И тази тенденция не е характерна единствено за нашата страна. “Мнозина сега виждат, че народите на Запада са се отправили към пропаст”, пише американско-израелският политически теоретик Йорам Хазони в своя труд от 400 страници “Консерватизмът: новото откритие”.
В своята работа той представлява обзор на английско-американската консервативна мисъл, от Англия през XV век до съвременния Запад и извлича уроци защо все по-фрагментираните свободни общества трябва да се откажат от неуспешния “либерализъм на Просвещението”.
Хазони изследва политическите отломки от епохата на Просвещението. Във вътрешната политика “догматичната вяра в свободата на личността подбужда либералите да премахнат стигмата и в края на краищата активно да узаконят сексуалната разпуснатост, наркотиците и порнографията, а също абортите, лесните разводи и извънбрачното рождение”. Съответно “семейството се разпада, а раждаемостта е рухнала в почти всички западни страни”. В международните дела “именно такъв рационализъм води Америка и другите западни страни към последното поколение скъпоструващи и неуспешни войни, стремейки се да доведе либерализма на Просвещението на Балканите, Близкия изток, в Южна Азия и Африка”.
Хазони смята “възраждането на националния консерватизъм, появил се в последните години в такива страни като Америка, Великобритания, Бразилия, Източна и Италия за противоотрова от радикалния либерализъм. Това движение “по право се нарича “национален” консерватизъм, защото се стреми да върне националните интереси или общото благо на нацията в центъра на политическия дискурс”, пише той. Напротив, “либералната парадигма е сляпа към нациите” и вижда “само отделни хора и господстваща над тях държава”.
“Консервативната демокрация”, както я нарича Хазони, или “английско-американската традиция се корени в идеала на свободната и справедлива национална държава, чиито произход може да се проследи в Библията”. Консервативната нация възниква “от различни племена, нейното единство се опира на общия традиционен език, закон и религия”, отбелязва той. “Консервативната демокрация разглежда традиционното семейство и общност като най-основни институции, необходими за водене на цивилизован живот”, допълва той. “Същевременно държавата предлага търпимост към религиозните и социалните възгледи, които не заплашват като цяло единството и благополучието на нациите”.
За разлика от английския политически философ от XVII век Джон Лок, “решаваща фигура в либералната традиция”, Хазони превъзнася британския депутат от XVIII век Едмунд Бърк. Емпириците, включително Бърк, отхвърлят “аксиомата на Лок”, че “трябва просто да се обърнем към разума, за да достигнем до единствената форма на управление, която навсякъде е най-добрата за цялото човечество”, отбелязва Хазони. “Единствената реална перспектива за напредване в политиката и морала е емпиричният метод, който изисква многовековен път на проби и грешки”.
Хазони уточнява, че “без съмнение, съществуват принципи на човешката природа, които са верни за всички хора, и следователно - естествени закони, предписващи що е добро за всяко човешко общество”. Въпреки това, те “са тема на безкрайни спорове” заради “голямото разнообразие на човешки опит и слабостта на действие на човешкия разум, които се използват за обобщението на този опит”, допълва той. Всъщност “това, как хората мислят и това, в което вярват, в значителна степен е продукт на конкретната национална култура, в която са израснали, а не чист разум”.
Хазони сравнява Френската революция с “Втората американска революция”, последвала ратификацията на конституцията на САЩ през 1789 година. На конституционния “конвент” във Филаделфия през 1878 година, на който “доминира консервативната партия, сред инициаторите и най-значимите участниците мнозинството са отдавнашни националисти, а след това и федералисти”, такива като Джордж Вашингтон, отбелязва Хазони. “Партията на федералистите от самото начало е партията на американския национален консерватизъм”, допълва той, чието наследство, включително съпротивата срещу робството , продължава в по-късната “Американска партия на Вигите”. Това име поразително цели връзка с английско-американските консервативни традиции и идеите на Едмунд Бърк”, идеи, които по-късно лягат м основата на възникването на Републиканската партия при Ейбрахам Линкълн.
Започвайки с федералистите, национал-консерваторите смятат, че “приемането на общности имигранти в новата нация може да бъде успешно единствено ако имигрантите са достатъчно слаби и следователно, готови да се асимилират”, отбелязва Хазони. Той отхвърля мантрите, че разнообразието е сила, той отбелязва, че отношението между сплотеността и тиранията всъщност са противоположни на това, което обичайно се смята. Там, където нацията, племето и семейството са сплотени, те може да се управляват с лека ръка, а на техните съставни членове може да се предоставя по-голяма степен на свобода.
Рационализмът на Просвещението разпалва “вечната културна революция”, отбелязва Хазони: “понеже либерализмът постоянно призовава към отвращение към традициите, той е нестабилен и нежизнеспособен”. Затова той лесно се опровергава от неомарксистите и другите, твърдящи, че техните собствени разсъждения превъзхождат разсъжденията на всеки либерал. Съответно, само след 30 години след края на Студената война “обновеният (вероятно също извратен - бел В.О.) марксизъм, който смята за угнетени цветнокожите и сексуалните малцинства, а не работническата клас, завоюва водещите американски институции”.
Основният двигател на американските социални катаклизми е Върховният съд на Съединените щати след решението му по делото “Еверсън срещу Съвета по образование” през 1947 г., което лъжливо провъзгласява „разделяне на църквата от държавата“, пише Хазони. Той с ирония отбелязва, че Вашингтон, първият президент на Америка, и неговият наследник Джон Адамс, назначават само убедени федералисти във Върховния съд, като по този начин допълнително засилват националния съюз. Те никога не са си представяли обстоятелствата, пред които са изправени повечето западни държави днес, когато юристите използват националния Върховен съд, за да наложат това, което наистина е „нова конституция – постнационална и враждебна на християнството“.
По този начин промяната на съдебната основа на Америка е ключово предизвикателство за Хазони в стремежа му да възстанови вярата и семейството на обществена известност в Америка като част от по-широко национално обновление. Неговият анализ на американската съдебна история е само един от многото завладяващи аспекти на тази богато подробна и проницателна книга. „Консерватизмът започва у дома“ с консервативни нрави, лаконично завършва книгата си Хазони.
Превод: В. Сергеев
