/Поглед.инфо/ Съществува понятие, въведено в ежедневието от американските политолози: “дълбоката държава”. Владислав Сурков въведе понятието “дълбок народ”. Това значи, че съществуват определени константи, някакви ядра, които остават непроменени при смяната на правителствата, при смяната на историческите епохи. Тези константи съществуват, въпреки всички исторически придвижвания, потоци, които изглежда, се формират от усилията на великите лидери, колективната воля на народите и цялото човечество, което се стреми към своята съкровена мечта.
Възниква предположение-конспирация, което гласи, че в недрата на човечеството, в недрата на отделните народи съществуват закрити групи, управляващи историята. В природата действат едни закони, те променят природата: топенето на ледниците, затоплянето на климата, падането на метеоритите. Всичко това преобразува пейзажа, растителността, животинския свят, води до еволюция на едни видове и изчезване на други. Тези природни въздействия влияят също на човешкото общество. Но в обществото действа и човешкият фактор. Създава се впечатление, че колкото по-нататък, толкова в по-голяма степен Господ повелява на човечеството да прави това, което в предишни времена прави сам с помощта на бури, земетресения и огнени дъждове - той вели на човечеството да управлява историята.
Ако това е така, то човечеството има свои управници, съществува техният команден щаб. Той е скрит от очите. Първата световна война, страшна и кошмара, която уж няма външни причини, а само незначителен повод - убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, тази Първа световна война с огромна метла помита повечето съществуващи монархии - Австро-Унгарската, Руската, Германската, Турската. Тя унищожава великия, съществуващ векове, монархичен проект, разчиства пътя за провеждането на нови проекти: съветският комунистически, германският фашистки, западният либерален, оглавяван от Америка. Тези три проекта се появяват на мястото на монархическия и известно време съществуват едновременно. Фашисткият и съветският проект, нанасяйки си един на друг смъртни рани, последователно се оттеглят от световната арена. Те отстъпват място на либералния, монополен проект, който изглежда непоклатим и всеобхващащ, за което пя Фукуяма. Но и либералният, уж непоколебим, вечен проект, се оказва разбит. Разбиха го ислямският проект - ислямската революция, китайският проект - Великият път на коприната, по който се движи Китай, повличайки зад себе си цялото човечество.
Теориите на конспирацията обясняват всичките тези процеси не просто със случайното движение на историческите потоци, а със съществуването на осмислени и управляеми вектори. Зад тях стоят човешки групи, невидими кръгове от хора: свръхкомпетентни,всемогъщи, всеможещи, познаващи историческата метафизика.
В Русия действа загадъчна закономерност, наблюдавана през вековете. В Царска Русия има чудовищна експлоатация на народа, която започва още по време на крепостничеството. Царска Русия натрупва огромно богатство. Това са запасите на царската хазна, благосъстоянието на средните и висши руски класи.
След революцията това благосъстояние изчезва, златният запас на Романова Русия изчезва безследно, разтваряйки се във въртопа на Гражданската война и попада в швейцарски и американски банки. Съветите започват своя път в нищета, в обезкървена страна. И великите постижения на Сталинската цивилизация са направени чрез непосилния труд на народа. Тези усилия водят до там, че бедна Русия да стане огромна свръхдържава, боядисала в своя червен цвят две трети от земното кълбо. Натрупаните от съветската страна богатства са несметни. Това не са просто злато, редки метали, диаманти. Това не са само богатствата, които се влагат във великите заводи и великите отрасли на индустрията. Това е богатството на знанията, получени от народа. Той се превръща от селски в интелектуален народ.
Всички постижения на съветите: парични, материални и духовни са унищожени през 1991 година. Иззети са от Русия заедно със “златото на партията”, стават собственост на западната либерална цивилизация, продължавайки съществуването ѝ на земята. Съветските интелектуалци, учени, инженери работят сега във водещите лаборатории на света. От Русия са отнети не само материалните ѝ богатства, но и територии, присъединявани векове към Русия.
След краха от 1991 година хората бяха хвърлени в бездната, в нищетата, професорите заминаваха на групи в Китай и внасяха в Русия плюшени мечета. Народът се труди упорито и в определена част постигна забележимо благосъстояние: обзаведе се с частни домове, автомобили, банкови влогове. Това се отнася не само за милиардерите, но и за обикновените хора: работници, дребни предприемачи. Днес банковите влогове се топят пред очите ни и всеки изминал ден руските граждани обедняват. Всичките руски ресурси: петрол, газ, диаманти - изтичат зад границата, но печалбата от продажбата на тези ресурси само в малка степен остава за народа, а по-голямата част става собственост на световните монополи. Които ошушкват до край руския народ.
Що за сила е това? Кой произвежда замисъла, съгласно който веднъж на 50 години руският народ е обиран до шушка? А също каква е тази загадъчна сила, която всеки път след крушението на руската империя я създава в нов вариант, предлагайки на тази нова империя имперска форма на управление - авторитарна и тя може да носи или мек характер, или характер на безпощадна диктатура.
Тези малки групи, закрити общности се преместват от система на система, от век на век. Тези управители на историческите процеси е почти невъзможно да се видят. Те съществуват и в днешна Русия, остава само да се гадае къде са. Всяко предположение ще е грешно. Може да изглежда, че се намират в Държавната Дума, в Съвета на Федерацията, в Съвета за сигурност или дори в малахитовия кабинет на президента в Кремъл. Но не е така.
Те могат в изключително малко количество да се събират не в дворци, не на събранията, а може би на някоя малка яхта, която плава в Егейско море и там сред скачащите делфини да управляват историята. Тези групи са невидими, защото са скрити от неопитното око от няколко защитни слоя.
Слоят на поп-културата, затъмняваща съзнанието и ума на хората с безбройни концерти, ледени празници, хуморески, скандали от светската хроника, безсмислени сериали. Този параван спира ума, държи го в постоянна халюцинация. Който мине тази шарена, пенеща се, безсмислена мембрана, се сблъсква с брътвежите на политическите токшоута, предстои му следващото изпитание. Шоумените със своята тотална пропаганда не дават на народа да разбере истинските, дълбоки мотиви на политиците. Токшоуто блокира реалната политическа мисъл, спира го на прага на огромните тайни, налага на съзнанието блестящо формулирани шаблони.
Ако отделни хора успеят да проникнат отвъд тази мембрана, те влизат в сферата на реалната политика, попаднат сред депутатите от Думата, сенатори, губернатори, генерали от Генералния щаб, мощни олигарси, може да им се струва, че са проникнали в светая светих, че общуват с небесните. Но скоро успешните и смели откриватели са обхванати от разочарование. Те разбират, че целият елит, включително самият президент, е поредната мембрана, зад която се крие нещо непонятно за съзнанието, запечатано със седем печата, непосилно за питащия ум. Феноменът е толкова загадъчен, колкото и феноменът на „черната светлина“ в астрономията. Небесното тяло притежава такава чудовищна маса, пред която избледняват хиляди слънца.
Възможно ли е клубовете на жреците, състоящи се от ръководители на историята, да са събрание на магьосници, които притежават не само политически, икономически, военни и културни средства, но и средствата на магическите технологии? Сред тези магически технологии свещената жертва заема важно място. Тази свещена жертва може да бъде отделен политик, например Сталин, който е отровен, или президентът Кенеди, който е застрелян със снайпер и по този начин е променен ходът на историята.
Тези жертви могат да бъдат отделни нации - например азербайджанци и арменци, които са се включили в кървавия конфликт в Карабах. Тук се включва и бунтовният Донбас, който беше спрян в своя Новоросийски сън, превърнат в разрязана вена и от него непрекъснато блика кръв. Цялото човечество може да бъде ритуална жертва, в която се вкарва коварен вирус, действащ на всички континенти, във всички страни, събиращ зловещата си жътва.
Може ли богооткрит изследовател да забележи тази свещена жертва при отравянето на Навални? В тайнствения бунт в Беларус, в поражението на сектата на Висарион, в религиозния бунт на разстригания йеромонах Сергий, в самозапалването на журналиста от Нижни Новгород? Може ли да се обясни как излизането по улиците на жителите в Хабаровск, протестите около сметищата, ужасното отравяне на природата в Арктика и по крайбрежието на Камчатка - как всички тези фактори, всеки по свой начин, влияят върху ситуацията в Русия, са насочени към президента Путин, отслабвайки неговата роля и влияние?
Какво може отделният мислител? Само едно - да продължи изследванията си, превръщайки резултатите от това изследване или в поетични метафори, или в тайнописи, подобни на тези, които използва Александър Сергеевич Пушкин в своите работни тетрадки, където разгадава тайните на човешката душа, тайните на човешката история, тайните на цялото мироздание. Значи ли това, че ни предстои да живеем с широко затворени очи?
Превод: В. Сергеев