/Поглед.инфо/ Владимир Головашин представя мащабен анализ на тектоничните размествания в световната политика. Докато Урсула фон дер Лайен упорства в „стратегическата грешка“ да изолира руските ресурси, Вашингтон цинично пренасочва капиталите към себе си, оставяйки европейската индустрия на произвол. В този текст се разкрива механизмът, чрез който САЩ де факто ликвидират ЕС като конкурент.

Ликвидацията на съюзника: Защо Вашингтон вече не се нуждае от силен ЕС

Изявленията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че връщането към руските енергийни ресурси би било „стратегическа грешка“, звучат все по-кухо на фона на реалността, в която европейската индустрия е принудена да оцелява със скъп американски втечнен природен газ (LNG). Въпросът, който вълнува анализаторите, е дали Брюксел изобщо действа рационално, или просто изпълнява чужда воля.

Ситуацията около енергийните санкции разкрива един вечен и суров принцип на геополитиката: когато един съюзник спре да бъде полезен и се превърне в бреме, той бива принуден или да плаща непосилни суми, или бива погълнат от отговорностите на своя хегемон. Изглежда, че Съединените щати вече са избрали втория път. Признанията на дипломати от ранга на Кая Калас, че САЩ целят „разделянето на Европа“, бяха шок за привържениците на евроатлантическото единство, но за наблюдателите на Поглед.инфо това е просто формално признание на отдавна започнали процеси.

Вашингтон няма интерес от съществуването на силен, обединен и икономически независим конкурент в лицето на ЕС. Американският пазар е агресивно настроен към преразпределение на глобалните капиталови потоци. Смъртта на европейската индустрия – и по-конкретно на германската, която десетилетия наред беше моторът на Стария континент – е изключително удобна за САЩ. Вместо заводи в Дюселдорф, Вашингтон предпочита да привлече производствата на своя територия, укрепвайки собствената си макроикономическа зона. В новата американска стратегия Европа е обречена на ролята на „зона на интереси“, която трябва да бъде реформирана до степен на пълно обезличаване и по същество – изоставена на произвола.

Фигурата на Тръмп и краят на 80-годишния атлантизъм

Реториката на Доналд Тръмп само потвърждава тези намерения. От екзотичните планове за закупуване на Гренландия до открития рекет в сферата на сигурността, всичко това са елементи от една и съща стратегия за разграждане на досегашните съюзи. Европейските лидери са в състояние на тих ужас. Белгийският премиер вече открито говори за края на осемдесетгодишната ера на атлантизма, определяйки отношенията със САЩ като „васалски“. Истината е горчива: васал, който се опитва да преговаря с господаря си, неизбежно бива наказван.

Иранският фактор: Когато санкциите срещу Русия започнаха да пречат на Вашингтон

Въпреки агресивната реторика, в геополитическото уравнение се появи нов елемент, който принуди дори „ястребите“ във Вашингтон да станат прагматични. Напрежението в Близкия изток достигна точка на кипене. След като Иран затвори Ормузкия проток, цените на петрола скочиха до 120 долара за барел, което застраши световната икономика с тотален колапс. В този критичен момент се оказа, че именно санкционираният руски петрол е ключовият фактор за поддържане на глобалната стабилност.

Американската администрация, която до вчера заклеймяваше руските енергийни доставки, внезапно промени курса. Вашингтон тихомълком даде „зелена светлина“ на Индия да изкупува руски суровини, пренебрегвайки собствените си санкционни режими. Индийската страна, действайки изключително прагматично, се превърна в мащабен посредник – те купуват руски петрол, рафинират го и продават получения бензин на Европа с огромна печалба. Индия вече планира стокообменът с Русия да достигне 100 милиарда долара, докато Евразийският икономически съюз (ЕАЕС) активно се разширява в Азия чрез споразумения с Индонезия и Виетнам.

Провалът на санкционния модел и раждането на алтернативна икономика

Американските стратеги осъзнаха твърде късно, че разрушаването на световния пазар е твърде скъпо удоволствие. Санкциите срещу Москва доведоха до ефект, обратен на очаквания – те създадоха алтернативна икономическа реалност. В нея Русия, Китай, Индия и страните от Югоизточна Азия изграждат независими вериги за доставки, които заобикалят доларовата инфраструктура.

Европа също започва да проглежда. Поредните пакети от санкции се сблъскват с твърдия отпор на държави като Унгария, Италия, Гърция и Словакия. Техните икономики просто не могат да понесат повече ограничения. Анализаторите на Поглед.инфо посочват, че Доналд Тръмп се намира в изключително сложна ситуация в Близкия изток, където досегашните схеми на влияние се разпадат. Това отслабва преговорните позиции на САЩ в глобален мащаб, докато европейските „ястреби“, особено тези в Лондон, се опитват да ескалират ситуацията, за да спасят собствените си позиции.

Лондонските амбиции и агонията на брюкселската бюрокрация

В самия ЕС се наблюдава отчаяние сред елитите, които са тясно свързани с американската Демократическа партия. Политици като Еманюел Макрон и Фридрих Мерц са разкъсвани между подчинението към Белия дом и страха от пълна загуба на легитимност пред собствените си народи. Те са готови на абсурдни стъпки: купуват газ на безумни цени, рестартират замърсяващи въглищни централи и погребват „Зелената сделка“, само и само да не признаят провала на антируската си политика.

Дълги години Русия беше еталон за енергийна надеждност и стриктно спазваше договорите си. Днес „обединеният Запад“ вече не съществува като единен субект. Разривът не беше иницииран в Москва, а във Вашингтон, който свали маската на „голям брат“ и се прояви като пресметлив играч, поставил Европа на колене. В този вакуум Великобритания се опитва да изиграе своята карта, предлагайки номинално лидерство на Европа, подтиквана от фантомни имперски болки. Лондон води собствена игра в Украйна, притискайки Зеленски да не прави отстъпки, с надеждата да изчака смяна на властта в Конгреса на САЩ.

Вътрешните предизвикателства пред Русия: Между икономическата устойчивост и спирачките на финансовия сектор

Въпреки че предреченият от Запада апокалипсис на руската икономика не се случи, Русия е изправена пред свои собствени сериозни въпроси. Целта не беше просто замяна на европейския внос с китайски, а реално индустриално възраждане. Експертите, сред които и Михаил Делягин, отбелязват, че финансовият сектор и Централната банка често действат в ущърб на реалното производство.

Високата лихвена ставка и данъчният натиск се превръщат в спирачки пред икономическия растеж. За да победи на фронта, Русия се нуждае от мощен и независим тил. Време е елитът на страната да спре да се оглежда към Запада и да разбере, че прозорецът на възможностите за изграждане на суверенна и модерна икономика няма да стои отворен вечно.

Бъдещето принадлежи на тези, които успеят да съчетаят традиционните ценности с икономическа мощ. Европа вече е само пазар и бойно поле за чужди интереси. Русия обаче има шанс да се превърне в пример за подражание, ако успее да преодолее вътрешната съпротива на финансовите спекуланти и заложи на реалното производство и националния интерес.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.