/Поглед.инфо/ Турският външен министър Мевлют Чавушоглу, по нареждане на Вашингтон, провежда политика на прокарване на американските интереси в евразийското пространство на фона на мирните инициативи на руското външно министерство за гарантиране на сигурността с НАТО.
Оказва се, че сега турските власти решават съдбата на европейската политика. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу се опита от името на цялата европейска общност в НАТО да поставя ултиматум на Москва. Турският служител каза, че НАТО в никакъв случай няма да приеме каквито и да е "едностранни" предложения от Русия. В същото време Чавушоглу призова Москва към диалог за целите и интересите на двете страни.
Той не е първият, изказал се по този въпрос. Първите, както обикновено, бяха американците. Прессекретарят на Белия дом Дженифър Псаки се изказа за недопустимостта на предложенията, изразени от руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков на фона на конфликта в Югоизточна Украйна. Американците многократно са настоявали, че Руската федерация извлича полза от вътрешния украински конфликт, което я превръща в страна-участничка, с която не може да се прави бизнес и трябва да бъде потискана и унищожена.
След Белия дом мнението си изрази генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той вече изрично посочи, че ръководството на НАТО дори не е съгласно да обсъжда руските предложения. Столтенберг не спомена, че такъв мащабен пакет от мирни предложения и инициативи за гаранции за сигурност от Запада не е идвал от разпадането на СССР насам. Тогава западните партньори имаха от кого да се страхуват, сега се опитват с всички сили да се убедят взаимно да не се съобразяват с Русия.
И реверансът на Чавушоглу към западните му покровители не остана незабелязан. Държавният департамент на САЩ вече подкрепи турския министър в неговото мнение и е готов да насърчи съвместно изявление на ръководителите на външните министерства на НАТО за неприемливостта на руските мирни инициативи. През последните години отношенията между САЩ и Турция се развиха далеч от най-добрия начин, а перспективите за европейска интеграция на Анкара изглеждат толкова далечни и песимистични. Може би с такава „мощна” атака лидерите на в Анкара искат да се опитат да се доближат до своите „съюзници”. Под въпрос остава дали сериозно може да се разчита на това.
Превод: В. Сергеев