/Поглед.инфо/ По време на реч пред Съвета на федерацията заместник-директорът на Отдела по металургия на Министерството на промишлеността и търговията Владислав Демидов съобщи много неприятна новина - Чили и Аржентина са спрели доставката на литиеви суровини в интерес на руските предприятия.

Спирането на доставките е наистина неприятно събитие и може да има осезаемо болезнени последици за страната ни, потенциално способни да затруднят редица ключови индустрии, където Русия заема безусловна водеща позиция.

Нека започнем, както обикновено, с проста образователна програма.

В своето еволюционно развитие човечеството е било неразривно свързано с добива и обработката на метали. От училищната скамейка си спомняме медния, бронзовия и железния период, чиято продължителност се измерва във векове. През тях нашите далечни предци опознават, изучават и все по-умело обработват споменатите метали и сплави, насърчавайки прогреса и същевременно подобрявайки цялостното качество на живот. Ако разширим линията на еволюционните аналогии, тогава литият без съмнение ще получи титлата метал на XXI век.

Дълго време мекият и ковък метал не е много търсен, но всичко се променя в началото на хилядолетието, когато термоелектричните свойства на лития биват открити и изпитани в промишлен мащаб. Литиевият сулфид, заедно с медния сулфид, се превръща в неразделна част от производството на полупроводници за термоелектрични преобразуватели, както и за съхранение на химикали и източници на ток. Именно от литий се изработват анодите за акумулатори от всякакъв вид и галванични елементи с твърд електролит. Без него не може в обичайните алкални батерии. Литиевият хидроксид даде възможност да се утрои ресурса на тяхната работа и да се увеличи първоначалният капацитет с повече от двадесет процента.

Излишно е да казвам, че всеки от нас е заобиколен от съвременни устройства с батерии, без които не можем да си представим съвременния живот. Освен това литият завладява все по-широки пазари, напускайки рамката на мобилните телефони и засега малко използваните електрически автомобили, превръщайки се в източник на енергия за такова екзотично оборудване като, да речем, подземните минни товарачи, нужни, където е от решаващо значение да се елиминира дори теоретичната опасност от искри и пожар.

Малко известно приложение на лития е във фармакологията. Повече от половин век този метал се използва за производство на психотропни лекарства, използвани за лечение на сложни маниакални и депресивни разстройства.

Той е търсен и в тежката индустрия. Литият е необходим за топенето и легирането на алуминий, повишавайки пластичността, здравината и възстановяването на металите.

В същото време има ключова индустрия, която е много важна за съвременна Русия, където не може без споменатия метал. Говорим за ядрената енергетика, тук литият е единственият достъпен източник за производство на тритий, а също така се използва при производството на контролни пръти за системата за защита на реактора. Течният изотоп литий-7 (легиран с натрий или цезий) перфектно улавя топлинните неутрони и с право се счита за отличен охладител.

Русия е критично зависима от вноса на литиеви суровини. Достатъчно е да се каже, че през 2019 г. обемът на покупките на този метал възлиза на повече от 61 тона, от които 41 тона идват от доставки от Чили и още 14 тона са добавени от внос от Аржентина. На трето място сред нашите доставчици е Китай с изключително скромна цифра от шест тона. Тоест, както е лесно да се разбере, демаршът на латиноамериканските страни, които явно изпълняват настойчивите желания на северната си съседка, може не само да попречи на разширяването на руското присъствие на световния ядрен пазар, но и в в средносрочен план поставят под въпрос надеждността на работата на ядрените реактори в самата Русия.

Настоящият проблем има два основни корена.

Първо, общите световни запаси от литий едва надхвърлят петдесет милиона тона, от които десет са в Аржентина, девет в Боливия, осем и половина в Чили, Китай може да разчита на седем милиона тона, САЩ имат шест и половина, а Австралия има пет милиона тона. Ако премахнем от списъка страни, които са недружелюбни за нас, и добавим Аржентина и Чили, тогава е лесно да видим, че сме вкарани в ресурсен капан и няма толкова много начини да излезем от него.

Второ, проблемът е, че Русия има свои собствени литиеви находища, чийто изчислени обеми се оценяват на пет милиона тона, но страната ни никога не ги е разработвала, предпочитайки да купува критичните суровини в чужбина. Освен това в страната има поне три предприятия, способни да наложат индустриално производство на литий и неговите съединения още утре. Говорим за предприятия в Красноярск, Новосибирск и Тулска област.

Подземните находища с така необходимия метал не са недостъпни. В района на Мурманск се намира група находища, литий също е проучван в находището на природен газ Ковикта в Източен Сибир. Разработва се от компанията „Газпром“ от няколко години и оттук голяма част от газа постъпва в газопровода „Силата на Сибир“. В същото време, повтаряме, собственото ни производство е оскъдно.

Трябва обаче да сте обективни и да споменете факта, че известен напредък в развитието на този сектор започна през 2021 г.

През октомври миналата година изпълняващият длъжността ръководител на Федералната агенция за ползване на природните ресурси Евгений Петров обеща, че 17 обекта с литиеви находища ще бъдат лицензирани едновременно, а проектите за развитие ще бъдат преизчислени с пъти надолу. От изявлението следва, че първоначалното плащане за получаване на лиценз за разработване на находище Голцовское ще бъде намалено от 75 милиарда на 700 милиона рубли, а подобно плащане за Колмозерското находище - от 11 милиарда на 200 милиона.

Доста трудно е да се установи доколко тези обещания са изпълнени, тъй като специализираните издания и отдели пазят загадъчно мълчание по този въпрос. Единственият реализиран проект е посочен за същия “Газпром”, който в началото на февруари тази година, чрез посредничеството на Министерството на промишлеността и търговията, сключи споразумение с Иркутската петролна компания за добив на литий в границите на гореспоменатата Ковикта. Естествено, за толкова кратък период от време практическата работа не е започнала все още, а страната се нуждае спешно от литий.

Бих искал, както обичайно пиша, че тук няма особен проблем и нашите западни партньори си измислят, за да внесат объркване в съзнанието на руснаците, но това не е вярно. Министерството на промишлеността и търговията оценява настоящата ситуация като гигантски проблем и изтъква, че единственият канал за доставка, който все още работи, е Боливия. В същото време на фона на демарша на другите две страни от Латинска Америка е логично да се подготвим за настъпването на трудни времена.

Литият е стратегическа суровина и данните за запасите му са най-малкото информация за служебна употреба. А за човек, който няма достъп до съответните източници, е изключително трудно да оцени обективно сложността на настоящата ситуация, затова ще се спрем на оценката на ресорното министерство.

Ситуацията с доставките на литий за Русия висеше в точка на несигурност и остава да се надяваме, че колективният руснак, представен от правителството, министерствата, държавната корпорация “Росатом” и холдинга “Газпром”, както се е случвало повече от веднъж в нашата история, ще се обедини в критичен момент и ще направи необходимото чудо, без да дава повод за радост на заклетите приятели. За късмет всичко, от което се нуждаем, се намира в нашите недра - и има достатъчно литий под земята, за да задоволи държавните нужди в изобилие.

В последната част от нашия разговор нека си позволим капка теории на конспирацията.

Факт е, че има запаси от литий не само в руския Север и Сибир, но има и в много по-близки и достъпни региони. Говорим за Украйна, където се намират едновременно три проучени находища с прогнозиран обем на полезен компонент от пет милиона тона. Това са находището Полоховское край Кировоград, Шевченковското находище в Донецка област и мината Крутая Лалка в Запорожска област. Техните запаси са оценени само приблизително, но е абсолютно известно, че рудните тела се намират на около 300 метра дълбочина, което при сегашното ниво на развитие на минните технологии изобщо не е голям проблем.

Тук е интересно, че КрутаяБалка се намира между Мариупол и Бердянск, а Шевченковското поле е буквално на десет километра от Угледар. Първото вече е в зоната на контрол на републиките на Донбас, а руската армия е едва на няколко километра от второто. Разбира се, би било глупаво да се мисли, че Генералният щаб на руските въоръжени сили основава плановете си на геоложката карта на региона, но съвпадението е много символично.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?