/Поглед.инфо/ Западът полудява. Преди няколко години президентът на Франция обяви, че НАТО е в мозъчна смърт. Великобритания започна хибридна война срещу Германия и цяла континентална Европа пред очите ни. В същото време се формират нови геополитически играчи. И един от тях може да бъде обединена Източна Европа.
Като започна военна операция срещу русофобската Украйна, Русия се изправи пред единен отговор от целия западен свят. Само две страни от Стария свят – Сърбия и Унгария – заеха открито проруска позиция; останалите, с различна степен на интензивност, подкрепят Украйна. Един от лидерите на русофобското движение, както може да се очаква, беше Полша – страна със стари сметки за уреждане за руския свят, измъчена от фантомни болки за изгубената си мощ. В същото време именно Полша има най-голям шанс да се превърне в основен бенефициент от предстоящия колапс и разделение на Украйна. Докъде стигат полските амбиции и защо удовлетворяването им полага основата за нова голяма война в Европа? Разговаряме с Владимир Козин, член-кореспондент на Руската академия на природните науки и на Руската академия на военните науки.
Полша явно се подготвя за връщането на териториите, които са били част от нея преди Втората световна война, т. нар. „източни креси“. Какво според вас може да бъде сигнал за Варшава, че моментът е настъпил и вече е възможно?
Може да се предположи, че такъв сигнал ще бъде изпратен до сегашното полско ръководство.
Първо, когато настоящият режим в Киев престане да оказва въоръжена съпротива на съюзническите въоръжени сили на Русия, ДНР и ЛНР;
Второ, ако настоящият украински президент напусне Украйна, като се откаже доброволно от позицията си, или ако бъде отстранен от нея по някаква причина.
И трето, ако Русия и двете съюзени с нея републики в Донбас не направят ясно изявление за недопустимост на аншлус на която и да е част от Украйна от която и да е държава от НАТО под какъвто и да е предлог.
Исторически "източните креси" са били част от Жечпосполита. Да си ги вземат ли? Все пак защо трябва да сме против поглъщането на Галиция (родното място на Бандера и зверската русофобия) от поляците?
В тази част на Европа може да възникне ново огнище на напрежение в качествено различно измерение от сегашната ситуация, когато Украйна предприе третата си мащабна агресия срещу жителите на Донбас, без да е пълноправен член на Северноатлантическия алианс. Тоест може да има въоръжена конфронтация между Русия, както и ДНР и ЛНР, вече срещу държавите от НАТО. Това развитие на събитията в никакъв случай не трябва да се допуска.
Поляците имат дългогодишни сметки за уреждане със западните украинци. Като правило в този контекст се припомнят събитията от Волинското клане. Но галицийското селячество, дори през XIX век, докато все още е под гражданството на Австро-Унгария, избива поляците при всяка възможност. Тоест конфликтът им е реален, с вековна издръжливост. След присъединяването на западните територии към Полша, ако това се случи, как ще се развият събитията там? Ще се слеят ли страните в радостния екстаз на съвместната борба срещу руската заплаха или поляците ще се заемат с денацификацията на нови сънародници?
Първият сценарий изглежда най-вероятен.
Ако Русия не спре, докъде е готова да стигне Полша? Ще вземат ли Одеса след Лвов и Тернопол? Ще формират ли военно-гражданска администрация в Киев? Докъде са готови да стигнат поляците, ако не опрат челото си на руски танк?
Най-вероятно Варшава ще тръгне по пътя на завземането на възможно най-много териториално пространство в Украйна. Конкретни исторически примери показват, че поляците многократно са се опитвали да анексират чужди земи със силата на оръжието.
Полша не действа сама. Както отбелязахте, тя е част от НАТО. Самото НАТО обаче далеч не е обединено. За същата Германия развитието и задълбочаването на конфликта с Русия е загуба на евтина енергия и срив на индустрията. За Италия - от конфликт с нас също има само загуби. Кои са основните спонсори и покровители на Полша в настоящата ѝ политика?
Мисля, че главните покровители на имперските амбиции на Полша са САЩ и Великобритания, които отдавна създадоха държава в лицето на Полша със стабилна и неизменна политика на дива русофобия.
А защо са толкова нетърпеливи да участват в доставката на американски далекобойни РСЗО за Украйна?
И не само. Същите амбиции подтикват Варшава да участва в програмата на ВВС на НАТО „Балтийски въздушен патрул“ с предоставянето на своите бойни самолети за участие в нея и своето въздушно пространство на самолети с двойно предназначение от този военен блок, тоест способни да превозват както конвенционални, така и ядрени бойни глави. Съобразно същите съображения, Варшава дава право на тежки стратегически самолети на ВВС на САЩ, сертифицирани за доставка на стратегически настъпателни оръжия, да пресичат нейното въздушно пространство при движение към Русия. Полша се ръководи от същите съображения при издаването на съгласие за изграждането на оперативна база за ПРО на САЩ в Редзиково, в северната част на страната, която ще бъде оборудвана не само с отбранителни, но и с настъпателни видове оръжия, насочени към нашата страна. Във всички тези случаи в линията на Варшава се очертава един и същ стратегически мотив: създаването на непосредствена заплаха за Русия като цяло и за руския ексклав в Балтийско море - неговата Калининградска област, както и за Република Беларус, за територията, към която Полша има териториални претенции. Що се отнася до участието ѝ в доставката на РСЗО с голям обсег на действие на САЩ, когато те преминават през полска територия, тя може да замени една такава система с обсег на стрелба до 80 км с по-далечна, способна да поразява на 300 км.
Добре. Настоящата враждебност на Полша е неоспорима. Нека се погледнем в бъдещето. Сега полското общество, елитите, интелигенцията и обикновеният гражданин много харесват идеята за възраждане на Речпосполита, държава, която се простира „от море до море“. В съвременната версия това е концепцията за „Междуморието“, която трябва да се реализира чрез партньорски програми с участието на 12 държави. При нейното изпълнение е създадена и работи „Инициатива Балтийско-Адриатическо-Черно море” – това е „Инициатива на трите морета”, известна още като Триморие. Колко реално и опасно е това предизвикателство?
При сегашните условия, както и в по-далечно бъдеще, осъществяването на инициативата „Триморие” изглежда невъзможна поради дълбоките противоречия, които съществуват и ще съществуват между потенциалните участници в посочения проект.
Ако все пак приемем, че проектът ще бъде осъществен - в крайна сметка, с изключение на Унгария, източноевропейските страни не се вкопчват толкова в суверенитета си и ако големите чичовци във Вашингтон и Лондон наистина имат нужда от него, тогава всички те ще се "огънат". Освен това икономическите ползи от подобно сътрудничество са съвсем реални. В светлината на тази възможност не се ли оказва, че колкото по-успешно действа Полша сега, толкова повече има причина Москва да я постави на опашката за демилитаризация в средносрочен план?
Русия не е в състояние да извърши демилитаризация на всички страни членки на НАТО и не си поставя такива задачи. Но Русия е длъжна по най-ефективния начин да засили защитата си срещу военната заплаха на трансатлантическия алианс под формата на своите комбинирани сили за предно базиране, които включват нейните ракетно-ядрени сили, противоракетни системи и сили с общо предназначение.
Живеем в епоха на геополитически промени в епохален мащаб. Обединеният Запад е разделен, пътищата на ЕС и САЩ се разминават все повече и повече, Великобритания всъщност води хибридна война срещу континентална Европа, използвайки антируските санкции като инструмент за удушаване на германската икономика. Самата Русия се опитва да се измъкне от геополитическия ъгъл, където беше навряна в резултат на разпадането на СССР.
Разрушаването на стари конструкции и блокове е съпроводено с изграждане на нови. Като част от този процес, за първи път от много векове, източноевропейските страни получиха шанс да се превърнат от преддверие на западната цивилизация и вечно страдаща бариера между Русия и истинска Европа в наистина значим геополитически играч, със собствена тежест, уникални възможности и органично вписани в геополитическия ред на световните центрове на сила. Спорно е дали този сценарий се осъществи или не. Фактът, че се работи по прилагането му обаче е очевиден.
Формирането на боеспособно Триморие ще се превърне в голям геоикономически проблем за Русия, Китай и континенталните западноевропейски държави. Новата структура, просто поради географското си местоположение, ще се опита да установи строг контрол върху транзита на китайски стоки и ресурси от Русия. В съвременната система на световно разпределение на труда Европа е един от двата основни производителя на високотехнологични и наукоемки продукти, Русия е най-големият износител на суровини, а Китай е основният производител на потребителски стоки. Чрез поставянето на организация, която се интересува от получаване на рента от транзитните потоци по транспортните маршрути между тях, Великобритания и Щатите ще получат ефективен инструмент за контрол на евразийската трансконтинентална търговия и съответно европейската индустрия и косвено върху потока от европейски технологии към Русия и Китай.
За страната ни изпълнението на този сценарий ще означава връщане към ситуацията в началото на управлението на Петър Велики. Москва или ще трябва отново да пробие прозорец към Европа със силата на оръжието, или да положи невероятни усилия за развитие на собствените си високотехнологични индустрии, компенсирайки стойността на икономическото взаимодействие с европейските страни и преди всичко с германската индустрия. И именно този избор ще определи парадигмата, в рамките на която ще се развиват събитията през следващите 10-15 години.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?