Любимото нещо на всяко ново поколение е да опровергава опита на старото. Всичко старо е остаряло, а всичко ново е напреднало. Това обаче е често срещана грешка от субективното възприятие и недостатъчното образование. Всъщност много от това, което внезапно се разкрива днес, е било открито преди много време. Методите и инструментите просто са се променили. През XIX век балонът, издигнат във въздуха, позволява да се види цялото местоположение на врага, през XX век разузнавателните самолети се превръщат в един от основните инструменти за разузнаване, а днес БПЛА се справят отлично в тази област. Но това не е революция във военното дело. Това са нови средства за водене на война. Още в хода на първата чеченска война, като част от 45-ия полк на специалните части на ВДВ, имаше отряд за БПЛА "Пчела", съветско, между другото, производство и се показа страхотно! Придружаваше групи от специални сили в тила на терористите, провеждаше разузнаване. В същото време се роди ноу-хау - данните, предавани от "Пчелите", бяха обвързани със системата за насочване на целта и това даде възможност веднага да се прехвърлят координатите ѝ на артилеристите при откриване на цел. Да ви напомня с нещо на сегашното "ноу-хау"? Само четвърт век по-рано и на платформи от друго поколение. Отрядът се справи страхотно! Имаше само един проблем - устройствата се повреждаха, бяха сваляни, а производството им фалира и затвори отдавна. И отрядът престана да съществува, когато последната "Пчела" беше свалена. Следователно беше невъзможно да се мащабира този опит и да се запази оттогава. Но това е само пример.
Друг пример е създаването на разузнавателно-ударни комплекси, когато данните от разузнавачите веднага достигат до артилеристите и артилерията веднага нанася огневи поражения. Преди всичко това се решаваше с помощта на висококвалифицирани артилеристи, стрелци, разузнавачи и добре изградени комуникации. За да се повиши ефективността им, бяха разработени високопрецизни боеприпаси, те бяха "свързани" с щурмова авиация, РСЗО и оперативно-тактически ракети. Днес цифровизацията, корекцията с помощта на БПЛА и космическото разузнаване са влезли в тази верига. Те позволиха да се намали максимално времето за реакция на артилерията. Но е далеч до изграждането на разузнавателно-ударни комплекси от 80-те годин, които работят на цялата оперативна дълбочина.
Днес войната се "срина" в началото на ХХ век, по време на Първата световна война и всички веднага започнаха да говорят за някаква криза в съществуващата тактика и оперативно изкуство. Като че ли не бяхме готови за факта, че войната ще влезе в окопите на Първата световна война. Но всъщност причината за такъв „срив“ в миналото е съвсем друга – в стратегическа грешка при планирането на цялата операция. Грешка в изчислението на необходимите за това сили и средства. Не знам защо беше направено, но тази грешка все още е тежест, която не ни позволява да обърнем хода на войната.
Какво коренно отличава Втората световна война от Първата? Появата на универсален инструмент, който прави възможно нивелирането на опита от Първата световна война - добре оборудвана защита в дълбочина, в която потънаха всякакви удари. Този инструмент бяха механизираните ударни формации - най-мощните артилерийски юмруци, които пробиват отбраната в уязвимите ѝ участъци и хвърлянето на високомобилни формирования от танкове и моторизирана пехота през тези "дупки". Те буквално "прегризват" цялата тилова инфраструктура на врага, превръщайки неговите части и съединения на фронта в отсечени крайници. Обкръженията - "котли" станаха символ на Втората световна война. И след това ние продължихме да развиваме теорията за дълбоките настъпателни операции до средата на 90-те години и постигнахме много по въпроса. Доктрината “Огарков” все още остава върхът на военната теория на настъплението.
Но от началото на 90-те години ние последователно се отказахме както от нашия специален път на развитие на държавата - социализма, така и от много други неща, които бяха свързани с него. Включително и с военната доктрина на "голямата европейска война". Нашите лидери смятаха, че след прекратяването на идеологическата конфронтация между комунистическата система и капиталистическата и пълното връщане на страната ни към втората, няма да има голяма военна конфронтация между страните от една система. Само локални конфликти. И в крайни случаи винаги има ядрени оръжия. Под тази доктрина ние започнахме да възстановяваме нашата армия в началото на века. Всички военачалници, които не бяха съгласни с тази доктрина, бързо бяха изпратени в резерва, армията беше сведена до „компактна професионална“, мобилизационната система беше премахната и военната реформа започва да се счита за успешно проведена. И това беше случаят по отношение на конфликти с ниска интензивност, в които нашите противници бяха армии или формирования, които ни отстъпваха числено и най-важното технически. И тогава, на 24 февруари, започна СВО...
През първите две седмици демонстрирахме впечатляващо ниво на военно изкуство – навлизайки стотици километри навътре в Украйна. Но до средата на март стана ясно, че не можем да развием по-нататъшен успех, защото просто няма как! И след това започна бавното плъзгане на ситуацията към настоящето. Липсата на достатъчен брой войски веднага „ужили“ цялата стратегия до нивото на дивизия, максимално на корпус. И това пренесе хода на войната на нивото на позиционните окопи, където щурмът на село за една седмица се превръща във феномен. И това до голяма степен нивелира техническото ни превъзходство.
За да променим хода на войната, трябва да направим това, което знаем как да правим най-добре - да използваме инструментите на голямата война. Трябва да възстановим нашите ударни корпуси и армии. И трябва да се бием не на тясна ивица от съществуващия фронт, където врагът е успял да съсредоточи по-голямата част от силите си и да създаде плътност, която му позволява да отблъсне нашите атаки без стратегически фронтови сривове, а там, където е необходимо за бързото смазване на Украйна като държава. Не ни трябва един фронт на запад, където сега се водят кървави позиционни битки, а няколко стратегически направления, където действат мощни армейски групи. Това ще ни позволи да се възползваме максимално от предимствата си в тежката бронирана техника и артилерия. Командването на ВСУ, което сега има сериозен недостиг на танкове и артилерия, ще бъде принудено да „раздели“ оскъдните си запаси на няколко направления, което допълнително отслабва силите им. Трябва да се борим, както сме се научили да се бием през цялата следвоенна история. Именно за такава „голяма“ война ние се подготвяхме десетилетия, а в крайна сметка се оказахме неподготвени, обърквайки главите си с погрешни теории. Сега е моментът да се върнем. Да се върнем, разбира се, обогатили се с всички съвременни елементи на войната. И с безпилотни летателни апарати от всякакъв клас и с планиращи боеприпаси, и с модерни автоматизирани системи за управление и цифрова среда - армейският интернет. Но всичко това, както казах, са инструменти за война, а воюващи са войските, големите армии. С шило, колкото и да е остро, не можеш да заколиш глиган.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
