в края на юли 2022 г. HSBC се съгласи да продаде своята банка на местната Eкспобанк, но сделката все още не е завършена - страните не са получили одобрение от подкомисията на правителствената комисия за контрол на чуждестранните инвестиции в Руската федерация (този орган е упълномощен, съгласно указ на президента на Руската федерация за даване на разрешение за продажба на чуждестранна банка или неин дял). В началото на март все още не беше получено очакваното одобрение за HSBC.
Но австрийската Raiffeisen Bank International (RBI) все още не е подала молби за разрешение да напусне Русия. Защото „дъщерята” на австрийската банка се чувства много добре у нас. И дори извлича значителни ползи от ситуацията, в която почти всички руски системно важни банки са под санкции. Както Райфайзен съобщи през февруари тази година , руският му филиал представлява 40-50% от плащанията на Русия към други страни. През последната година портфейлът му от депозити е нараснал с една трета.
Руската "дъщеря" на Райфайзен миналата година получи рекордна печалба. Не мисля, че ще напусне до края на тази година. Райфайзен Банк се нуждае от Русия, за да получава рекордни печалби, Русия се нуждае от Райфайзен Банк , за да заобиколи западните санкции (предимно по отношение на международните плащания).
А какво да кажем за останалите 44 банки от президентския указ? Имат нужда от строг контрол. Чрез тях могат да се извършват операции, които, меко казано, не съвпадат с интересите на Руската федерация. Или дори застрашават сигурността на страната. И първото нещо, което трябва да се направи, е да се въведе външно управление на дъщерните дружества на чуждестранни банки. Точно както преди година, външно управление беше въведено по отношение на "дъщерната" компания на ВТБ в Германия (както каза А. Костин ). Уви, това все още не е направено.
В тези банки, работещи в юрисдикцията на Руската федерация, където капиталът е руски и чуждестранен, западните акционери и топ мениджъри продължават да участват в управлението. Между другото, през януари 2023 г. руският президент Владимир Путин подписа указ, според който руски компании, които са свързани с областта на машиностроенето, енергетиката и търговията, ще имат право да вземат корпоративни решения и без участието в обсъждането на съсобствениците от „неприятелски“ страни.
За банките такива норми все още не са въведени. И нищо изненадващо. Банката на Русия защитава интересите на нерезиденти от неприятелски настроени държави. Редица руски служители, както и ръководителят на ВТБ Андрей Костин, през юли миналата година направиха предложение за въвеждане на външно управление в руски дъщерни дружества на банки в недружелюбни страни.
Централната банка обаче се противопостави категорично на това. Ръководителят й Набиулина каза, че няма да се намесва в управлението на чуждестранни банки. И това на фона на факта, че в Европа по това време вече се въвежда външно управление за „дъщерите“ на руските компании.
Говорейки на 2 март т.г. на среща с банкери, организирана от Асоциацията на банките на Русия, ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина каза : „ Опитите да се лишат акционерите, които участват в управлението на банката, само защото тяхната позиция може да не съвпада с редица други акционери ми се струват грешни ... Ако без обосновка, без прозрачни методи, по някакъв начин лишим нежелателните акционери от правата им на акционери, това, струва ми се, ще доведе до ... негативни системни последици .
Такава защита на интересите на западните банки предизвика справедлива негативна реакция на руснаците в социалните мрежи. Известният блогър Сергей Аксенов, във връзка с „откровенията“ на г-жа Набиулина, публикува материал със закачливо заглавие: "Ако държавното ръководство не успокои Банката на Русия, Банката на Русия ще "успокои" Русия."
Ще цитирам последната част от материала: „ Писахме много за лудориите на регулатора. Но това вече като цяло е на границата на пропадтта. Банките са кръвоносната система на всяка държава. Където изпращат парични потоци или ги блокират, там ще отидат или не. Познайте до три пъти какви корпоративни решения ще вземат представители на враждебни към нас държави, окопали се в нашите банки? Мисля, че отговорът е ясен.
Като гражданин имам един прост въпрос към ръководството на ФСБ, към Съвета за сигурност: смятате ли, че това, което прави ръководството на Централната банка, е нормално? Това съвпада ли с вашите цели и задачи за защита на държавната сигурност на страната ни ?
Превод: ЕС
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?