/Поглед.инфо/ Отношенията между Русия и Запада достигнаха ново ниво на упадък - руският външен министър заяви, че ако Европа не иска нормален диалог, тогава можем да спрем да общуваме с нейните лидери. Той буквално каза така:

"През последните двадесет години винаги сме имали чувство за собствено достойнство. Но хората, които отговарят за външната политика на Запад, не разбират необходимостта от взаимно уважителен разговор. Може би трябва да спрем да общуваме с тях за известно време. Още повече, че Урсула фон дер Лейен (председател на Европейската комисия) казва, че не се получава геополитическото партньорство с настоящото руско правителство. Така да бъде, ако те го искат. "

Неотдавнашното изявление на фон дер Лайен, че е важно да се разделим с илюзията, че Русия при сегашното си ръководство ще може да възстанови статута на геополитически партньор на Европейския съюз, Сергей Лавров нарече „много сериозно изявление от устата на най-висшия служител на Европейската комисия“. И това не е преувеличение: Европа дава ясно да се разбере, че не я устройва руското ръководство – при това не я устройва кактозащото провежда вътрешна политика, която е неправилна от европейска гледна точка („отравяне на Навални“), така и защото се намесва във вътрешните работи на Европа („ хакна сървъра на Бундестага "), а и като правило е настроено изключително деструктивно.

Тоест, самата Европа преминава към личности, замествайки държавните интереси и междудържавните отношения с претенции към руските власти и то претенции от такъв характер, които еднозначно свидетелстватза дълбокото чувство за превъзходство (морално - но и не само) на Европа по отношение на Русия. Разбрахме, че сте непоправими и вече не искаме да ви считаме за партньори. Вас – това не са Путин и Лавров, а Русия. Дотогава, докато се управлява от Путин и Лавров? Ами да – а по-късно ще видим, може пък изведнъж Навални да ги замени.

Нещо повече, за самата Европа подобна линия по отношение на Русия е крайно неизгодна, но какво да се прави, ако не стижат нито разум, нито геополитическа самостоятелност?

Русия определено не може да вложи своя мозък и своите представи за изгоден (включително и за Европейския съюз) световен ред в главите на лидерите на ЕС. Но тя може да заяви, че няма да разговаря с този тон: ако не искате да общувате уважително и равноправно, тогава изобщо няма да общуваме.

Сергей Лавров каза това във вторник по време на презентацията на доклада си на /дискусионния – б.пр./клуб Валдай и в сряда продължи мисълта си по време на интервю с три руски радиостанции (включително радио Sputnik). Журналистите започнаха да изясняват изявлението, направено предишния ден: какво означава това – преставаме да общуваме?

Лавров поясни, че "става въпрос не само за това дали е възможен" бизнес както обикновено ", но и дали бизнесът с Европейския съюз е възможен изобщо".ЕС "не просто с пренебрежение, а а и достатъчно високомерно гледа на Русия, изисквайки от нас да бъдем отговорни за всички грехове, които ние, по мнението на Европейския съюз, сме извършили ":„ Считам, че не трябва да отговаряме за нищо. "

В същото време не говорим за икономически отношения - Лавров не вярва в тяхното унищожаване.

Става дума за политически диалог, който между другото засяга не само чисто руско-европейските отношения, но и международните дела като цяло, включително най-важните кризисни точки.

Естествено, Русия ще поддържа такъв диалог с отделни европейски държави, но може да го откаже на Европейския съюз, който ни казва, че"по принцип не сме узрели достатъчно, за да бъдем геополитически партньор на ЕС. Да търчим и да се унижаваме - считам, че това е под нашето достойнство. Не мисля, че трябва постоянно да гледаме какво казва Западът за нас."

Идеята, че не трябва да се ръководим от това как ни оценяват на Запад, не е нова - нито за политическото ръководство на страната, нито за общественото мнение. Отдавна минаха онези безумни времена, когато Русия се „очистваше“ пред погледа на „цивилизования свят“ с надеждата да бъдем „приети в семейството“.

Сега вече не говорим за това - Русия напълно възстанови своя суверенитет - не само на световната сцена, но, което е по-важно, у дома. Не става въпрос само за въвеждане на порядък в страната и за работеща власт, а за връщане към независим мироглед, включително геополитически.

Тоест ние – както и хората, които управляват външната ни политика - не само изхождаме от националните си интереси, но и ги разбираме и формулираме независимо, въз основа на собствената ни история и традиция, на нашите ценности и опит. Това е ключов признак не просто на велика сила, а на независима държава.

Но Русия не определя добре своите интереси, държи се твърде плахо, през цялото време апелира към международното право - подобни упреци често се чуватпо адрес на външната ни политика и нейните автори. Така че в хода на интервюто на Лавров се предлагаше идеята да действаме по-строго, по-открито, по-агресивно - ако Западът все едно ще ни натиска и бие, нека ние ударим първи, нека спрем да се позоваваме на международното право, всички тези ООН-ета ...

Лавров възрази, че „ ние все пак сме учтиви хора“.

"И аз съм убеден, че нашата позиция за оценка на ситуацията, не е да се оглеждаме към Запада, какво мисли той за нас, а преди всичко и все пак трябва да остава рамките на международното право."

Е, разбира се, когато няма достатъчно сила, се говори за правото, но май вече има само правото на силния ... Не, въпросът е, че вече няма никакво право на силния - тоест старият, западен свят си отива, - САЩ (и Западът като цяло) вече не са в състояние не само да бъдат „пастир на народите“, но и просто да поддържат съществуващия си статут.

Ето защо Лавров напомни, че основното съдържание на дълбоките трансформации, които светът преживява, преразпределението на глобалния баланс на силите „е обективният процес за формиране на по-демократичен, многополюсен световен ред“. Нещо повече, Лавров вярва, че този процес ще заеме цяла ера, тоест говорим за десетилетия.

Но в такъв момент е важно да се води сложна, многомерна политика, да не се допускатавантюри, да не се опитвате първоначално да диктувате волята си на останалите участници в играта. Трябва да запазите и лицето си - неслучайно Лавров напомни за играта на покер и че този, който мигне пръв, губи - и да не се поддавате на провокации. Лавров, както и Путин, разбират това много добре.

„Но да ни извадят от равновесие, включително не само чрез директни атаки срещу Руската федерация във всички възможни сфери, чрез безскрупулна конкуренция, незаконни санкции и други подобни, но и чрез дисбалансиране на ситуацията около нашите граници, което не ни позволява да се съсредоточим върху съзидателни дела, - това желание, разбира се, е абсолютно очевидно. И въпреки това, въпреки емоциите и всички изкушения да се отговоря реципрочно, аз съм убеден, че трябва да останем на основата на международното право. "

Думите за „международното право“ тук могат да бъдат заменени с „да се запаи спокойствие, стратегическиразчет и следвай своята линия“. Да, върви игра, която често е без гръмки думи или дори изобщо без думи.Неслучайно, отговаряйки на въпроса, какво да направим, че да не ние толкова обидно, не може ли и ние да ги „ударим някак“, когато дойде следващият пакет санкции срещу нас ", Лавров каза много меко:

"Нямам право да навлизам в подробности, но ми се струва, че през последните години правехме това в редица случаи."

Нито Сергей Лавров, нито Владимир Путин не могат да бъдат наречени слаби геополитически играчи, нито мечтатели, откъснати от реалността, нито тактически приспособленци - те упорито следват външнополитическата линия, която връща на Русия на нейното място в света, в свят, който се създава преформатира пред очите ни (с прякото им участие).

Да, те започнаха с много лоши карти в ръцете си - и дори сега все още трябва да укрепват собствената ни постсъветска територия. Но международното тегло на Русия нарасна с пъти - което обаче не главозамайва нито Лавров, нито Путин.

Защото те са оптимисти: като в анекдота, който шефът на външното министерство разказа - „ако песимист каже, че няма как да стане по-лошо, оптимистът ще възрази: може, може да бъде и по-лошо“.Оптимисти са и по отношение на увереността в успеха, на неизменната стратегия с използване на гъвкави тактики.

В същото време „чувството за собствено превъзходство е много опасно“, каза Лавров, говорейки за политиката на САЩ, но му възразиха че на нас, то не ни стига. И ние имаме достатъчно самочувствие, отвърна Лавров - и това е така.

Защото всичко започва с трезва оценка на собствените възможности, а тези, които вярват в собственото си превъзходство, започват да злоупотребяват и губят усещането си за реалност, пропускайки момента, в който силите им началяват изтъняват, а репутацията им рухва.

А чувството за собствено достойнство се основава на разбирането на себе си и на своите сили, паметта за пътя,изминат от други преди теб, и следването на целта, която съдбата ти е поставила. Това се отнася както за хората, така и за държавите.

Превод: ЕС