/Поглед.инфо/ Оптимизмът и ентусиазмът се раждат като последен волеви вик
През 50-те и първата половина на 60-те години идеята за оптимизъм съществува не само в СССР, но и на Запад. И тогава започна този обрат от края на 60-те - началото на 70-те години, който беше извършен от върхушката на световната капиталистическа класа. Когато техническият прогрес беше практически спрян и целият технически прогрес беше насочен към компютрите. Първо, това е наукоемко нещо. Няма нужда от голяма работническа класа. Нямате нужда от голяма средна класа. И освен това компютърните технологии позволяват в бъдеще да се манипулират умовете на хората.
Една от задачите, поставени от института Тависток, Римския клуб, Трилатералната комисия в началото на 60-70-те години, звучи много просто на английски. „«To stamp out off cultural optimism» /Да се изкорени културният оптимизъм“/. На запад това беше отсечено в края на 70-те - началото на 80-те години. Имаме го и у нас, но се случи десетилетие по-късно, а и не до края.
Така че съветската научна фантастика не е мъртва. Тя мутира, превърна се в това, което днес се нарича "бойна фантастика". "Combat Fiction" е свят след катастрофата, но където руският народ оцелява, връща се към корените си и това учи на оптимизъм. Тоест съветската научна фантастика има безусловен наследник.
Например, романът на Сергей Тармашев „Студ“ е много оптимистично нещо. И много правилно. И това, разбира се, е прекият наследник на съветската научна фантастика. Съветската научна фантастика е Ефремов, това са ранните Стругацки, завършили с книгата „Пладне“, XXII век. Това е прекрасен свят, който след това започна да изчезва, който беше унищожен от онези, които се моделираха по принципа на прогресорите на Стругацки. Защото Гайдар и Чубайс са прогресори или по-скоро регресори.
През 60-те години, разбира се, не знаехме нищо за това. Мислехме за бъдещето като за прекрасен свят. Свят на колосален технологичен прогрес, в който всичко ще бъде възможно! И ще влезем в този свят като инженери, астронавти и т.н. И всичко това беше прекъснато през 1991 г., когато наизлезе цялата тази нечист, онези социални плъхове, които живееха в СССР-2, за които ние не знаехме.
За съжаление оптимизмът и ентусиазмът се раждат като последен волеви вик в условията на най-тежката системна криза, която, между другото, може да погребе всичко. Но без системна криза, струва ми се, както показва историята, и не само в Русия, няма да се получи.
Какво е ентусиазъм и оптимизъм? Това е волята за промяна на обстоятелствата. При това, да обърнеш такива обстоятелства, когато ... аха, аха, ето го краят! Утре е смъртта. Тук в такава ситуация са възможни ентусиазъм и оптимизъм. Баща ми ми разказваше за оптимизма, с който са отишли във Великата отечествена война. Те бяха сигурни в победата. Защото ако не е победа, то язък за всичко, край! И сега това поколение победители излезе от системната криза. Затова, за съжаление, трябва да преминем през много трудни времена.
Елитите на Запада по същество зачеркнаха това, което правеха през последните десетилетия. Те не послушаха стария Кисинджър. В края на краищата Кисинджър каза: „Няма нужда да оказваме натиск върху Русия, поради това можем да загубим всичко, което сме постигнали през последните 20 години“.
Западът зачеркна всичко, което са направили след предателството на покойния Горбачов. Отношенията със Запада сред нашите, дори прозападни, елити никога повече няма да бъдат същите. Поведението на англо-американския елит показва, че руската управляваща прослойка е напълно „отписана“. Никога няма да простят, че са "вдигнали ръка" срещу тях. Ще го направят чисто с педагогическа цел, за пред целия свят.
Така че сега няма къде да се оттеглим. И вече е късно да се страхуваш. Във филма "Изпитателен срок" има такъв прекрасен епизод, когато вземат бандит. И предварително вадят револвера изпод възглавницата му, когато спи. И когато се събужда, посяга да го грабне, детективът, изигран от Ефремов, казва: „Късно е да се страхуваш, Паша!“ Така че бих искал също да кажа: "твърде късно е да се страхуваме." А и като цяло - жалко е да се страхуваш.
Тръгнете срещу врага челно, така че той никога да няма желание да замахне. Нашите знаят да играят шах и да четат бойна литература. Това е много важно нещо. Защото бойната фантастика учи на много просто нещо. Каквото и да е, Родината не е само това, което е сега, не сме само ние. Но и каквото се е случило преди и каквото ще се случи по-късно. И за какво, ако е необходимо, трябва да положите живота си.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?