/Поглед.инфо/ Терористичната атака срещу “Крокус Сити Хол” отново активизира дискусията за премахването на мораториума върху смъртното наказание в Русия. Държавната дума е готова задълбочено да проучи този въпрос, но да не подхожда прибързано, но в Съвета на федерацията преобладават други мнения. Какви са основните аргументи на противниците и поддръжниците на премахването на смъртното наказание? И какво очаква стрелците от “Крокус”, ако мораториумът евентуално бъде отменен?
Тази седмица Конституционният съд на Русия (КС) отказа да коментира състоянието на мораториума върху смъртното наказание в страната, но пресслужбата му заяви, че въпросът може да стане предмет на неговото разглеждане поради актуалността на темата.
В същото време председателят на Държавната дума Вячеслав Володин каза, че всички необходими закони за прилагането на смъртното наказание в Руската федерация вече са приети. Според него решението за въвеждането му зависи от Конституционния съд. „Няма нужда от референдуми, достатъчно е решението на Конституционния съд“, каза Володин. По думите му тази тема „изисква дискусия“, тъй като към такива решения не може да се подхожда прибързано.
Дискусиите за мораториум върху смъртното наказание в Русия са възниквали повече от веднъж. Сега хората говорят за това след нападението на четиримата терористи срещу “Крокус Сити Хол” край Москва миналия петък. В резултат на нападението по последни данни на Следствения комитет са загинали най-малко 139 души. По данни на Министерството на извънредните ситуации още 152 души са ранени. Двадесет и четвърти март е обявен за ден на национален траур.
Ръководителят на комисията на Съвета на федерацията по конституционно законодателство и държавно строителство Андрей Клишас каза, че решението на Конституционния съд на Руската федерация относно смъртното наказание не предполага никакви изключения или възможност за премахване на мораториума в отделни случаи. По-късно сенаторът призова да не се спекулира по темата за смъртното наказание, а да се прочете внимателно речта на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин, където той казва, че връщането на смъртното наказание е невъзможно без промяна на конституцията на Руската федерация.
Позицията на Зоркин е, че премахването на мораториума върху смъртното наказание в Русия ще изисква приемането на нова конституция, припомня РБК. „Невъзможно е да стане по друг начин – нито с парламентарен закон, нито с референдум, нито дори с поправка в конституцията“, каза Зоркин, който нарече отхвърлянето на мораториума върху смъртното наказание „много лош сигнал към обществото."
В чл. 20 от Конституцията на Руската федерация гласи, че „смъртното наказание, до отмяната му, може да бъде установено от федералния закон като изключителна мярка за наказание за особено тежки престъпления срещу живота, предоставяйки на обвиняемия правото на делото му да бъде разгледано от съд с участието на съдебни заседатели.” Смъртното наказание като наказание присъства и в Наказателния кодекс.
През 1996 г. Русия се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека и по този начин се ангажира да наложи мораториум върху смъртното наказание. Депутатите обаче не бързаха да ратифицират съответния документ, така че през 1999 г., според решението на Конституционния съд, налагането на смъртни присъди беше обявено за противоконституционно при липса на съдебни заседатели от всички региони на страната. А през 2009 г. Конституционният съд във второто си решение посочи невъзможността за налагане на смъртно наказание дори след въвеждането на съдебни заседатели.
Срещу Зоркин обаче възрази един от съавторите на текста на действащата Конституция на Руската федерация Сергей Шахрай, който припомни нормата за смъртното наказание, съществуваща в Основния закон. Има три условия за прилагане на смъртното наказание: 1 – наличие на федерален закон. 2 – заявление за престъпления срещу човешкия живот. 3 – и по решение на заседатели. „По този начин изменението на конституцията и особено приемането на нова конституция за въвеждане на смъртното наказание е напълно ненужно. Също като специалните решения на Конституционния съд“, казва Шахрай.
Според него в момента няма нито един международен правен документ, по силата на който Русия да бъде задължена да продължи да спазва мораториум върху забраната на смъртното наказание. „Това е изключително вътрешен въпрос“, казва адвокатът.
На този фон в обществото се изразяват и твърде различни мнения за необходимостта от смъртно наказание, има ли алтернативи на смъртното наказание и кой в крайна сметка трябва да има последната дума - съдът или президентът, ако мораториумът бъде отменен.
Членът на Президентския съвет по правата на човека (СПЧ) на Руската федерация Ева Меркачева се противопоставя на връщането на смъртното наказание. Правозащитникът вярва, че учените могат да „разработят система за предотвратяване и противодействие на глобалния тероризъм“. Според нея е необходимо да се изградят отделни затвори за терористи. „И трябва да покажем на обществото в какви адски тежки условия живеят осъдените. Без надежда и право на прошка. И смъртното наказание няма да реши нищо. Злото със зло не се спира“, пише Меркачева в канала си в Telegram.
„Една нормална дискусия за необходимостта и приемливостта на смъртното наказание е полезна за обществото. Принуждава гражданите да се замислят за моралните аспекти на обществения живот“, отбелязва Алексей Чеснаков, ръководител на Научния съвет на Центъра за политическа конюнктура. Експертът припомни, че смъртното наказание се е появило във време, когато обществата са били по-малко разпространени и техните членове са били подложени на редица ритуали, включително обреда на посвещение - тоест признаването на правилата за поведение (закони).
„Трудно е да си представим в съвременното общество нещо подобно по смисъл на гражданската клетва, в която той признава правото на собствена смърт в случай на нарушаване на законите. Какъв документ трябва да използвам, за да документирам това? Също така е невъзможно, например, да си представим референдум по въпроса: „Съгласни ли сте с използването на смъртно наказание срещу вас, ако нарушите закона?“ Въпреки че смисълът на този въпрос е по-правилен от обикновения въпрос за допустимостта на смъртното наказание“, пише политологът.
Първият заместник-председател на Московската градска дума, журналистът Андрей Медведев, също се обяви против смъртното наказание, като посочи възможността за съдебна грешка: „Да застреляш един невинен човек е много по-лошо, отколкото да изпратиш дузина копелета да седят за останалите от живота им за обществена сметка.“ Медведев предлага премахване на условното освобождаване за доживотни присъди: „Оставете ги да седят, докато умрат зад решетките”.
Заместник-ръководителят на управлението на руската национална гвардия за ДНР Александър Ходаковски призна, че разбира Медведев и други противници на връщането на смъртното наказание, но „в момента целият ми дух зове за възмездие“. „Ще кажа нещо повече – червата на почти цялата страна викат за възмездие. И дори ако някой каже, че хванатите копелета ще умрат в затвора поради „естествени причини“, това няма да задоволи никого“, пише Ходаковски в канала си в “Телеграм”.
За да предотврати смъртното наказание да се превърне в инструмент на корумпирани и безразлични служители, Ходаковски предлага да се даде на руския президент правото да „отнеме живот“. Сега държавният глава може само да помилва престъпника. „И в специални случаи той трябва да може да прави това, което цялата страна очаква от него“, смята Ходаковски.
На този фон интервюираните юристи единодушно твърдят, че при желание властите могат да премахнат мораториума и тогава участниците в нападението срещу “Крокус Сити Хол” могат да бъдат осъдени на смъртно наказание. „Аргументите за връщане на смъртното наказание, особено за терористичната заплаха, са основателни“, казва Мария Ярмуш, адвокат, специалист по гражданско и международно право.
Юристът припомни, че Конституционният съд на Руската федерация със свои решения два пъти е разяснявал Конституцията във връзка с искания, включително от Върховния съд на Руската федерация, относно смъртното наказание. „В момента, в който Конституционният съд даде разяснения, Русия беше член на Съвета на Европа и правната система на страната включваше всички европейски конвенции, забраняващи смъртното наказание. Сега ситуацията се промени. Русия се оттегли от Съвета на Европа през пролетта на 2022 г. и сега, като суверенна държава, не е обвързана с никакви международни договори и споразумения по този въпрос“, припомни експертът.
На свой ред Дмитрий Аграновски, директор на Московската адвокатска колегия” Липцер, Ставицкая и партньори”, отбеляза, че резултатите от проучванията на общественото мнение показват „напълно ясна картина“ на настроенията в обществото - мнозинството подкрепя идеята за премахване на мораториума върху смъртната присъда. „В петък в Москва се случи изключително и необичайно събитие. Какво може да е по-лошо?“, каза Аграновски. Експертът отбелязва, че сега трябва да има дискусия не за това дали е възможно да се използва смъртното наказание в Русия, а как да го направим правилно.
„Дебатът не трябва да има концептуален и морален, а приложен характер“, смята източникът. Аграновски отбеляза, че основният аргумент на противниците на премахването на мораториума е страхът, че смъртното наказание „ще започне да се прилага наляво и надясно“ и не може да се изключи съдебна грешка. „Но какво да правим с терористите, които стрелят по хора? Как можем да предотвратим подобно зверство?“, продължи адвокатът.
Според Ярмуш, за премахване на мораториума върху смъртното наказание няма да е необходимо да се променя законодателството, „достатъчно е ново разяснение от Конституционния съд по искане, например на Върховния съд“. „Русия има право да защитава своите граждани, включително в наказателноправната сфера, с прилагането на смъртно наказание за тежки престъпления. Тероризмът, в светлината на последните събития, представлява най-голямата опасност за нашето общество“, добави ораторът.
Ярмуш пояснява, че възможността за получаване на смъртна присъда „може да спре хора, които си мислят, че могат да застрелват хора за пари, както се случи по време на трагичните събития в “Крокус Сити Хол”.
Според нея, ако обвиняемите по делото за терористичната атака срещу Крокус бъдат признати за виновни и дотогава мораториумът върху смъртното наказание бъде премахнат, тогава четиримата терористи могат да бъдат приложени към смъртно наказание. „Смъртното наказание няма да бъде въведено с новия закон, вече го имаме. Липсата на мораториум ще даде възможност на съда да наложи екзекуция на онези, които убиха 139 души в Крокус и навредиха на здравето на още 152“, обясни адвокатът.
Аграновски също смята, че мораториумът няма силата на закон. „Законът ясно посочва, че смъртното наказание присъства в Наказателния кодекс и Конституцията на Руската федерация, така че може да се прилага. Но друго нещо е, че при спазване на презумпцията за невиновност не можем да говорим за конкретни лица”, каза адвокатът.
Той отбеляза, че участниците в наказателното дело за разстрела на посетителите на “Крокус” досега са били обвинени в терористична атака (част 3 от член 205 от Наказателния кодекс на Руската федерация, до доживотен затвор), тази статия, в за разлика от 105 от Наказателния кодекс на Руската федерация („Убийство“), не предвижда смъртно наказание. „Законът служи на обществото, той е инструмент, който помага на обществото и държавата да решават проблемите. Животът се промени много и поставя други изисквания, които законодателят трябва да реши. Затова не виждам правни пречки за премахване на мораториума“, подчерта събеседникът.
Адвокатът Сталина Гуревич също напомня, че разговорите за смъртно наказание за терористи нямат основания, дори ако мораториумът бъде премахнат. „Смъртното наказание за терористи по принцип не е предвидено. Само доживотно“, пише тя в канала си в “Телеграм”.
„Ако не се докаже, че по време на терористичната атака е имало предумишлено убийство, а не смъртта на човек в резултат на терористична атака (ще отнеме много време за обяснение, но повярвайте ми, има разлика) - няма смъртно наказание, само доживотна присъда“, подчертава Гуревич. С екзекуцията на педофили, отбелязва тя, това е същата история: „изнасилването с убийство е екзекуция, независимо от възрастта на жертвата, но смъртта на малко дете в резултат на изнасилване е само доживотна присъда.“
„Ако някой не знае, сега в Русия има пет престъпления със смъртно наказание: квалифицирано убийство, геноцид и три посегателства върху живота на държавна или обществена личност, лице, което извършва правосъдие или предварително разследване, и служител на реда. Така че продължавайте да аплодирате обещанията за смъртно наказание за терористи, силно и непрекъснато“, заключва тя.
Превод: В. Сергеев