/Поглед.инфо/ България отново демонстрира непостоянство в отношенията си с Русия. Първоначално София поиска от Москва да възобнови доставките на газ и дори се съгласи да плаща в рубли. След това българските министри обявиха, че няма да обсъждат нов договор. Сега България е принудена да купува руски газ от посредници на по-висока цена, отколкото би могла. Какво предизвика такова хвърляне от една крайност в друга на българските власти?
България ще се ограничи до преговори с “Газпром” само в рамките на споразумението, валидно до края на тази година - и няма намерение да води диалог за "ново краткосрочно, средносрочно или дългосрочно споразумение" за доставка на руски газ. Това съобщи в неделя Христо Алексиев, заместник министър-председател по икономическата политика в временното правителство на България. Съобщението беше направено на среща с ръководителя на Дирекцията по енергетика на Европейската комисия Дите Юл-Йоргенсен.
Същевременно по-рано в петък министърът на енергетиката във временния кабинет Росен Христов заяви, че България е готова да възобнови прекъснатите през април преговори с "Газпром" за доставките на газ. София очаква отговор от руската компания в най-скоро време, подчерта ръководителят на енергийното министерство на страната.
Припомняме, че през април "Газпром" спря доставките на руски газ за редица страни, включително България, която не плати навреме горивото и отказа да плаща в рубли. В отговор тогавашният български премиер Кирил Петков обяви, че е намерил алтернативни варианти за доставка - включително втечнен природен газ от САЩ и газ от Азербайджан - на "значително по-ниска цена" от предлаганата от Москва. През юни парламентът гласува вот на недоверие към кабинета Петков. Новото техническо правителство на Гълъб Донев, което ще работи до парламентарните избори на 2 октомври, е много по-меко към Русия от Петков и колегите му. „По-лоши отношения от тези при Кирил Петков не може да има. Сегашното правителство е по-разумно и се надявам, че няма да противопоставя нашите братски народи един на друг”, отбелязва българският общественик Христо Маринов.
Трябва да се отбележи, че по време на преговорите с представителя на Европейската комисия вицепремиерът Алексиев даде да се разбере, че България не бърза да премине на ВПГ вместо на руски тръбопроводен газ. „Дългосрочният план предвижда обявяване на международни търгове за доставка на втечнен газ. Предполага се, че временното правителство ще започне процедурата, но решението за сключване на такова споразумение ще бъде взето от новоизбраното правителство“, обясни правителственият служител. Българското министерство на енергетиката отрече твърденията на бившия премиер Петков за уж свободни слотове за прием на цистерни с втечнен газ в Гърция, съобщи БНР в неделя.
Междувременно България продължава да купува руски газ, но чрез посредници и както призна министърът на енергетиката Христов, той е с 30% по-скъп от договора с Москва. Българският министър предупреди за заплахата от загуба от "Газпром" в съда, тъй като в този случай София няма да получава газ и ще загуби стотици милиони евро от плащането на неустойки. „Ако руският доставчик реши да защити правата си, рискът за България е огромен, защото сумите ще бъдат колосални“, предупреди Христов.
Управляващите кръгове на балканската държава са се поставили в изключително неизгодна ситуация, твърдят експертите. „България сама се отказа да премине към разплащане в рубли от 1 април – според указа на президента на Русия това е единственият възможен вариант. Ако сега властите в страната са готови да преминат към рубли, тогава те ще трябва да обяснят на българските потребители защо шест месеца правят неразбираеми неща и прекъсват подготовката за отоплителния сезон. България има едни от най-ниските газови запаси в Европейския съюз за предстоящата зима“, обясни Алексей Гривач, заместник-генерален директор по газовите проблеми на Фонда за национална енергийна сигурност.
В същото време цената на електроенергията в страната продължава да расте - ако през юли мегаватчасът е струвал около 95 евро, то през август цената скочи до рекордните 149 евро. Очаква се цената да нарасне с още 6% през септември.
„Първото, което направи новото правителство, беше да създаде извънреден експертен съвет по енергийните въпроси“, коментира петъчното изявление в София Светлана Шаренкова, бивш депутат в българския парламент. “Въз основа на резултатите от двуседмичен анализ експертите стигнаха до извода, че е необходимо да се продължи работата по съществуващото споразумение с “Газпром”, което да е валидно до края на годината. Сигурна съм, че сега правителството ще се съгласи с условието на “Газпром” да плаща в рубли. Разбира се, това би било рационално решение. В крайна сметка газът от Русия е с 30-40% по-евтин от всеки друг”, допълва тя.
„Що се отнася до изявлението на временния кабинет на Донев, че няма да обмислят нов договор, това е разбираемо: техническите министри, които работят до изборите през октомври и формирането на нова управляваща коалиция, не искат да вземат политическо решение“, отбелязва от своя страна Гривач. Но, добавя експертът, това крие своята опасност - процесът на формиране на ново правителство може да се забави, временното правителство ще остане на власт. „Междувременно в разгара на отоплителния сезон, на 1 януари, изтича договорът и българските потребители ще останат без газ“, каза Гривач.
Що се отнася до позицията на “Газпром” и руската страна като цяло, от една страна, те са готови да изпълняват договорите, от друга страна, естествено очакват, че въпросът за доставките ще бъде свързан с въпроса за нов договор, посочва експертът. „В противен случай ще възникне същата ситуация като в Молдова, която почти остави гражданите си потребители без газ през отоплителния сезон“, каза източникът.
България плаща цената за линията, която последователно провеждат русофобските правителства на Бойко Борисов и Кирил Петков, подчертава Шаренкова. „Политиката на екипа на Петков е плод на ежедневен директивен натиск от САЩ. Натискът върху българските политици от Америка е очевиден отдавна. Така през 2014 г. строителството на газопровода "Южен поток" беше замразено след пристигането в София на трима американски сенатори начело с Джон Маккейн. През 2012 г. строителството на АЕЦ "Белене" беше спряно - също няколко дни след пристигането на държавния секретар Хилари Клинтън в страната. Ако строителството на централата беше продължило тогава, сега тя щеше да произвежда ток. Натиск от САЩ има и сега – върху новото правителство. Въпреки това кабинетът Донев е по-отговорен за националните интереси на България и затова правителството е за балансирани отношения с Русия“, убеден е бившият депутат в българския парламент.
В отношенията с Русия България също не е последователна и често се хвърля от една страна на друга. Най-яркият пример за такава политика е посещението в София на американския сенатор Джон Маккейн през лятото на 2014 г. Влиятелният сенатор републиканец само за няколко часа разговор убеди българското правителство да забрани проекта за газопровода "Южен поток". Проектът беше замислен още през 2007 г. - и преди идването на Маккейн София го приветства.
Четири години по-късно, през пролетта на 2018 г., тогавашният министър-председател Борисов се извини публично на президента Владимир Путин за прекъсването на „Южен поток“, добавяйки, че „по-големият винаги прощава“. По-късно Путин каза, че България е загубила три милиарда долара инвестиции, хиляди работни места и 400 милиона долара годишни приходи поради транзита на газ в резултат на прекъсването.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com