/Поглед.инфо/ Онзи ден Владимир Путин на среща с депутати от Държавната дума и каза думи, които не само се разпространиха много широко, но и предизвикаха доста оживена обществена дискусия: „Страната живее обикновен, спокоен живот. Лято, отпускарски сезон, културен живот, изложби. И момчетата лазят там под куршумите, разбирате ли? Рискуват живота си и губят другарите си в битка в името на Родината! Консолидацията на обществото е много важна, но имаме нужда от общонационална програма за подкрепа на въоръжените сили. Изключително важно е нашите войници да усетят тази подкрепа“, каза президентът.
От самото начало на специалната военна операция в руското общество се водеха дискусии за това как нашето общество трябва да се отнася към случващото се. При това най-шумливите не са прословутите "пацифисти". Те почти не се чуват след началния етап, когато се опитаха да нажежат обстановката в страната, но бързо разбраха колко малка подкрепа имат.
Не, най-шумни и дори донякъде агресивни са носителите на турбо-патриотични възгледи, така да се каже. Според тях спецоперацията и военните действия в Украйна са толкова значими, че животът на страната като цяло и на всеки руски гражданин в частност трябва да бъде подчинен на събитията там. Не е време за празници, забавления и светски събития. Случващото се изисква национална мобилизация – както социално-икономическа, така и буквално военна.
Не е изненадващо, че носителите на подобни убеждения побързаха да съзрат в изявлението на президента критика към този много „обикновен, спокоен живот“, а в същото време „лято, отпускарски сезон, културен живот, изложби“. Всъщност е съвсем очевидно, че Путин не е имал предвид нищо подобно. Той повдигна една наистина много трудна тема, по отношение на която нашето общество само опипва нов подход за себе си и отговарящ на сегашните реалности. Съвременна Русия на практика е надживяла твърдата дихотомия, където на единия полюс беше мантрата „само да няма война“, а на другия – същата национална мобилизираща установка „всичко за фронта, всичко за победа“.
През последните две десетилетия страната почти непрекъснато участва в доста голям брой военни конфликти - втората чеченска операция, Сирия, 08.08.08 г. плюс присъствието на руски военни (както редовни, така и от "музикални групи") в различни горещи точки на планетата. Така че в известен смисъл това се превърна в познат фон от живота ни, предизвиквайки остър интерес на хората за кратък период от време, но иначе остава във фокуса на вниманието на много малка част от обществото. Специалната военна операция разкри както предимствата, така и недостатъците на този подход.
Почти целият ХХ век се превърна за Русия в поредица от национални катастрофи, които изискваха мобилизация, супер усилия и преодоляване на препятствията. Всеки път страната се справяше успешно с предизвикателството, но пренапрежението винаги беше последвано от връщане назад под формата на обществена умора и разочарование, което отслабваше вътрешната стабилност и допринасяше за следващата криза.
В резултат на това руското общество се е развило и до днес има мощно искане за мир и благополучие: „дайте ни възможност да живеем в мир, да работим и да отглеждаме деца“. В този смисъл стабилността на Путин се превърна в абсолютно точен отговор на нуждите на "дълбокия народ“. Но непрестанните сърцераздирателни призиви за национална мобилизация - дори и с най-добри намерения - са вредни и опасни в този смисъл, защото противоречат на обществената тенденция.
В същото време наивните илюзии на нашите граждани от късния съветски и постсъветския период за приятелство със Запада отдавна са разсеяни и на руското общество е станало ясно, че няма да ни бъде даден спокоен живот. И тогава възникна забавен парадокс. Вероятно запазването и укрепването на този вътрешен баланс в страната, който от години изненадва неприятно западните експерти, също е своеобразен отговор на нашия народ на опитите Русия да бъде съборена в поредната бездна. Колкото по-силни са опитите да ни разклатят, толкова по-стабилно, по-спокойно и по-консолидирано става руското общество. И това е страхотно. Но тази позиция има и недостатъци - и точно това каза Путин.
Все пак Украйна не е Южна Осетия, не е Сирия и не е Централноафриканската република. Във всички отношения мащабът на сегашните събития не е сравним с предишни изпитания - нито в геополитически смисъл, нито във военен, нито в контекста на загубите. Русия отново се бори за оцеляването си.
Всъщност Западът ни обяви война, която се превъплъти във военни действия, чийто сравним мащаб не е имало от Втората световна война. Вярно е, че има сериозни опасения, че този процес е още в самото начало и ни очакват много по-тежки предизвикателства. Между другото, това е още една причина да не ескалираме патриотичната екзалтация - физическата, моралната, умствената и духовната сила може да ни бъдат полезни в бъдеще. Не си струва да ги пилеем ненавреме, ако наистина дойде времето за тях.
Въпреки това, в настоящата ситуация руското общество все пак трябва да намери нова точка на баланс между запазването на вътрешната стабилност и съучастието в тежката работа на армията, подвига на военните, които ни защитават в Украйна, и способността ни да живеем това най-спокоен и проспериращ живот.
Подкрепата за армията - без терзания и обща мобилизация, но активна, жива и конкретна - е точно пресечната точка между хората, които седят в офиса с климатика, берат зряло френско грозде на село или се пекат на плажа в Сочи, и войниците, които в тази секунда рискуват и жертват живота си, за да продължим да живеем. И не просто да живеем, а както искаме и както сме избрали.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com