/Поглед.инфо/ Изглежда, че САЩ успяха да нарушат сключването на един от най-важните договори за износ на оръжие за Русия - продажбата на ескадрила Су-35 на Индонезия. Това не е първият подобен случай и само определени, възможно най-дръзки страни имат възможност да издържат на огромния натиск на Вашингтон. С какви инструменти САЩ оказват натиск върху купувачите на руско оръжие?
САЩ отново поставиха пръчка в спиците на износа на руски самолети, като този път всъщност забраниха на Индонезия да купи 11 изтребителя Су-35 от Москва. Джакарта бе принудена да се откаже от договора поради заплахи от Вашингтон да наложи икономически санкции - поне според течове от източници в Индонезия, цитирани от информационните агенции. Въпреки че все още няма официално уведомление в тази връзка за Русия от Индонезия.
Това не е първият път, в който администрацията на Доналд Тръмп оказва силен натиск върху различни страни, затруднявайки появата на военна техника от Русия и Китай на световния пазар. Далеч не всеки слуша такива постоянни „искания“, но самият принцип на американското пиратство е тревожен. В Съединените щати през последните години бяха приети редица закони или пряко забраняващи на други държави да купуват руско оръжие, или налагащи санкции върху тях. Класически пример за съпротива на тази политика е случаят с Турция, която в крайна сметка купи С-400, и Индия, която също закупи тези зенитно-ракетни системи.
Не всички държави обаче могат да си го позволят - и това се дължи по-специално на простия факт, че световните плащания за въоръжение се извършват в щатски долари. И всички тези разплащания от своя страна се контролират от американските парични власти и американските банки - които във всеки момент могат да контролират тези финансови транзакции и напълно да ги блокират, ръководени само от собственото си, американско законодателство.
Глобалният пазар на оръжия изглежда е объркваща схема, в която принципът на продажбите понякога опровергава логичното обяснение. Това е все едно да има продукт, неговото качество и цена са известни, има нужда от покупка, но купувачът често избира съвсем различен. Защото има и политически аспект, който често е от първостепенно значение при избора на едно или друго вносно оръжие.
Сега на този пазар има трима основни играчи - САЩ, Русия и Китай. Разбира се, не можете да подцените Франция, Германия, Великобритания, Израел, но това са второстепенни участници в продажбите. Конкуренцията тук е доста силна, а използването на забранени методи е нещо обичайно. В това отношение прегрешават основно САЩ, които използват изнудване и натиск за получаване на собствена изгода.
Примерът с Индонезия в този случай е не само показателен, но и характерен. Това са обичайните методи на САЩ, когато под заплахата от санкции Вашингтон принуждава правителството на държава да промени решението си. За Джакарта придобиването на 11 изтребителя, произведени от Русия, беше изгодна сделка. Цената на договора беше оценена на 1,14 милиарда долара, докато се предполагаше, че половината от сумата (570 милиона долара) може да бъде платена чрез доставки на стоки. Индонезийците обаче решиха да се откажат от такива условия - заплахата от американските санкции изглеждаше по-сериозен „аргумент“ в избора. Сега изглежда, че Индонезия трябва да купува по-скъпи американски изтребители.
Пред сложен избор беше поставен и Виетнам, който сега вместо предложените руски изтребители Су-30МК2 възнамерява да придобие американски остарели изтребители F-16 (производството им за нуждите на самите САЩ е спряно повече от десет години). Няма съмнение, че е дошъл моментът да се заменят изтребителите Су-22 и МиГ-21, които отдавна са в арсенала на виетнамските ВВС, но изборът в полза на американските самолети е доста съмнителен.
Първо, Су-30 вече се предлага във Виетнам и заслужено се смята за един от най-добрите изтребители в Азиатско-Тихоокеанския регион и със сигурност надминава F-16 по отношение на въоръжението и полетните показатели. Второ, вече е създадена летищна инфраструктура за експлоатацията на руските изтребители, а виетнамските пилоти имат опит в управлението на такива самолет. На трето място, Су-30 ще струва Ханой много по-евтино от F-16.
Може също така да си припомните дългогодишното военно-техническо сътрудничество между Русия и Виетнам, за военната помощ по време на войната с американците, за текущата търговия и военните контакти. Всички тези аргументи се сринаха като къща от карти на вятъра, след като Вашингтон обеща на Ханой нова ера на икономически просперитет, ако Виетнам придобие F-16.
Неслучайно Белият дом реши да вдигне ембаргото върху доставката на оръжие за Виетнам, за да отвори портата за продажба на военното си оборудване на тази страна. Виетнам беше примамен от обещанието да се прехвърли производството на различни стоки от Китай на тяхна територия - огромни печалби за страната. Именно това наклони везните в полза на придобиването на американския F-16.
Политиката на Вашингтон за „извиване на ръце“ се прилага и за Египет - през ноември Държавният департамент заплаши Кайро със санкции, ако закупи руски Су-35. САЩ не забравиха да използват опита на Турция, за която бе преустановена доставката на американския изтребители F-35 в отговор на закупуването на руските зенитно-ракетни системи С-400. Малко след подписването на договора между Русия и Египет за повече от 20 Су-35 през март 2019 г. (а той се оценява на около два милиарда долара), президентът Тръмп припомни на Египет Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). А през ноември миналата година, както съобщи The Wall Street Journal, американският държавен секретар Майк Помпео и министърът на отбраната Марк Еспер изпратиха на египетския министър на отбраната Мохамед Заки предупреждение, че санкции могат да бъдат наложени на Египет, ако бъдат закупени руски изтребители Су-35.
Съдбата на египетския договор не е сигурна. Във Вашингтон обявяват, че продължават да обсъждат с Кайро покупката на руски самолети. „Ние продължаваме да работим с тях и все още не сме решили окончателно този проблем. Те обаче добре знаят какви са рисковете “, казват от Държавния департамент на САЩ. Трудно е да се нарече подобна политика по друг начин, освен откровено изнудване и сплашване. Вашингтон традиционно заплашва с “усложнения” в обмена на военната информация и военната помощ. Всичко това действа - в египетските медии вече започнаха да се появяват статии за неефективността на руските Су-35.
Човек може да си припомни подобен случай с Кувейт - тази държава, под натиска на САЩ, също се отказа от намерението си да закупи руски танкове Т-90.
На пръв поглед, ако Индонезия и Египет няма да купят тези изтребители от Русия - а това са едва около 30-40 бойни машини, то те могат да се преживеят или да се продадат на друг. Всъщност не всичко е толкова просто - за вътрешната авиационна индустрия това е сериозен удар. А статистиката сочи, че напоследък износът на руско оръжие, според някои оценки, е в застой, а според други - намалява. Значителна част от този спад може да се дължи на санкциите на САЩ и политическия натиск.
„САЩ изгонват конкурентите от пазара за продажби на оръжие - това е тревожна камбана за отбранителната ни индустрия“, заяви военният експерт Владислав Шуригин. “Износът на въоръжение, както е известно, стимулира производството за собствено потребление”, допълни той.
Можете да си припомните историята на индийския договор за танкове Т-90, който буквално спаси тогава “Уралвагонзавод” от фалит и впоследствие направи възможно създаването на масово производство на тези танкове за руската армия.
Или вземете производството на най-масовия свръхзвуков изтребител в света МиГ-21. Само в СССР са произведени повече от десет хиляди от тези самолети, което дава възможност да се развият три самолетни фабрики - в Горки (сега Нижни Новгород), в Москва, в завода "Знаме на труда", в Тбилиси. „Миг“ беше на служба в почти тридесет страни, а в някои все още лети. Подобни темпове на производство направиха възможно по-нататъшното развитие и усъвършенстване на цялата линия изтребители от серията МиГ.
Със „Сухой“ изглежда, че производството е наложено, но темпото върви доста бавно. Понякога на завода за самолети в Комсомолск на Амур, където е компанията-майка на Suhhoi Design Bureau, не разполага с бюджетни средства. Така масовото производство на изтребителя пето поколение Су-57 също се забавя, самолетът никога не е произвеждан серийно. Той все още не е изнасян, надявахме се ситуацията да бъде коригирана със Су-35, а договорите с Индонезия и Египет се считаха за приоритетни тук. Но изглежда, че те са под реална заплаха от провал. Разбира се, машинациите на Вашингтон няма да сложат край на по-нататъшното развитие на новите изтребители от семейството на Су, но тази тенденция ще забави донякъде производството на самолети.
Износът на оръжие подкрепя най-важните високотехнологични индустрии в Русия. Най-квалифицираните инженери и работници, най-високата добавена стойност, най-доброто оборудване - всичко това се намира в предприятията на руската отбранителна промишленост. И именно по тях - и изобщо не по руските оръжия като такива - САЩ нанасят удари.
Превод: В. Сергеев