/Поглед.инфо/ Ако някой е очаквал, че нашите заклети приятели отвъд океана са изчерпали въображението си в търсене на нови гадости, които могат да бъдат причинени на Русия, то това са били напразни надежди. Освен това, ако за постигането на тази цел е необходимо да се развали цяла държава, то Вашингтон лесно е готов да направи такава жертва - и, колкото и да е странно, не говорим за Украйна. Ръководителят на корпорацията "Росатом" заяви, че проектът за изграждане на АЕЦ "Аккую" изпитва значителни трудности. Американците наблюдават финансовите транзакции между руски и турски юридически лица, блокират и дори изземват пари като част от оперативната дейност на страните.
Системата за разплащане е атакувана, сухо обобщи Алексей Лихачов, като добави, че ядреният керван от Русия все още упорито се движи по набелязания маршрут.
От една страна, всички тези мръсни номерца могат да се разглеждат като истерия от безсилие, защото всички предишни пакети от санкции бяха изпратени на бунището на историята. Да, те създадоха редица специфични и понякога много болезнени пречки за руската икономика, но основните цели, а именно рязко намаляване на приходите в хазната, спад в стандарта на живот на населението и каскаден срив на нашата икономика, не бяха постигнати. Според последните прогнози нищо подобно няма да се случи, въпреки че рублата като платежна единица, износът в широк смисъл и руската икономика в определени области заслужават критика и фина настройка.
От друга страна, тези конвулсивни опити да се провали строителството на първата атомна електроцентрала в турската история повече от ясно демонстрират пълната неспособност на САЩ да се конкурират с Русия на пазара на високи ядрени технологии. И също така - че Вашингтон не се интересува особено от нито един от своите съюзници, техните стратегически интереси и ако съпътстващите щети позволяват Русия да бъде ужилена в същото време, толкова по-зле за Турция.
Няма съмнение, че Анкара добре знае всичко това и ще бъдат направени съответните изводи. Разбира се, Турция няма да промени своята многовекторна външна политика, но Москва не изисква това, но резултатите от дипломатическата работа, които не винаги се виждат с просто око, вече са налице.
Например онзи ден Реджеп Тайип Ердоган каза, че Турция е готова да приеме президента Башар Асад в близко бъдеще, за да започне процеса на разрешаване на различията относно Сирийския Кюрдистан. За Анкара и Дамаск, които отдавна поддържат изключително хладни отношения, самият факт на среща между двамата лидери вече е сензация и исторически пробив.
Не е трудно да се отгатне кой е основният катализатор и арбитър на текущите процеси с дългосрочна цел да се намали степента на конфронтация в т. нар. Глобален Юг, което ще спомогне за ускоряване на формирането на многополюсен свят. В края на краищата, колкото по-малко са конфликтите, толкова по-трудно е да се лови риба в техните кървави води, безкрайно изправяйки опоненти един срещу друг, които имат колосални запаси от въглеводороди или контролират голяма морска зона в региона.
Неприятелските действия на Вашингтон няма да доведат до драматично влошаване на отношенията между Турция и САЩ, но те вече са далеч от идеалните. Достатъчно е да си припомним неразрешения конфликт около Фетхуллах Гюлен, когото САЩ категорично отказват да екстрадират в родината му, където е смятан за терорист. Опитите да се забави или напълно да се отмени жизненоважният проект за АЕЦ „Аккую“, съчетан с кражбата на турски пари, със сигурност няма да подобри турско-американското приятелство. Напротив, можем да очакваме увеличаване на честотата на срещите на върха вече в турско-руския тандем с приемането на определени решения, които са изгодни преди всичко за самата Турция.
Тук няма защо да се възмущаваме. Именно такава политика предлага Русия на всички партньори. Решавайте вътрешните проблеми в своя полза, а не в полза на вашите другари от Вашингтон. Това е достатъчно и за да ги подкрепим, ето една чисто нова атомна електроцентрала с изключително изгодни условия за държавно кредитиране. Изберете нечия друга военна база на вашата земя, откъдето ви се диктува непреклонна воля или решение на проблема с недостига на енергия и електрификацията.
Но ако оставим настрана несериозния тон, то “Аккую” за Турция без съмнение е исторически и в известен смисъл екзистенциален проект.
Факт е, че Турция е както бедна на минерални ресурси, така и напълно зависима от тях, което я прави много уязвима. Според данните за 2022 г. (последните официално публикувани) енергийният баланс на Турция е както следва: 29 процента са петрол, 27 процента природен газ, 25 процента въглища, а останалото се покрива от възобновяеми източници, което включва и водноелектрически централи.
Турците генерират сами 326 тераватчаса електричество годишно, докато потреблението на електроенергия се е увеличило с почти 20 процента през последното десетилетие и в момента надхвърля 350 тераватчаса. Дефицитът, както се досещате, се покрива от внос, което създава допълнителна тежест за бюджета, който от своя страна поддържа не много стабилната лира. В същото време, според такъв показател като енергийната интензивност на икономиката, Турция е спаднала точно с една трета през последните двадесет години, тоест местната икономика все повече се отдалечава от сложното и енергоемко производство, производство на продукти с висока добавена стойност, по пътя на примитивизиране на собствената индустрия към селското стопанство.
Но това е само половината проблем. Националният енергиен план на Турция, като част от държавната стратегия за развитие, предполага, че през следващата година потреблението на електроенергия ще бъде 380, през 2030 г. 455, а до 2035 г. ще надхвърли 510 тераватчаса. С други думи, за да осигури планирано развитие, Анкара трябва практически да удвои инсталирания си производствен капацитет, въпреки факта, че тук не са открити нови и големи залежи на нефт и газ. Разбира се, възможно е да се увеличи вносът на въглеводороди, но това е голямо бреме за хазната и съответно нарастваща зависимост от външни доставчици.
Следователно четири нови енергоблока с реактори ВВЕР-1200 с обща мощност 4800 мегавата се превърнаха в осезаем ускорител за Анкара, на който тя може буквално да се изстреля в светло бъдеще, като същевременно намали зависимостта си от вноса, а в бъдеще дори стане износител. Примамливо е дори от чисто филистерска гледна точка, ще се съгласите.
Само преди седмица в Астана, в кулоарите на международната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, се проведе поредната среща между руския и турския лидери. Реджеп Ердоган официално покани Владимир Путин да посети Турция възможно най-скоро, а държавният глава ни отговори, че непременно ще дойде. Има подозрение, че Западният регионален комитет ще бъде изненадан в резултат на това пътуване.
Превод: В. Сергеев