/Поглед.инфо/ След като прочетат заглавието, мнозина ще бъдат изумени: „Как с чий? Неговият си, разбира се. Чий друг?” И всъщност защо мислим така? Откъде получихме тази увереност? Буржоазните апологети често отправят следните твърдения към марксистите и комунистите: “Капиталистът рискува капитала си, така че високият му доход е заплащане на риск” или “Защо броите парите в джоба на някой друг?” Обосновани ли са тези твърдения? Капиталистът рискува ли капитала си? Има ли право обществото да брои парите в джобовете на буржоазията? Ще се опитам да подчертая тези проблеми.

Ще започна с цитат на К. Маркс от първия том на „Капитал“ (раздел 7, глава XXI):

“Ако периодично произвежданата с капитал от 1000 ф.ст. принадена стойност възлиза напр. за една година на 200 ф.ст. и ако тази принадена стойност всяка година бъде консумирана — ясно е, че след петгодишно повтаряне на същия този процес сумата на консумираната принадена стойност ще бъде равна на 5X200 или равна на първоначално авансираната капиталова стойност от 1000 ф.ст. Ако годишната принадена стойност бъде консумирана само отчасти, напр. само наполовина, същият резултат би се получил след десетгодишно повтаряне на производствения процес, защото 10Х100 = 1000. Изобщо: авансираната капиталова стойност, разделена на годишно консумираната принадена стойност, дава броя на годините, или броя на периодите на възпроизводство, след изтичането на които капиталистът ще е погълнал първоначално авансирания капитал, който значи ще е изчезнал. Представата на капиталиста, че той консумира продукта на чуждия незаплатен труд — принадената стойност — и запазва първоначалната капиталова стойност, абсолютно нищо не променя от този факт. След изтичане на известен брой години собствената капиталова стойност на капиталиста е равна на сумата на принадената стойност, която той е присвоил без еквивалент през същия брой години, а погълнатата от него стойностна сума е равна на първоначалната капиталова стойност. Наистина, той запазва в ръцете си един капитал, чиято величина не се е изменила и част от който, напр. здания, машини и т.н., вече е била налице, когато той е пускал в ход предприятието си. Но тук става въпрос за стойността на капитала, а не за неговите материални съставни части. Ако някой консумира целия си имот, като направи дългове, които се равняват на стойността на този имот — тогава именно целият имот представлява общата сума на неговите дългове. Също тъй, ако капиталистът е консумирал еквивалента на своя авансиран капитал, стойността на този капитал представлява вече само общата сума на безплатно присвоената от него принадена стойност. Нито атом от стойността на неговия стар капитал не продължава да съществува.

Така че — съвсем независимо от всяко натрупване — простата непрекъснатост на производствения процес или простото възпроизводство по необходимост превръща след по-къс или по-дълъг период всеки капитал в натрупан капитал или капитализирана принадена стойност. Дори и ако той при влизането си в производствения процес е бил лично отработена собственост на своя вложител — той рано или късно ще стане стойност, присвоена без еквивалент, или материализация (все едно дали в парична или друга форма) на незаплатен чужд труд.”

Така само незначителна част от общия световен капитал или капитала на която и да е нация е собствен капитал на буржоата и то само с първата инвестиция. Почти целият капитал на обществото е неплатеният труд на това общество на неговите минали и настоящи поколения. На какво основание всъщност е това обществено богатство, управлявано от човек за него, а не в обществен интерес? Той се разпорежда не със своето богатство само на основанието, че такива хора, представляващи определена класа, са изградили държава за себе си и за защита на своите интереси. Именно буржоазната държава позволява на тези социални паразити да използват публичен капитал, в който няма нито грам труд, нито рубла от парите им, за лично обогатяване.

Има ли право обществото да брои парите в джоба им?

То е длъжно да направи това, тъй като това са парите на обществото.

Рискува ли капиталистът с капитала си?

Не, той рискува богатството на обществото.

Има ли обществото право да вземе общественото богатство от частните ръце?

То е длъжно да експроприира тези публични паразити. Буржоазията няма причина да смята капитала, с който оперира, за свой. Единствено буржоазното законодателство им дава право да притежават този капитал. Обществото не им дава право да го направят. Те са го взели на сила.

Превод: В. Сергеев