/Поглед.инфо/ Южният Атлантик се превръща в друга арена на засилена военно-стратегическа активност

Американският вестник The Washington Post публикува остро критична статия за китайските изследвания на природните ресурси на Тихия океан.

Рупорът на американския военно-промишлен комплекс се възмущава, че китайският проучвателен кораб Даянг Хао /Dayang Hao/ вече втори месец провежда проучвания в района на гигантската дълбоководна рудна зона Кларион – Клипертън /Clarion-Clipperton/ в Тихия океан, където са концентрирани най-големите запаси от фероманганови (с други думи, полиметални) конкреции. Зоната Clarion-Clipperton се намира в северния екваториален регион на североизточната част на Тихия океан в дълбоководната падина близо до Хавай.

Прогнозните ресурси на зоната се оценяват на 12–13 милиарда тона суха фероманганова маса. Проучването на този регион на океанското дъно е насочено към индустриалното развитие. От 2010 г. тази зона на Тихия океан е дом на областите на приложение на Русия, Япония, Франция, Китай, Южна Корея и редица международни корпорации, по-специално компанията Interoceanmetal с руско участие.

Руската компания Южморгеология пряко притежава два парцела с обща площ от 75 хиляди квадратни километра, като част от съвместната организация "Interoceanmetal" (Русия, Куба, Полша, България, Чехия, Словакия), която притежава 150 хиляди квадратни километра. Прогнозираните ресурси само на един обект на Южморгеология достигат 600 милиона тона суха рудна маса, което е около един трилион долара.

Всички лицензи за проучване и по-нататъшно разработване на зони на морското дъно се издават от Международното управление по морското дъно (ISA), - междуправителствена организация , създадена от Конвенцията на ООН по морско право за организиране и контрол на проучването и разработването на минерални ресурси в международното морско дъно извън зоните на националната юрисдикция.

Съединените щати не са членове на ISA и затова си хапят лактите, докато гледат как други страни изследват несметните богатства на Тихия океан.

С нескрита завист The Washington Post пише, че Dayang Hao изследва дъното на океана „в участък от 28 500 квадратни мили от Тихия океан между Япония и Хавай, където Китай има изключителни права да изследва за скални бучки с размерите на топки за голф, които са на милиони години.” и които струват трилиони долари.

Договорът на Китай, спечелен през 2019 г., дава правото да се изследват полиметални конкреции, богати на манган, кобалт, никел и мед – метали, които са от съществено значение за широка гама продукти, от електрически превозни средства до модерни оръжейни системи. Тези резерви лежат примамливо на океанското дъно и чакат да бъдат изтеглени с прахосмукачка.

Китай вече притежава пет от 30-те лиценза за проучване, дадени до момента от Международния орган по морското дъно (ISA) в подготовка за дълбоководен добив, който да започне още през 2025 г. Когато това се случи, Китай ще има изключителни права да разкопава 92 000 квадратни мили международно морско дъно - горе-долу колкото Обединеното кралство, или 17 процента от общата площ, лицензирана в момента от ISA.

Нека отбележим, че Русия притежава много по-големи участъци от зоната Кларион – Клипертън /Clarion-Clipperton/, което също дразни Вашингтон, но Белият дом третира Китай като пряк конкурент, поради което лъвският пай от критични, а всъщност демагогски информационни изтичания са насочени конкретно срещу КНР.

„Океанското дъно ще бъде следващият театър в света на глобална конкуренция за ресурси и Китай е настроен да го доминира... Когато започне дълбоководният добив, Китай, който вече контролира 95 процента от световните доставки на редкоземни метали и произвежда три четвърти от всички литиево-йонни батерии, ще разшири контрола си върху нововъзникващи индустрии като зелената чиста енергия.

Минното дело също ще даде на Пекин мощен нов инструмент в нарастващото му съперничество със Съединените щати. В знак, че тези ресурси могат да бъдат използвани като оръжия, Китай през август започна да ограничава износа на два метала [галий и германий], които са ключови за системите за отбрана на САЩ“, възмущава се The Washington Post.

Използва се и директна дезинформация. Така Деймиън Саймън, анализатор от Националната агенция за геопространствено разузнаване (NGA) на САЩ, чиято задача е да осигурява картографска подкрепа за бойните операции на американската армия, следи всички океански маршрути на Даянг Хао и не се колебае да публикува оспорвани данни относно предполагаемото навлизане на китайски изследователски кораб в териториалните води на остров Палау за привидно военни цели, по-специално картографиране на морското дъно и изследване на „важни подводни характеристики“, като подводния хребет Кюшу-Палау.

„Данните, събрани от този тип изследвания, имат значение за подводната война, особено за подводниците. Хребетът Кюшу-Палау ще стане важна цел в операциите на подводниците“, пише порталът Naval News.

„Малките островни държави в Тихия океан стават все по-важни геополитически, тъй като напрежението между Китай, от една страна, и Съединените щати и техните съюзници, от друга, се засилва. Тук най-голям интерес представлява Океания. Този регион е част от световните океани, простираща се от Папуа Нова Гвинея и Палау до Ниуе и Кирибати.

Контролът над тези пространства отваря стратегически важен достъп до Хавайските острови, Австралия, Япония, Филипините, както и дълги морски комуникационни линии. Достъпът до природни ресурси също е от изключителна стойност, включително морски биологични ресурси, определено количество нефт, газ, фосфати и метални руди“, отбелязват анализатори от Руския съвет по международни отношения (РСМД).

Индо-тихоокеанският отбранителен форум на САЩ (USINDOPACOM) съобщава : „Американските военни планират да инсталират отвъдхоризонтален радар в Палау до 2026 г., разширявайки възможностите за ранно предупреждение в Западния Тихи океан в отговор на нарастващата военна мощ на Народна република Китай (КНР)“.

В края на декември 2022 г. Министерството на отбраната на САЩ възложи договор за 120 милиона долара за изграждане на подсилени фундаменти и площадки в Палау за тактическия мобилен отвъдхоризонтен радар - станция за събиране на данни, която осигурява по-голям обхват от радарите с пряка видимост.

Държавата Палау се намира в архипелаг между Филипините и Гуам, американска бомбардировъчна база, и е една от трите тихоокеански островни държави, включително Маршаловите острови и Федералните щати на Микронезия, които са поверили на САЩ своите защити в замяна на икономическа помощ.

Палау и Маршаловите острови са сред 14 държави, които дипломатически признават Тайван. Две други тихоокеански островни държави, Кирибати и Соломоновите острови, скъсаха дипломатическите отношения с Тайван през 2019 г.

Миналото лято Пентагонът обяви , че бреговата охрана на САЩ за първи път ще започне да разполага своите кораби в регионите на Тихия и Индийския океан.

„Това ще допълни ангажимента на бреговата охрана да направи Югоизточна Азия приоритет чрез предоставяне на допълнителни патрулни кораби и нови екипи, обучаващи се в региона“, каза Ели Ратнър, помощник-министър на отбраната по въпросите на сигурността в Индо – Тихоокеанския регион.

Най-значимата стъпка по отношение на така нареченото сдържане на Китай в Индо-тихоокеанския регион е създаването на военния блок AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ).

Очевидно Съединените щати и техните съюзници създават модерна, богата военна инфраструктура в ПИС, подобна на тази, която беше създадена, както писахме, в Южния Атлантик чрез създаването на мрежа от военни бази в Аржентина и планираната милитаризация на Антарктика.

Под влияние на прекрояването на световните пазари, трансконтиненталните транспортни пътища и финансовите потоци, Южният Атлантик се превръща в друга арена на засилена военно-стратегическа активност.

В редица доклади на Германския фонд Маршал се посочва, че Южният Атлантик в близко бъдеще ще се превърне в нов център за добив на енергийни ресурси, не по-малък от Близкия изток. Освен САЩ и другите страни, споменати по-горе, Бразилия, Индия и Китай се включват в борбата за природните ресурси на Южното полукълбо.

Известният аржентински писател Мигел Бонасо в тази връзка посочва, че целта на американците и техните съюзници е да установят стратегически контрол в райони с огромни природни ресурси.

В момента Съединените щати са съсредоточени върху установяването на стратегически контрол над водите на Индо-тихоокеанския регион /ИТР/, преследвайки две цели: да завладеят контрола върху природните ресурси на океанското дъно и да изтласкат Китай от този регион.

Междувременно проучването на природните ресурси на ИТР в рамките на международното право се извършва, без да си пречат взаимно, от много страни по света, включително Русия, която предоставя на КНР значителна подкрепа в това изследване. Редовно се провеждат съвместни експедиции за изследване на Тихия океан.

Доста калпавата американска дипломация на канонерките, която пренебрегва международното право, явно се проваля в случая.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?