/Поглед.инфо/ Речта на Владимир Путин на форума “Русия зове!” е отличен пример за демонстрация пред света на “меката сила”, за която говорят толкова много и която е толкова малко разбирана.

Помните ли доскоро... Като в притчата, мина цяло поколение! Повече от 30 години минаха! Но все пак ние сме живи и помним, значи е било съвсем доскоро. И така, наскоро стана модерен изразът “социализъм с човешко лице”. Това човешко лице беше вносно. То гледа отвисоко на руския народ. И тогава ни изглеждаше, че се отличава за добро от лицето на нашия роден социализъм. Тоест от лицето на нашата държава. Тогава ни се струваше, че то е напълно нечовешко. Това същото “човешко лице” изигра важна роля в крушението на тогавашната руска държава - Съветският съюз. Защото ни се искаше толкова много да следваме меродавния западен образец...

Времената се промениха. Днес Европа гледа на Русия и вижда човешкото лице на тези европейски ценности, които сама следва до съвсем скоро, преди да обърне в грешна посока.

От Европа не се виждат нашите недостатъци и беди, които така премрежват погледа ни. От Европа изглежда, че Русия е бастион и идеал на разумния консерватизъм. Могъща държава, намерила равновесие между съвремието и традицията. Между технологиите на бъдещето и ценностите на миналото. Страна, в която свободата на всеки човек е повече от европейската, но при това не възниква диктатура на малцинството.

В известен смисъл може да се каже, че днес Русия демонстрира на света „консерватизъм с човешко лице“. И демонстрирайки го, чупи европейския стереотип и създава в Европа за себе си огромна армия поддръжници – около една трета от цялото население на ЕС. При това парадоксът е, че тези хора са патриоти на своите страни, те никак не искат страните им да са под чуждо влияние. Но ето го проблемът – именно техният стремеж към независимост и запазване на европейската цивилизация днес се сблъсква с най-жесток натиск от страна на държавите и малцинствата, представителите на „толерантните“ привилегировани социални групи. Образец на консерватизма тези хора виждат в Русия.

Путин се присмива над "противниците"

За какво говоря ли? За речта на президента Владимир Путин на форума „Русия зове!“ от 29 октомври. Президентът този ден беше в страхотна форма. Не просто общува свободно, отговаряйки на сложните въпроси, но и се шегува доста удачно.

Що е то съвременният западен свят. Свят, в който малцинствата, които се смятат за угнетени, получават привилегии, немислими доскоро за никоя група в традиционното общество. Шегата, че най-големи шансове да бъде приета на работа има еднокраката чернокожа лесбийка, която е и самотна майка, престана да бъде шега преди десет години. Днес в редица страни това вече не е констатация на факт, а доказателство за престъпление, ако кажете такава фраза на глас, а някой изтропа, или по някакъв начин нарушите правилата на „толерантността“, всъщност новата диктатура – в социалните мрежи. Това е общоизвестно. А в Русия? В Русия имате всичките възможности да се шегувате на всякакви подобни теми, при това държавата и обществото всъщност нямат желание да гнетят някого или да го лишават от права. Макар че има желание да се защитава самото общество от израждане.

Може да се шегува, може. Президентът дава пример. Отговаряйки на въпроса за „нетрадиционните методи на регулиране“ в икономиката, той изведнъж каза:

„Ние с определено внимание, но с разбиране се отнасяме към всички нетрадиционни форми. В това число към нетрадиционните бракове, говоря за тях с разбиране. Но защо? Като държавен глава трябва да се грижа за решаването на демографския проблем, а нетрадиционните бракове не произвеждат деца на този свят“.

Отново. С тази шега Путин става в очите на целия свят безстрашен неконформист, който от сцената, пред камерите се шегува за това, за което на Запад дори е страшно да си го помислиш. А руският лидер не се страхува. Смешно му е.

Впрочем, знаете ли на какво ми напомни това? Този път на отдавнашни времена. Когато Русия и САЩ са все още съюзници веднага след Втората световна война. На посещение в Щатите е великият съветски поет Константин Симонов. Естествено, дава пресконференция и участва на митинги. Питат го: кажете, възможно ли е на поредните избори вместо другаря Сталин да изберат друг лидер, например Молотов?

„Разбрах, че не им е нужен отговор по същество. Искаха просто да се смутя, да не зная какво да отговоря. Но не им се получи. „Вие американците сте вятърничави хора и сменяте политиците си като любовници. А ние, руснаците сме верни на жените си“, казва Симонов и обира аплодисментите. Между другото, защото на уж зверски сериозна тема си позволява рисковано, но правдиво да се пошегува.

И да демонстрира какъв трябва да бъде съвременният политик

Това е черта на руския характер и руската политическа култура, която друг велик писател, Василий Аксьонов, нарича „дързък демократизъм“. Целта не е да няма нищо свято. Тук всъщност има уважение към святото и умение да се смееш над това, над което другите се страхуват да се смеят, макар и да не става дума за святост.

Как изглежда това при Путин? Той говори за сложните проблеми на взаимоотношенията с „европейските партньори“. И очакваш, че той, споменавайки за Германия, ще засегне сложният комплекс от противоречия. „Северен поток“, санкциите, необяснимото желание на германците да влошат отношенията, тяхната зависимост от САЩ. А Путин насред сериозния отговор на сложния въпрос отбелязва:

„В Европа има една такава строга, но все пак добра леличка, към която винаги може да се обърнеш за помощ. Разбирате кой имам предвид. Федералната република. Отиваме с протегната ръка не към кой да е. Ето я разликата“.

Ясно ли е? Той приятелски потупа германският канцлер по рамото. Той показа, че е готов да смята отношенията за приятелски. Освен това показа, че няма да унижава Русия пред никого. И това с лека шега, която ако човек не иска да забележи, няма да забележи.

Навремето това го могат всички истински лидери и истински дипломати от всички велики държави. А сега – високопарна сериозност, железни лица, операция „несъкрушима свобода“. В най-добрия случай възгласът „отлична сделка“ от устата на президента на САЩ. По свети повод. А при Путин – нещо с човешко лице. Готовност да разговаря за важното без да сбръчква вежди.

За какво се говори? За нови технологии? Модераторът на форума Константин Костин попита президента: „Бягащата пътека не ви ли пита за името?“. Нито секунда за размисъл: „Свикнал съм да питам, а не да отговарям на въпроси“.

Отново, всичко това се случва насред един от най-важните международни икономически форуми, на които се обсъждат въпросите за развитието на света и страната. Нито един несериозен въпрос сред задаваните на президента. Няма и не може да има. И положението в икономиката е напълно заплашително. И говори в встъпителната си реч за такава невесела тема като нуждата да се повиши производителността на труда, например. А говорейки за руската икономическа активност по света и например, за разширяването на Евразийския икономически съюз. Също тема, която изисква сериозност. Но консерватизмът с човешко лице разрешава на човек и на цивилизацията да се усмихват и да говорят за сложните неща просто и без стеснение от самите себе си на въпросите, които изскачат. Без притеснения и опасения да се посмеят над това, което е достойно за смях.

Ако бях „придворен“ пропагандист, бих направил от шегите на Путин, от самата възможност за такива! – една от основните „особености“ на руската „мека сила“. Консерватизмът побеждава, смеейки се. В световен мащаб.

Превод: В. Сергеев