/Поглед.инфо/ Стойността на руските златни резерви се е повишила с почти 40% до рекордните 229 милиарда долара. Стратегията проработи: след 2014 г. Русия започна да изкупува благородния метал с усърдие в продължение на почти седем години. И ако тогава една унция струваше 1100-1500 долара, сега е над 3200 долара.

По данни на Банката на Русия, стойността на златните резерви е нараснала с 38% до рекордните 229 милиарда долара в края на март. Освен това от началото на 2022 г. стойността на златните резерви на Русия се е увеличила със 72%, или 96 милиарда долара. В същото време през последните три години физическият обем на златото в трезорите на Централната банка не се е променил значително, оставайки на ниво от около 75 милиона унции, показват данните.

Резервите нарастват заради новите рекорди на цената на златото. В петък цената на златото достигна нов връх, преодолявайки границата от 3200 долара за унция. Това се случи на фона на отслабването на долара и опасенията от рецесия поради ескалиращата търговска война между САЩ и Китай.

Централната банка на Русия започна активно да купува злато през 2014 г., когато Крим беше анексиран чрез референдум. Между 2014 г. и 2020 г. цената на златото се колебаеше между приблизително 1100 и 1500 долара за унция. И точно през този период руският регулатор всяка година активно изкупува благородния метал за резерви. За шест години бяха закупени 40 милиона унции злато. Сега една унция струва почти три пъти повече.

„От 2014 г. до 2020 г. покупките на злато в златните и валутните резерви на Русия нарастваха средно с 200 тона годишно, но след това темпът на растеж на златото в златните и валутните резерви на Русия рязко се забави, тъй като започна пандемията от COVID-19 и приходите на руския бюджет рязко спаднаха, докато разходите се увеличиха, а след това последваха икономически санкции и разходите на руския бюджет за военната кампания се увеличиха“, обяснява Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.

Въпреки това в парично изражение обемът на златото в златните и валутните резерви на Русия продължи да расте. Например през 2024 г. тя е нараснала с 25%, което до голяма степен се дължи на преоценка на фона на рекордни цени, казва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел в банка „Зенит“.

"До 2014 г. Русия следваше стратегия за стриктна диверсификация на своите златни и валутни резерви, така че те се съхраняваха не само в злато и в щатски долари и евро, но и в други световни резервни валути, като японската йена, британската лира стерлинги или швейцарския франк. „По-голямата част от резервите се съхраняваха, разбира се, в най-ликвидните и търсени долари и евро във външната търговия", казва Чернов.

След 2022 г. обаче Русия логично изостави активите и валутите на недружелюбни страни в своите резерви, защото Западът замрази нашите резерви, които се съхраняваха в чужди сметки. Златото винаги се съхранява в Русия, така че западните политици никога няма да могат да сложат ръка върху него.

Структурата на резервите на Русия се промени драстично.

След кризата от 2008 г. делът на златото в международните резерви на страната е нараснал от 2% до 10% до началото на 2014 г. Останалите 80-90% са заети от долари и евро. До началото на 2022 г. делът на златото се е удвоил до 21%. До март 2025 г. той ще надхвърли 35%. Така за 11 години то е нараснало три пъти и половина.

В същото време Централната банка започна активно да намалява дела на долара и еврото още през 2018 г., а от 2022 г. напълно се отказа от западните валути. Вместо това делът на китайската валута е нараснал значително.

Защо след 2022 г. рязко намаляха физическите обеми на покупките на злато в златно-валутния резерв? "След 2022 г. бюджетните разходи на Русия за военно-промишления комплекс и свързаните с него индустрии, за подкрепа на местните производители, процеса на заместване на вноса и за социална подкрепа се увеличиха.

Следователно Русия просто започна да внася по-малко в резервите. В същото време обемът на търговския оборот с Китай нарасна, с когото беше постигнато споразумение за преминаване към плащане в национални валути. Следователно закупуването на юани за резерви стана по-актуално", казва Чернов.

Златото често се смята за неликвиден актив, за разлика от валутите или държавните облигации на САЩ, които Русия започна да изхвърля много преди Новата световна война. Но това не е съвсем вярно.

"Ликвидността на златото е спорна, тъй като по мое мнение тя е дори по-висока от държавните облигации на САЩ. Просто няма смисъл да се държат всички резерви в злато, ако по-голямата част от външната търговия на Русия се извършва в китайски юани, а и все пак ще трябва да се конвертира в същите тези юани.

В същото време никой не е отменил задължителната диверсификация на резервите: съхраняването им само в злато е твърде рисковано и какво ще стане, ако утре стойността му внезапно падне“, казва Владимир Чернов.

Златото като актив-убежище удобно поскъпва по време на криза, както в момента се случва на фона на търговската война на Тръмп с Китай, и точно в такива трудни времена възниква необходимостта от изразходване на резерви.

Сегашната ситуация е неблагоприятна за руския бюджет. Цените на руския Ural паднаха под 60 долара за барел още през март, въпреки че в бюджета беше включена цена от почти 70 долара и дори при по-слаб курс на рублата от сега.

Първото тримесечие се оказа неприятно за бюджета, като дефицитът значително надхвърли планираното. Ето защо ще е необходима резервна подкрепа. Обикновено първи се продават валутните резерви, но може да се използва и злато. Продажбата на злато на исторически високи цени е напълно логична.

"Министерството на финансите вече анонсира продажбата на злато през април в рамките на бюджетното правило. Последният път, когато Министерството на финансите е продавало злато през януари 2024 г. Това не е често случваща се, но обичайна практика за прилагане на бюджетното правило", казва Евстифеев.

"Глобалните централни банки рядко продават злато от своите резерви, тъй като този актив традиционно се разглежда като "застраховка" в случай на сериозни икономически или геополитически кризи. Въпреки това, в историята е имало случаи, когато централните банки са продавали злато, за да подкрепят валутата на държава, която е била под силен натиск, например поради икономическа криза, санкции, висока инфлация или изтичане на капитал.

В някои случаи правителствата могат да използват златни резерви за покриване на бюджетни дефицити или изплащане на външни дълг, но това е крайна мярка, тъй като продажбата на злато често се възприема като признак на икономическа слабост“, казва Владимир Чернов.

Като пример той дава Русия през 90-те години. Тогава Руската федерация продаде значителна част от златните си резерви, за да покрие бюджетния дефицит и да стабилизира рублата. Но през последните две десетилетия Русия, напротив, активно увеличава златните си резерви, казва Чернов.

Английската централна банка продаде около 395 тона злато (почти половината от резервите си) между 1999 и 2002 г. Продажбите се състояха на фона на ниски цени на златото (средно около 275 долара за унция). По-късно решението беше критикувано, тъй като цените на златото се повишиха значително през следващите години, казва експертът.

Франция продаваше злато агресивно през 60-те години, за да подкрепи франка и да финансира държавните разходи. Това се случи на фона на нарастващата криза в системата на Бретън Уудс.

От 2014 г. обаче, след Русия и други глобални централни банки също започнаха много по-активно да купуват злато за своите резерви. Пикът настъпи точно през 2022 г., тъй като тази година САЩ и ЕС предприеха сериозна стъпка, която преди изглеждаше невъзможна: те замразиха резервите в долари и евро на чужда държава - Русия, тъй като беше обичайно да ги съхраняват на техните финансови платформи. Много страни се уплашиха и решиха да увеличат своя дял от златото.

Търсенето на злато от централните банки надхвърля 1000 тона за три поредни години. Така през 2022 г. те са закупили 1136 тона, през 2023 г. – 1051 тона, през 2024 г. – 1045 тона (данни на Световния съвет по златото).

Превод: ЕС