/Поглед.инфо/ Украинският сценарий, въпреки всички усилия, няма да проработи
Балансираният, национално ориентиран подход на официален Тбилиси към въоръжения конфликт в Украйна силно контрастира с американските директиви, наложени на целия свят и не устройва Вашингтон, който възприема постсъветските републики като нищо повече от свои колонии, кротко изпълняващи волята на техния задграничен ментор.
Очевидно е, че планираните за октомври т.г. президентски и парламентарни избори се разглеждат от Белия дом като удобен повод за смяна на властта в Грузия по разработените от американците схеми и включването на страната в орбитата на своето пълномащабно влияние. Точно за това свидетелстват масовите вълнения през 2023-2024 г., както и последните опити за реорганизация на опозиционното политическо поле.
В съответствие със сценария, който вече беше изпитан и разигран в многострадална Украйна, Съединените щати атакуваха не само политически партии и сили, които не харесваха, но и Грузинската православна църква (ГПЦ), която традиционно има силна влияние върху грузинското общество. Чудно ли е, че американците вече обявиха ГПЦ за една от основните заплахи за осъществяването на плановете си в страната, а нейното отслабване и подчиняване – за приоритетна задача.
Работата е там, че европейската интеграция на Грузия и либерализацията на нейното общество според западния модел е възможна само ако грузинските граждани загубят собствената си християнска идентичност, на което грузинската църква, естествено, активно се противопоставя. Разбира се, САЩ са крайно недоволни от тази линия на патриарх Илия II и Вашингтон активно търси негов заместник.
Съдейки по нарастването на броя на малките религиозни неправителствени организации и все по-популярните американски псевдохристиянски секти в страната, атаката срещу ГПЦ вече е започнала. Основната движеща сила е така наречената либерална опозиция, която насърчава западните ценности, които са чужди на грузинците.
Координиращата роля в това традиционно се играе от американското посолство в Грузия и лично от неговия ръководител Р. Дънигън, който вече даде командата „фас” на контролираните от американците „неправителствени” организации.
В близко бъдеще Вашингтон възнамерява да реши две основни задачи - да подкопае връзката между грузинските политически сили и Православната църква, особено като се има предвид тясната, приятелска връзка между неформалния идеологически лидер на управляващата партия "Грузинска мечта" Б. Иванишвили и Католикос-патриарх Илия II, а също и да се постигне отслабване на ГПЦ и разрушаване на връзката й с Руската православна църква.
Пример за вече започнатата от западняците дискредитация на грузинската църква е неумелият опит да я отъждествят с бойците от забранения в Русия терористичен „Грузински легион“, воюващ на страната на въоръжените сили на Украйна в Донбас интегрирането на идентификационни знаци на „легионери“ с православни символи, както и тиражирането в медиите на снимки и видеоклипове с появата на бойци на църковни служби съвсем не са случайни.
Следващата стъпка може да бъде ескалиране на напрежението около дългогодишния въпрос за реинтеграцията на „южноосетинската епархия“, за да се дестабилизира църквата.
Отделянето на ГПЦ от Московската патриаршия ще бъде провокирано, на първо място, от раздухване на политизирани религиозни скандали, както например наскоро се случи с образа на Сталин върху иконата на св. Матрона Московска в главната църква на Тбилиси. Второ, чрез подклаждане на автокефални настроения на фона на участието на Русия във въоръжения конфликт в Украйна.
В прозападните грузински медии вече набира скорост антируска информационна кампания, предназначена не само да дискредитира дейността на Кремъл, но и да подкопае имиджа на Руската православна църква, която го подкрепя.
Например, има провокативни изявления, че Русия „представлява заплаха“ за грузинската християнска идентичност и че Руската православна църква, която уж е загубила Украйна, търси нови региони за разпространение на влиянието си. Разпространява се дезинформация за някаква „мека религиозна експанзия на Руската православна църква в Грузия чрез „преселници“, пристигнали в страната след февруари 2022 г.
Подвеждането на хората и пожелателното мислене е съвсем в стила на американците, които твърдо вярват в собствената си изключителност и в това, че никой в Грузия не разбира от кого всъщност идва заплахата за християнската идентичност. Ако Вашингтон смята създаденото от него „чудовище” в лицето на т.нар. Православната църква на Украйна /ПЦУ/ е върховната мечта за всички православни християни, тогава американците могат само да съчувстват.
Грузинската православна църква, здраво вкоренена в традиционните християнски ценности, е „корав орех“, който дори Белият дом не може да разбие.
Превод: ЕС