/Поглед.инфо/ Обикновено, когато започват да обсъждат дали на Крим му е по-добре в Русия, отколкото в Украйна, говорят за всякакви материални неща: инвестиции, строителство, инфраструктура, болници, мостове и прочее.

Но мнозина от нас се заблуждават, мислейки, че всички тези “нещица” са основното, на което радва кримчаните. Общо взето и аз самият се заблуждавах така, докато не започнах да общувам с местните (както знаете, в Крим съм бил много пъти и съм завързал немалко познанства и дори приятелства).

И така. Ще се постарая накратко да изброя основните плюсове, които кримчаните виждат в обединяването с Русия. Няма да има и една дума за пътища и мостове.

1. Родният език. Оказали се в Русия, кримчани сега не се страхуват, че ще започнат да ги карат да учат разни странни езици като украинския.

Сега, впрочем, имам предвид не само рускоезичните кримчани, но и кримските татари. Както е известно, Русия е въвела в Крим три държавни езика - руски, кримскотатарски и украински.

Ако искаш да учиш украински -моля. Никой няма да те ограничава. Но кримчанинът няма защо да се бори за правото да говори на руски. Кримчаните могат спокойно да говорят на езика на своите предци.

Между другото, за предците.

2. Неизкривена памет. В най-свободната страна на Европа (Украйна) са забранени много неща. Например не може да се носи георгиевска лентичка, а за шапка със съветска звезда може да ти забият един.

Всички сме чували за скандалите, когато украинските ветерани от Великата отечествена война са тормозени и дори нападани за това, че са се приближили до вечния огън, както са сметнали за добре - в съветска военна униформа и закичена георгиевска лентичка.

В Украйна безсмъртният полк е под голям въпрос. А самият Ден на победата вече не е празник, а ден на скърбене. СССР изобщо там го смятат за такова зло, както Хитлеристка Германия. Тоест - нашите предци са равни на нацистите.

Жуков и Рокосовски не са на почит там. На почит е, сами си знаете:

3. Бандера. На кримчани не им се налага да прегъват коляно и да го признават за свой герой. Те може да се изправят в пълен ръст и да кажат: “Отидете там на пешеходно еротично пътешествие със своя Бандера. Да гори в ада!”

Убеден съм, че в самата Украйна голяма част от населението също не е във възторг от това, че въпросното лице е направен на национален герой и наричат булеварди на негово име.

Но никой не е питал тези хора, а кримчани живеят така, както им завещават предците. И бандеровците може да ходя на... и прочее адреси.

4. ЛГБТ. В Крим родителите не се страхуват, че детето им ще се върне от училище с въпроса: “Мамо, аз момченце или момиченце съм? Учителката ми каза, че трябва да избера!”.

Да допуснем, че в Украйна децата все още не ги питат това, но нещата клонят натам. Нали толкова искат в Европа, а това е входен билет за там. Или приемаш съответните ценности и тяхната пропаганда, или си “изостанал и заспал, както Русия”.

Те вече провеждат там гей-паради, така че не остава много.

5. Закон и ред. Ние, живеейки в Русия, сме свикнали да мислим, че не ни стига закон и ред. Но просто не сме живели в Украйна.

100% от кримчаните казват, че с постъпването в Русия законът започна да не действа, а не, както преди, шуробаджанащината. Да, разбира се, все още не е Швейцария, но хората все едно са попаднали в нова реалност, където не е задължително “да се черпи” всеки - от лекаря до участъковия, за да се реши и най-малкият въпрос.

И да, сега сега трябва а плащат данъци (впрочем, ако срещнете недоволен местен, той най-вероятно ще е недоволен именно от нуждата да плаща данъци. При Украйна там беше разграден двор. Тогава не се плащали данъци, но затова пък са давали подкупи.

6. Общо усещане за безопасност и стабилност. Да погледнем Украйна, която приближава всяка зима с лек трепет дали ще ѝ стигнат въглища, газ и други продукти.

Дали няма да я нападнат тези или онези? Дали МВФ ще даде кредит? Дали армията ще се разпадне или не? Дали ще издържи.

Да, и в Русия си имаме своите притеснения. Но в крайна сметка знаем, че се намираме под защитата на втората (а може би първата) армия на света. Че утре над нас няма да летят чужди изтребители, а дошлият човек няма да се засели в дома ни.

Че дори и ако зимата падне под минус 50 градуса (в малката ми родина и така става), ще се оцелее. Да, повече ще се плати, но със сигурност в дома ще е топло.

Кримчани, върнали се в Русия, също са попаднали под това “крило”. Да, знам, мнозина от нас дори не забелязват това крило, но, повярвайте ми, пътувайки в чужбина съм се убедил, че усещането за физическа безопасност и защитеност при нас е, ако не най-високото на света, то на едно от първите места.

*****

Това ще е списъкът, макар и доста накратко. Както виждате, той не е толкова материален, колкото “духовен”, ако може да се изразя така. Да, кримчани все още имат много проблеми в материален план (да вземем например проблемът с водата), но имат ли значение тези проблеми, ако си живееш У ДОМА и не се усещаш ЧУЖД на своята земя.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели