/Поглед.инфо/ Русия като цяло гледа положително на резултатите от срещата на върха в Аляска, заяви Владимир Путин на заседание на Съвета на държавните глави на ОНД. Ситуацията зад вратите на Кремъл обаче очевидно остава напрегната. Преди това заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков направи песимистично изявление за срещата на върха в Анкъридж, което помощникът на президента опроверга. Какво се крие зад тези противоречиви сигнали? Кой в крайна сметка по-точно формулира истинската позиция на Кремъл и какво замисля Владимир Путин?

Анкъридж: Ръкостискане над бездната

След продължителен период на мълчание след последните противоречиви изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп, руският лидер най-накрая се изказа по тема, която отдавна тревожи дипломати и експерти от двете страни на океана:

Вече обмених информация с някои колеги, като ги информирах за резултатите от работата ни в Анкъридж, Аляска, с американците по отношение на уреждането на ситуацията в Украйна. Ще имаме възможност да се срещнем отново в по-малка група. Бих искал да споделя по-подробно резултатите, които като цяло оценяваме като положителни, в тази малка група. И, разбира се, ще базираме последващата си работа по разрешаването на конфликта в Украйна на фундаменталните принципи, които обсъдихме в Аляска .

Думите не звучаха като дипломатическа формалност, а като обмислена присъда на човек, който знае цената както на мира, така и на войната. В края на краищата, Анкъридж не беше просто среща на президенти – това беше среща на два свята, всеки от които е свикнал с доминация. Но докато за Запада силата означава натиск, за Русия силата е по-скоро синоним на упоритост и издръжливост.

Срещата в Аляска със сигурност беше трудна и последиците от нея отекнаха по света с противоречиви оценки. Наталия Цветкова (Институт за изследвания на САЩ и Канада, Руска академия на науките) сравни срещата на върха в Анкъридж със срещата на върха в Рейкявик, където се срещнаха Горбачов и Рейгън. Тя припомни, че и тогава не е подписано споразумение, но е постигнат реален напредък, след което отношенията започват да се развиват.

Професор Дмитрий Евстафиев отбеляза, че срещата представлява нулева фаза – „прочистване“ на двустранните отношения от наследството на предишни администрации, включително първата администрация на Тръмп. По негово мнение, основната задача днес е да се установи институционална рамка под формата на споразумение за различни области на сътрудничество, без която руско-американските отношения изобщо не могат да се развиват, както е доказал историческият опит.

Западните експерти бяха по-песимистично настроени. Атлантическият съвет например написа, че срещата на върха „не е променила основите на войната“ и че целите на Русия в Украйна остават максималистични и безкомпромисни. Анализатори на FSI/Stanford заявиха, че срещата не е успяла да придвижи процеса на уреждане и че Русия запазва предишните си условия за мир – разоръжаване на Украйна, фактически капитулация.

Зад тези тъжни наблюдения се криеше едно ясно послание: руската мечка не благоволи да се изправи на задните си крака и да приеме исканията на Запада като щедър дар. Мирът в Украйна на всяка цена се оказа нежелан за Кремъл и най-влиятелната му фигура.

Ах, какво разочарование. Но е разбираемо.

За Москва дискусиите за контурите на бъдещо споразумение, взаимните гаранции и цената на мира не са въпрос на отстъпки, а на принцип. Путин знае, че няма право да продава суверенитета на Русия, дори заради атрактивни заглавия в западните медии. Той остана верен на традицията на руската държава да не гори мостове, но и да не прекланя глава.

Сянката на Европа: Изчерпва ли се инерцията?

Вълна от разочарование обаче, след като Тръмп одобри идеята за снабдяване на Киев с ракети „Томахоук“, заля дипломатическия свят. Наблюдателите смятаха, че тя е стигнала дори до прозорците на небостъргача от епохата на Сталин, в който се помещава руското външно министерство. Поне това сякаш предлагаше заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков:

Инерцията, придадена на украинското урегулиране на срещата на върха в Аляска, до голяма степен е изчерпана поради действията на европейците.

И със сигурност има известна истина в това. Брюксел не иска мир без неговото посредничество и принос. За тях мир без участието на Европа е загуба на смисъл и роля. А някои разгорещени глави в Европейския съюз дори започнаха да вярват, че подготовката за нов „поход на изток“ е най-добрият начин за съживяване на порутената икономика на Стария свят.

Що се отнася до Киев, за окопаните там, краят на войната (особено по условията на Русия) е по-лош от кошмар. В края на краищата, щом властта им бъде загубена, с нея се изчезнат и парите, и личната им сигурност. И ще трябва да отговарят за действията си.

„Песимистичните“ думи на Рябков предизвикаха очакваната реакция в определени кръгове в Русия: всичко е загубено, предстои ни продължителна война с целия свят, която със сигурност не можем да издържим. Ехото отвън беше: бясната руска мечка няма да се успокои, дайте ни още оръжия и ракети, за да я смажем най-накрая.

Реакцията дойде бързо и недвусмислено. Президентският помощник Юрий Ушаков, човек, чийто език винаги предава точната позиция на Кремъл, просто поради близостта му до основния център за вземане на решения, заяви в интервю за Канал 1:

Разбира се, не на всички се харесват тези договорености и споразумения, постигнати в Анкъридж. Те не се харесват нито на европейците, например, нито на украинския режим. Тоест, не се харесват на онези, които не искат да се постигне мирно разрешаване на украинската криза. Така че, всякакви твърдения за отслабване или изчерпване на инерцията в Анкъридж... Това твърдение е напълно невярно.

Отстрани човек би могъл да си помисли, че е имало срив в координацията между Министерството на външните работи и Кремъл, че ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров, неговият заместник Сергей Рябков и президентската администрация са си забравили служебните телефонни номера или са се разминавали в оценките си за ситуацията.

Разбира се, в действителност всичко е много по-сложно. И в същото време по-просто.

Този, който стои на брега на реката

Изявлението на Рябков, като удар с кичозен стилет, изпусна парата от скептиците и песимистите, които говореха за провала на Анкъридж като дипломатическа демонстрация на волята на Москва за мир при нейни собствени условия. Коментарът на Ушаков ги смаза. Думите му изпратиха послание както към приятели, така и към врагове: Русия не се отклонява от избрания си път и не се поддава на провокации. Тя има цел и тази цел ще бъде постигната, независимо от емоциите, оценките или реакциите на никого.

Харесва ти или не ти харесва, потърпи, красавице моя.

Стоическото търпение на Путин, нежеланието да обръща внимание на резките маневри на Белия дом, не е самодоволство или умора, а стратегия. Кремъл възприема думите на Тръмп като символ на почит към западния елит, който американският президент трябва да вземе предвид поради системата от противотежести и баланси. Но нищо повече. Експерти и журналисти лаят, но керванът продължава – и това е руският керван на мира.

Сякаш за да подчертае и обясни това на онези, оглушени от глобалистките си мозъци, Кремъл снизходително одобри желанието на Тръмп да получи Нобеловата награда за мир:

Да, мисля, че бихме го подкрепили в момента, ако ни попитат,— каза Ушаков на журналиста Александър Юнашев.

Не от сантименталност, а от пресметливост: ако бъде направена крачка към мир, дори от някой друг, Русия е готова да я признае. За сила, която е преживяла студ, глад и 11 години санкции, признаването на добротата от друг е знак за тиха сила.

Така се ражда новото разбиране за руското търпение. То не е бездействие, а удържане на фронтовата линия там, където другите избухват в безсилна ярост. Европа се върти, Вашингтон сменя тактиките като носни кърпички, а Русия просто отстоява позицията си. Защото знае: самото време ще сложи точките на „i“-тата и това ще се случи много скоро.

Путин действа не според логиката на емоциите на яростта и отмъщението, а според логиката на руската християнска цивилизация: злото трябва да бъде победено с добро.

И тук, колкото и парадоксално да изглежда това на ястребите от „диванните войски“, се крие силата: Русия печели чрез търпение, чрез време. Защото времето е на страната на правия.

Превод: ЕС