/Поглед.инфо/ Ще бъде изключително трудно (да се чете - невъзможно) за Америка да получи каквото и да било от Русия, докато е свързана с Китай, а също така ще бъде невъзможно да разбие Китай, докато е в съюз с Русия, което означава, че необходимо да се намерят начини Москва и Пекин да се разделят. Това е ключовата идея на статия във водещото американско списание “Форин Афеърс”.
Ползите от публикацията са огромни, дори и само поради ефектността на нейните формулировки. Например този:
"Русия и Китай са изградили технологично партньорство, което в крайна сметка ще им позволи да въвеждат иновации заедно по-бързо, отколкото САЩ могат да го направят сами."
Или:
"Сближаването на интересите и взаимното допълване на способностите, военни и други, прави тяхното общо предизвикателство към американската мощ повече от обикновената сума от двата им потенциала."
И накрая, всеки опит за въздействие върху Русия или Китай „сега трябва да вземе предвид задълбочаващото се партньорство между двете страни“. Тоест, ако искате да въведете някакви санкции и други гадости срещу единия партньор, трябва да помислите как другият ще реагира на тази ситуация. Това може да не ви хареса.
Тежестта на американската ситуация е разбираема - както и атмосферата на неотдавнашната среща на външните министри от Г-7 във Великобритания, където обсъдиха какво може да направи колективният Запад с Русия и Китай. Сами САЩ, да го кажем по-просто, са по-слаби от тази двойка.
Съответно, задачата, пред която са изправени Щатите в това отношение, също е очевидна - да измислят нещо, което може да наруши нашето партньорство.
Но тук започват странностите. Гореспоменатата американска статия почти не говори за начините как Китай да се отдалечи от Русия. Говори се най-вече как Русия да се отслаби отвътре, като в нея се укрепят силите, които не познават, а следователно не обичат Китай.
Тук, разбира се, има обяснения. Кърт Кембъл, неизменният „главен специалист по Азия“ на демократите (сега зает с тези въпроси в Съвета за национална сигурност на Джо Байдън), говори наскоро на конференция, организирана от британския “Файненшъл Таймс”. Той каза , че е в ход цялостен преглед на американската политика спрямо Китай.
Възможно е дори да се признае безполезността на опитите за създаване на някакъв антикитайски съюз в Азия. Като цяло все още нищо не е ясно - и затова, казва Кембъл, лична среща между Байдън и китайския лидер Си Цзинпин дори не се предвижда.
Но с Русия подобна среща вече приближава и можете да прочетете много съвети към Байдън в американските медии:
„За Русия отклонението от съюза с Китай трябва да получи някакъв смисъл, тоест е необходимо да предложат на Москва няколко остарели моркова по въпроса, вместо глупави и безкрайни санкции. Например да се обвържат споразуменията за стратегическа стабилност с „предателство към Китай“ (сякаш само Русия има нужда от такива споразумения) "
Така че статията, с която започнахме, е част от по-голям, глобален разговор. Не е най-умната част, разбира се, защото идеята за сплашване на Русия с Китай се провали още през 90-те. Всъщност руско-китайското партньорство, което започна бавно, но съществено да се изгражда в края на 90-те години, е добра реакция на сплашването.
Но кой казва, че не трябва да пришпорвате мъртъв кон? Двамата автори на статията (и двамата от университета в Джорджтаун не са звезди-политолози) вярват, че мъртвите коне оживяват. Необходимо е да се забият "малки клинове" между Москва и Пекин, създавайки "триене и недоверие" между партньорите и да се прояви търпение, като се заложи на идването в дългосрочен план на ново поколение руско ръководство.
По-точно така:
„Някои експерти и част от руските елити са загрижени от нарастващото руско подчинение на Пекин. Съединените щати трябва да се опитат да повдигнат такива въпроси сред руския народ и управляващия елит: разумен ли е настоящият подход към Китай? - с очакването бъдещите лидери да очертаят по-неутрален курс "
Така, за да се запази поне някакво световно лидерство на Съединените щати (т.е. доминиране над Русия), трябва да се надяват, че в Русия постепенно ще бъде отгледана пета колона, сееща раздори с Китай. Освен това може да има всякакви разногласия, всяка тема ще бъде полезна.
Ние виждаме тази дейност дори без американците. От разликчията между експертите, които говорят китайски и постоянно посещават тази страна, и „експертите“, които не познават Китай, но редовно говорят за „сблъсъка на интереси“ на двете държави навсякъде по света до плашилата за това как интернет-реваншистите от Китай ни смятат за агресивна мечка, която им е отхапала Сибир.
Малко тънкост: тези, които са забивали клинове през 90-те години, вече са на доста години. Днес говорим за възпитаване на нов екип от техни наследници. И да - част от нашата вътрешна политика трябва да е насочена към внимателното разглеждане кой в Русия какво казва за Китай и въз основа на какви знания и факти. И да проследим не само това, но и филмите, литературата и така нататък: на какво ниво на компетентност и злонамереност ни говоря за нашия съсед.
Историята на антикитайската пета колона наскоро се появи на заседание на един от затворените московски политически клубове, където не е прието да се цитират експерти. Но без препратка към източника - може. Ние цитираме:
„Представянето на Китай като ненадежден партньор и възпрепятстването на по-нататъшното движение на Москва и Пекин към военно-политически съюз е задачата, поставена на американските експерти-неоконсерватори.”
За съжаление те имат волни и неволни помощници в Русия. Отхвърлянето на сближаването е показано от цели поколения експерти от двете страни, които са учили по програмите на американските университети и са получавали стипендии от мозъчните тръстове на Запад.
И в края на разговора - за поколенията руски елити и лидерство: в сегашното поколение има много романтици. Някои все още помнят негодуванието срещу Запада през 90-те и други години, други все още вярват, че Китай е длъжен да ни помага винаги и във всичко безкористно. Но следващото поколение е малко по-твърдо както по отношение на Запада, така и на Изтока.
Това поколение изобщо не вярва, че китайците са ни длъжни да ни дават всичко безкористно и даром. То знае как трябва да се приема тяхното умение здравата да се пазарят и постоянно да се помни, че те отдавна са велика държава, а не “по-малък брат”. А и за нас в този съюз има собствени сметки, които не е задължително да са романтични. И ако руско-китайското партньорство крепне, то е защото съвпадат и занапред ще съвпадат напълно реалните интереси на двете страни и народи.
Превод: В. Сергеев