/Поглед.инфо/ „Дори фотографирането на войник на фона на танк или неговите окопи, за да изпратите снимката на съпругата или приятелката, може да доведе до тежки последици“, каза в интервю Борис Рожин, експерт от Центъра за военно-политическа журналистика . Той разказа защо и как се използват обикновените смартфони в СО и дали може да се откажат от тях.

Цяло подразделение от 24 украински военнослужещи от 22-ра отделна механизирана бригада на ВСУ се предаде организирано в района на Комаровка в Курска област. Публикувано беше видео на конвоиране на затворници, заснето от дрон. Позовавайки се на представител на руските сили за сигурност, агенцията съобщава, че за да се предадат на руските войски, военнослужещите от ВСУ са използвали специално създаден канал в “Телеграм”.

По този начин е потвърдено използването на битови електронни устройства (телефони, смартфони) и месинджъри в зоната на СВО за военни цели (в случая за организиране на предаването на войници от ВСУ).

Междувременно неотдавна влезе в сила закон за санкции срещу военнослужещи за използване на смартфони и таблети в зоната на СВО за цели, различни от бойни. „Взехме това решение, като взехме предвид мнението на Министерството на отбраната, експертната общност и депутатите от Държавната дума“, отбеляза генерал Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана на Думата.

Военният анализатор и експерт от Центъра за военно-политическа журналистика Борис Рожин разказа защо военните активно използват граждански устройства на фронта и какви мерки за сигурност трябва да се спазват.

Борис Александрович, защо има мобилни телефони в зоната на СВО, ако има специална военна връзка?

Борис Рожин: Да, има официални затворени военни комуникационни системи. Но това не означава, че не можете да използвате други системи паралелно за вашата работа. Това е допълнителна възможност за координиране на военния персонал за решаване на бойни задачи.

 Какви проблеми могат да бъдат решени по този начин?

Б.Р.: Военнослужещите могат да използват цивилни телефони за обмен на информация, осигуряване на удар и извършване на евакуация. За тази цел например има чатове на бойни единици.

Ето най-простият пример за използване на домакински джаджи в зоната на СВО. Нека си представим, че пилоти, ракетчици и артилеристи създадат чат в “Телеграм”, използвайки цивилни джаджи. Артилеристите пускат там информация за цели за ракетчици и самолети.

Концепцията за съвременната многодомейнова война предполага, че цифровизацията на бойното поле се извършва чрез електронни системи. Тази доктрина постигна значителен напредък в Съединените щати, но все още не е получила масово разпространение тук. Но на полузанаятчийско ниво, когато се използват цивилни джаджи, дори игровият чат “Дискорд” е подходящ за реализиране на такава концепция.

Който може да бъде ценен източник на информация за вражеското разузнаване.

Б.Р.: Разбира се, така че трябва да има разумен баланс между необходимостта от използване на цивилна джаджа и проблемите със сигурността. В такъв чат не трябва да има ненужни хора и съобщенията трябва да бъдат криптирани. Обикновено такъв чат се влиза с помощта на ключ или специализирана СИМ-карта. Без такава СИМ-карта е невъзможно врагът да влезе в чата.

Но ако човек умре и той има такава специализирана СИМ-карта със себе си, тогава врагът може да получи достъп до чувствителна информация. Не трябва да пренебрегвате изчистването на историята в такива чатове, тъй като човешкият фактор остава основната причина за неоторизиран достъп до затворени групи.

Може ли да се каже, че в зоната на СВО мобилните телефони са толкова разпространени, колкото и в обикновения цивилен живот?

Б.Р.: Това не е вярно. Още по време на сирийската кампания във въоръжените сили бяха издадени редица документи, ограничаващи носенето на смартфони и заснемането.

Какво е значението на тези ограничения?

Б.Р.: Имаше примери, когато нарушаването на принципите за сигурност при работа с граждански джаджи води до загуби. Освен това имаше изтичане на информация, която не би трябвало да става публично достояние при военна цензура. Военното контраразузнаване е изнервено от възможността врагът да хакне по един или друг начин цивилно устройство и да получи достъп до чата.

Получаването на бойна оперативна информация от противника може да доведе до загуба на човешки живот. Телефонът може да "свети" и да се залепи за зоната, така че да бъде открит със специални технически средства. Незащитените граждански телефони могат да разкрият позиция. Демаскирането води до атаки срещу пунктове за постоянна дислокация, особено ако има много телефони на едно място, което може да означава концентрация на военен персонал.

В допълнение, използването на незащитени телефони за провеждане на разговори или видеозапис на военни операции и бойни зони може да предостави на врага информация за целите. Дори фотографирането на войник пред танк или неговите окопи, за да изпрати снимката на съпругата или приятелката, може да доведе до ужасни последици. По същество за врага това е допълнителна разузнавателна информация от открити източници.

Съответно приетите по-рано ограничителни мерки бяха счетени от държавата за недостатъчни. Това доведе до приемането на съответния закон. Законът гласи, че в зона на бойни действия телефоните са разрешени само за бойни задачи.

Как ще се изпълняват заложените в закона ограничения?

Б.Р.: Всичко зависи от конкретния командир на конкретна част или част. Съществуващите ограничения могат да се тълкуват разширително. Желанието да се контролира потока информация от зоната на СВО е разбираемо. Но тъй като формулировката на закона е неясна, само практиката ще покаже как ще работи.

Кога ще можем без мобилни телефони в зоната на СВО?

Б.Р.: Едва ли ще успеем да ги изоставим в близките година-две. Все още не се очаква да пристигнат бързо военни джаджи с подобни функции, с надеждно криптиране и защита. Домакинският уред всъщност е „патерица“, която се използва за поддръжка.

Разбира се, по време на СВО имаме напредък по отношение на осигуряването на военни комуникации. Ако в началото имахме огромни проблеми с комуникацията, сега те са частично решени. Организирането на специализирани комуникации изисква развита микроелектронна индустрия и производство на контролери, с което често имаме проблеми. Сега такива компоненти трябва да се купуват в Китай. Но осъзнаването на проблема е първата стъпка към разрешаването му.

Превод: В. Сергеев