Капитализмът като социална система се развива под формата на цикли на натрупване на капитал. Всеки от тези цикли е свързан с доминиращите типове социално-технологична организация в своя ход - и със страните, които са успели да изразят най-пълно тези типове.
Началото на капитализма бе белязано от холандския цикъл, а самото му развитие се проведе в рамките на първо британския, а след това - американския, сега завършващ цикъл на натрупване на капитал. Разбира се, всеки цикъл е свързан със своята основна технология на глобалната конкуренция - и с набора от социални и производствени технологии, съответстващи на него.
Сега американският цикъл приключва, както и самият капитализъм. Ерата на господството на САЩ е към края си и Байдън, публично общувайки с призраци, на фона на тези, които се канят да го наследят, ще изглежда като разумен и хуманен стратег.
Наред с въпроса за конкретните механизми и технологии (отново не само и не толкова индустриални, колкото социални) за бягство от капитализма, на дневен ред стоят и по-фундаментални въпроси: дали това ще бъде само унищожаването на натрупания преди това капитал или и нов цикъл на неговото създаване?
Второто е по-вероятно и не само защото капиталът като феномен е по-широк от капитализма (и тъй като е бил преди него, най-вероятно ще бъде и след него), но и поради продължаването на неговата трансформация: капиталът като феномен вече се освобождава от паричната форма, става все по-тясно свързан с технологии, които са все по-малко отделими от своите създатели, включително социално и организационно.
Отказът от евтиния апокалиптизъм ни позволява да се надяваме на местен прогрес, макар и по низходящия кръг на спиралата на историческото развитие, започнала по време на Големия обрат от 1967-1974 г. В същото време дори простото продължение на капитала е не само унищожаването на неговите стари форми, очевидни за неговите съвременници, но и натрупването на капитал в качествено нови форми, невидими за нас за момента, в много отношения невъзприемаеми от нас като форми на капитал.
Днес цялото внимание на човечеството е приковано към Китай: очакването за нов, азиатски цикъл на развитие на капитала, свързан с него, стана обичайно след задълбочаването на световната криза от 2008-2009 г.
Но зад фасадата на просперитета и бързото разрастване на китайския бизнес и, в по-широк план, на китайската цивилизация, има не само системни проблеми с непоправимите исторически корени, които са невидими за повърхностен наблюдател, но също така и неотстранимо (поради културна обусловеност) фундаментално нежелание да се играе глобална роля.
Следователно Китай, оставайки основното събитие както на информационната (1991-2019 г.), така и на постинформационната ера на социалните платформи и изкуствения интелект (започнала през 2020 г.), не може да стане съдържание на първата и няма да стане съдържание на втората (колкото и да е тъжно това за автора на тези редове).
Наистина, за съзнателното изпълнение на ролята (включително и глобалната) не е достатъчно да има определени предпоставки, възможности и дори нужди - нужно е и желание. В крайна сметка, както се казва, „няма мисия, която да не може да бъде избегната“.
Изненадващо, всъщност Русия е идеален кандидат за ролята на източник и пространство (а ако успеем, и организатор) на нов етап от глобалното натрупване на капитал – разбира се, ако успеем да се освободим от либералното прозападно управление на нашата социално-икономическа сфера и не бъдем унищожени от него.
Днес, когато висшите китайски партньори ни се смеят дори не подигравателно, а със съчувствие, а страната е в почти всеобхватен провал, който заплашва да дестабилизира, самото предположение за възможността за нормално бъдеще изглежда като недостойна пропагандна глупост. Какво можем да кажем за руския глобален цикъл на натрупване на капитал!
Но дълбочината и разрушителността на световната криза, обхващаща всички участници в световната конкуренция без изключение, драстично намалява значимостта на нашите проблеми и пороци. Освен това, колкото по-висока е ефективността на икономиката в изходящите, пазарни условия, толкова по-пълно се използва нейният ресурсен потенциал, съответно толкова по-малко скрити резерви има тя и е толкова по-уязвима към ударите на невиждана през последните векове криза, свързана не само с колапса на световните пазари, но и с радикална трансформация на самия човек и неговото съзнание.
При тези условия стратегическите перспективи на Русия, която е единственото неразпечатано още хранилище на ресурси и представлява непознат източник на нови технологии и технологични принципи (и не поради образованието, което лесно се унищожава, а поради културната матрица, която принципно много трудно може да бъде премахната), са неизмеримо по-добри от сегашното й състояние.
Дори в момента виждаме парадоксални прояви на способността на руската цивилизация да се развива, проявяващи се не само в световното лидерство, постигнато с усилията на правителството на Мишустин в цифровизацията на публичната администрация, но и в успешната организация на местни центрове на индустриално и технологично възраждане, които като цяло изненадващо успешно устояват на разрушителния натиск на все още основно либералната макроикономическа политика.
Премиерът Мишустин, въпреки прозападните предразсъдъци, които продължават да съществуват в значителна част от бюрокрацията, ясно определя необходимостта от систематично планиране и осигуряване на лична отговорност от край до край в системата на публичната администрация.
Постиженията в тези области, които отдавна се възприемат като самоочевидна и при това досадна рутина, бяха по принцип невъобразими при предишните правителства (и дори при правителството на Примаков-Маслюков, което спаси Русия след фалита от 1998 г.).
Комплексното прилагане на съществуващите постижения, разгръщането на целеви проекти за цялата икономика, съчетано с лечението на неизбежните „болести на растежа“ (в отчаянието понякога погрешно приемани за същността на новата система) не само ще даде на Русия мощен тласък за всеобемаща цялостна модернизация, но също така ще отвори глобални стратегически перспективи за нас в точното време, когато срутването на света в Глобалната Депресия по различни начини, но с еднаква неизбежност и окончателност, ще ги затвори пред останалата част от човечеството - независимо от техния успех, богатство и дори натрупания опит преживяване в завършващата се съвременност.
За да преобърнем познатата история отвътре, да се превърнем от колониален придатък на сменящите се един друг господари, в господари на нашата и не само на собствената си история, трябва да върнем в служба на обществото елементите на бюрократичната система – мозъка и ръцете на хората, които в началото на епохата на националното предателство изпаднаха в блудството на користното самоунищожение.
Вярата, че това може да се осъществи на практика в рамките на закона, може да изглежда наивна, но тя се основава на детайлен анализ на трансформациите не само във вътрешната, но и в световната история.
И като постави социално-икономическите структури на държавната администрация в служба на себе си, Русия ще се възползва от глобалната криза и ще отвори глобален цикъл на натрупване на именно руски капитал, основан на евтини свръхпродуктивни „закриващи“ технологии и на хуманизма като постепенно проникващо и следователно всеунищожаващо оръжие.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
