/Поглед.инфо/ На фона на запълването на европейските подземни газови хранилища с повече от 90%, отново бяха отправени призиви за отказ не само от руския тръбопроводен газ (делът на Руската федерация в европейския внос на такъв газ падна от повече от 40% до по-малко от 10% %, или по-малко от 15, ако се комбинира с LNG), но също и от LNG. Вносът на който след началото на СВО расте непрекъснато. Какво се случва и за какво следва да се подготвим?

Формално, за разлика от нефта и въглищата, тръбопроводният газ все още не е попаднал под европейски санкции. Сегашният разрив на отношенията, изграждани още през 60-те и 70-те години на миналия век, се дължи на комплекс от причини и взаимни действия, включително едностранните откази на бившите основни вносители на Газпром да продължат да имат работа с него.

Въпреки това LNG очевидно в този смисъл „не мирише“ или „мирише по-малко“, като се възприема като безличен. Следователно още в миналото, през 2022 г., износът на руски LNG за ЕС на фона на срива на износа през тръбопроводите, се е увеличил с 33% спрямо 2021 г. до 14,1 милиона тона (19,4 милиарда кубически метра). Тази година тенденцията се засили: през първата половина на тази година ЕС вече е внесъл 22 милиона тона руски LNG, което е ръст от 40% на годишна база, като е платил около 5,3 милиарда евро за омразната руска хазна.

Между другото, заслужава да се отбележи, че Русия получава плащане за втечнен природен газ в долари или друга конвертируема валута, а не в рубли, както беше предписано (с конвертиране чрез Газпромбанк) за тръбопроводен газ, което стана причина много европейски вносители да се откажат от такъв схема и съответно внос на газ по газопровода.

Така че нека разгледаме това като още една причина за растежа на износа на LNG за ЕС от Руската федерация. На фона на износа на LNG от Съединените щати обаче руските обеми все още изглеждат скромни. Така Съединените щати, които отдавна мечтаеха да изместят Русия от газовия пазар в Европа - и сега мечтите се сбъднаха - увеличиха износа на LNG за Европа миналата година с 2,5 пъти, излизайки начело.

Пазарът на LNG като цяло е силно диверсифициран, много по-гъвкав и това е основният му „чар“ за купувачите. Въпреки че засега за него трябва да се плати много по-висока цена, отколкото за сравнително „по-евтиния“ тръбопроводен газ. Но тук от началото на СВО безусловно "командва" политиката, а не икономиката.

В резултат на това общите разходи на ЕС за внос на втечнен природен газ се увеличиха 3,3 пъти миналата година, като вносът идваше от 27 държави, включително Русия, което е поразително изключение от общата санкционна политика.

В ЕС лидери по отношение на руския внос на LNG са Испания (малко под 20% от общите продажби на Русия) и Белгия (17%), две страни, които не са особено меки в отношенията си с Руската федерация. В Испания, между другото, това направи възможно рязко намаляване на цените на електроенергията до края на миналата година, от които потребителите стенеха.

Други големи вносители на руски втечнен природен газ миналата година включват Франция (с 44% увеличение на вноса до 2021 г.) и Холандия. Сред малките вносители бяха Великобритания (тази година се отказа напълно), както и Португалия, Италия, Гърция и дори Литва.

При това, сега в някои страни се засилва политическият натиск в полза на едностранен (без санкции) отказ от руски втечнен газ. И правителството на същата Испания (то едва успя да запази властта си след резултатите от парламентарните избори през юни) се опитва да убеди вносителите да не сключват нови договори за LNG с руснаците. Европейската комисия, без санкции, даде право на страните членки на ЕС да отказват едностранно доставките на руски LNG.

Въпреки това, тъй като пазарът на LNG е много по-гъвкав от пазара на тръбопроводен газ, позициите на руските производители на LNG в тази област изглеждат много по-сигурни. И досега възможностите за износ, за разлика от петрола, въглищата и същия тръбопроводен газ, са ограничени не толкова от преки и/или косвени санкции, колкото от производствените мощности на руските компании.

Основният експортен потенциал на LNG се осигурява от завода за втечнен природен газ Ямал (17,4 милиона тона годишно), чийто контролен пакет е собственост на руската компания Новатек (50,1%). Останалите дялове са разпределени между френската Total Energies (20%), китайската CNPC (20%) и китайския държавен Silk Road Fund (9,9%). Производството в Ямал е базирано на западни технологии.

Вторият голямотонажен производител Сахалин-2 (11 милиона тона, 51% от акциите на Газпром), по проект е създаден на базата на технологиите на англо-холандската Shell, която се оттегли от проекта, като продаде своя дял на Novatek, но японските Mitsui и Mitsubishi останаха в него (съответно 12,5% и 10%). Сега Новатек строи втори арктически завод за LNG-2.

Има няколко други среднотонажни проекта в експлоатация (на Газпром и Новатек), но там обемите са много по-малки. В момента в Русия няма свободни мощности за производство на LNG. Дори миналата година, на фона на рязкото увеличение на цените и търсенето, беше възможно да се увеличи производството на LNG в Русия само с 8% и това се дължи главно на намаляване на обема на ремонтите на фона на добрата основа, заложена в подръжката им по-рано.

При малотонажните заводи за втечнен природен газ картината е по-добра, планира се капацитетът им да бъде увеличен 2,5 пъти още през 2025 г., но това все пак ще бъдат сравнително малки обеми (638 хиляди тона). Сега повече от 60% от обема на производството на инсталации за втечнен природен газ с малък тонаж се изнася, а останалата част отива на вътрешния пазар.

Ръстът на износа е възпрепятстван до известна степен от монопола на Газпром: всички износители имат право да продават само чрез него, Новатек има право да изнася самостоятелно, по изключение, само LNG, произведен в неговите съоръжения (в Ямал).

От друга страна, производството на LNG с малък тонаж се основава на отечествени, местни технологии. Впрочем, както сега и среднотонажните. От около 2030 г. се планира значително увеличение на мащабното производство на втечнен природен газ, също с използване на местни технологии. Например, новият завод за LNG в Мурманск за производство на втечнен природен газ ще работи изключително по руската технология Arctic Mix с голям капацитет. Планираният му капацитет е до 20 милиона тона LNG годишно. През 2023-2026 г. ще бъдат пуснати още три линии Arctic LNG-2 с общ капацитет от 19,8 милиона тона годишно.

Започна строителството на комплекса в Уст-Луга, планираният обем е 13 милиона тона LNG. В резултат на това, вместо сегашните приблизително 30 милиона тона LNG, до 2030 г. производството може да нарасне до 80 милиона тона. Целевият държавен показател, както винаги, е кръгъл - 100 милиона тона годишно.

Дори и в най-лошия случай, през следващите няколко години, освен ако не се случи нещо друго извънредно, ЕС няма да се откаже напълно от вноса на LNG от Русия, но ще се съсредоточи върху целта за пълно спиране на вноса на руски газ през газопроводите. По-нататък – каквото сабя покаже...

В този случай обаче, чрез увеличаване на капацитета за производство на втечнен газ, руските производители ще могат да намерят множество пазари в други части на света. На първо място, Северният морски път ще бъде пригоден за преобладаващата част от износа му.

По принцип за развитието на технологиите за втечнен природен газ трябваше да се погрижим по-рано, включително в името на газификацията на слабо населените региони на самата Русия, без да разчитаме само на мегапроекти за изграждане на все повече и повече нови тръбопроводи като Северния Поток, където милиарди в резултат буквално се оказаха „изхвърлени през тръбата“.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?