/Поглед.инфо/ Веднага след инаугурацията на Джо Байдън отбелязахме, че сега се раждат новите САЩ. В хода на анализа на първите 100 дни от президентството на Байдън стигнахме до заключението, че американските елити умишлено са се заели с разглобяването на идеологията на бащите основатели и този процес излиза извън границите на самите САЩ.

Това заключение беше потвърдено буквално няколко дни след изтичането на писмо от Държавния департамент до всички дипломатически и консулски служби на САЩ. Списание “Политико” получи писмо от Държавния департамент до дипломатическите мисии, в което се конкретизират нови приоритети в областта на правата на човека и прокарването на демокрацията в света.

На първо място, трябва да се отбележи, че стратегията за лишаване от легитимност на традиционната американска идеология, заложена от бащите основатели, относно изключителността на Съединените щати, започва да се прилага по време на администрацията на Барак Обама. При него въпросът за равенството на основата на расата беше повдигнат до нови висоти. В реч пред турския парламент на 6 април 2009 г. Барак Обама каза: „Съединените щати все още преживяват някои от нашите тъмни периоди в нашата история. Срещу паметника на Вашингтон, за който говорих, се намира паметник на Ейбрахам Линкълн, човекът, който освободи онези, които бяха поробени дори след като Вашингтон поведе нашата революция. Страната ни все още се бори с наследството на робството и сегрегацията и миналото отношение към индианците “.

Сега президентът Джо Байдън, наричайки САЩ замърсени от расизма, само продължава стратегията за разрушаване на традиционната идеология и замяната ѝ с идеология, основана на различията - расови и полова. В тези рамки дори недъзите се превръща в положителна черта.

Вече отбелязахме, че във външната политика САЩ заменят традиционния въпрос за правата на човека (застъпен от ООН), свързан живот, равенство пред закона и свобода на словото, с въпроса за расовото неравенство и подкрепа за общностите в неравностойно положение, включително ЛГБТ-хората. Тази тенденция се определя в политиката на Държавния департамент на САЩ.

На 13 юли Държавният департамент публикува изявление за пресата „Лидерството на САЩ в правата на човека и прекратяването на системния расизъм“. В изявлението се казва, че през юни Върховният комисар на ООН по правата на човека публикува доклад за расизма и полицейската жестокост спрямо африканци и хора от африкански произход от правоприлагащите органи по целия свят, включително САЩ.

Освен това в него се посочва, че Съединените щати, като велика нация, няма да се крият от недостатъците си и следователно възнамеряват да изпратят официална постоянна покана до всички експерти на ООН, които изготвят доклади и съветват по тематични въпроси, свързани с правата на човека. В заключение ръководителят на Държавния департамент призовава всички държави-членки на ООН да се присъединят към инициативата на САЩ за проучване на състоянието на нещата в областта на правата на човека и да се справят с напастта на расизма, расовата дискриминация и ксенофобията.

В писмо от Държавния департамент, достъпно на “Политико”, се казва, че „защитата на демокрацията и правата на човека по света не противоречи на националните интереси на Америка или националната ни сигурност. Това е пряко в националния интерес на Америка и засилва националната ни сигурност, когато демокрацията и правата на човека са защитени и укрепени по целия свят. "

Ръководителят на Държавния департамент Антъни Блинкен определя няколко приоритета за американската дипломатическа дейност:

- засилване на движенията за демократична реформа в стратегически важни страни и страни партньори;

- предоставяне на гражданите на средства за борба с методите за шпиониране върху тях и за улесняване на достъпа им до информация;

- борбата срещу корупцията и предотвратяването на злоупотреби от силите за сигурност в чужбина, включително тези, които Съединените щати помагат да въоръжат.

В писмото си Блинкен възлага на американските дипломати да влязат във връзка със защитниците на правата на човека и представителите на гражданското общество в страните, в които работят, особено в онези, „където демокрацията и правата на човека са заплашени“.

При насърчаването на правата на човека и демокрацията в чужбина американските дипломати трябва да "дават да се разбере, че искаме от другите страни, не повече отколкото от себе си. Това означава, че ние признаваме несъвършенството си. Не го крием под килима. Сблъскваме се с това открито и прозрачно”, заяви Блинкен.

За Блинкен такава искреност „помага за обезоръжаването на критици и скептици, които използват нашите несъвършенства у дома, за да подкопаят глобалното ни лидерство по тези въпроси“.

Блинкен съветва американските дипломати да наблюдават и да докладват не само за вътрешната ситуация в приемащите страни, но и за това как тази държава действа по въпросите на правата на човека и демокрацията дори извън своите граници и в международните институции. Той също така призовава служителите на Държавния департамент да проучат всички средства, от ограниченията на американската военна помощ до забрани за визи, за да повлияят на поведението на нарушителите.

В писмото си Блинкен признава, че ще трябва да преразгледа как "безбройните национални интереси" на САЩ са балансирани с реалността и че някои от близките международни партньори на Америка нарушават правата на човека, да не говорим за някои диктатури.

“Дори докато поддържаме отношения с такива правителства, ние винаги трябва да изразяваме ясно своите притеснения и да търсим начини за ефективен натиск върху тези държави да спазват демократичните норми и да зачитат правата на човека“, пише Блинкен. "Докато в някои случаи ще трябва да коригираме натиска, който упражняваме, за да избегнем късането на отношенията, няма връзка или ситуация, в която да спрем да повдигаме въпросите за правата на човека”, убеден е държавният секретар.

“Политико” посочва, че висшите служители на Държавния департамент в коментарите признават, че всяка ситуация трябва да се разглежда индивидуално, за да се определи коя тактика ще работи най-добре. Въпреки това, не трябва да има случаи, при които САЩ да решат, че не могат да повдигат опасенията си пред чуждестранно правителство по тези въпроси.

Изданието отбелязва, че в началото на 2021 г. администрацията на Джо Байдън, за разлика от администрацията на Доналд Тръмп, наказа Саудитска Арабия за убийството на журналиста Джамал Хашоги, налага на забрана за визи и други санкции срещу десетки саудитски служители. Предстоят много подобни случаи.

Необходимо е да се реши дали си струва да се отделят стотици милиони долари за военна помощ на египетското правителство, което има десетки хиляди политически затворници. Необходимо е също да се реши дали кланетата и експулсирането на мюсюлманите рохингя в Мианмар трябва да се считат за геноцид. Предвид интересите на администрацията в Азия, струва ли си да наричат Индия „страна от особено значение“ поради ограничаването на религиозната свобода.

Въз основа на гореизложеното можем да кажем, че въпреки всички претенциозни изявления, САЩ няма да бъдат изолирани в търсене на причините за системен расизъм и ксенофобия в собствената си страна и под този предлог ще преразгледат отношенията си с някои стари партньори. Това е съвсем логично - геополитическата ситуация се е променила в много отношения и САЩ не са в състояние да окажат предишната си подкрепа на лоялни режими. Въпреки това остава желанието да се оказва натиск върху страните да променят политиките си, за да угодят на Съединените щати.

Превод: В. Сергеев