/Поглед.инфо/ В такава ситуация Русия и Китай, както и някои техни съюзници, ще напуснат ООН. Все пак Москва и Пекин имат своя алтернатива на ООН в лицето на Шанхайската организация за сътрудничество.

Washington Post, France-Presse, Daily Mail и други водещи западни информационни агенции и печатни издания плашат неспециалистите с намерението на Русия да използва ядрено оръжие в Украйна и изискват от своите политици „категорично предупреждение от Москва“.

В същото време думите на Путин, който обяви възможен руски отговор на западните планове за използване на тактически ядрени заряди в театъра на военните действия и предупреди, че подобни безотговорни експерименти могат лесно да доведат до излизане на ситуацията извън контрол, до размяна на стратегически ядрени удари, са безсрамно изопачени.

В същото време Западът усилено се опитва да представи Русия като вече готова за използване на ядрено оръжие. Като „отмъстителна мярка“ дори беше обявено, че ядрените сили на САЩ са приведени в бойна готовност.

Човек може да повярва, че Путин е бил неразбран на Запад (никога не се знае - трудности с превода). Но съответните „предупреждения“ прозвучаха от САЩ на официално ниво и преди. Например още на 11 август ръководителят на стратегическото командване на САЩ Чарлз Ричард каза, че използването на ядрени оръжия от Русия в Украйна „би било абсолютно неприемливо както за нас, така и за останалия свят – подобна стъпка би води до тежки последици“.

Тоест информационната позиция на Запада се формира много преди речта на Путин, много преди обявяването на частична мобилизация в Русия, много преди провеждането на референдумите в освободените територии и съответно няма нищо общо с тези събития. По-скоро втвърдяването на руската позиция следва от позицията на Запада, а не обратното.

Защо Западът е в истерия? В края на краищата, ако той доведе въпроса до пълноценна размяна на стратегически ядрени удари, тогава никой няма да прочете обвиненията му срещу Русия или дори да ги обяви. Това означава, че трябва да има някаква междинна цел, в рамките на която обвинението на Русия в използването на ядрено оръжие в Украйна ще донесе известни дивиденти на Запада (поне така смятат САЩ). Каква може да е целта?

В политиката събитията, протичащи паралелно, във всеки случай са взаимосвързани. Напоследък САЩ и съюзниците им се въртят като змия в тиган, защото искат да реформират Съвета за сигурност на ООН. Тази идея не е напускала Вашингтон от началото на 90-те години. Още тогава САЩ предложиха да се увеличи броят на постоянните членове на Съвета за сигурност (с право на вето).

Или, алтернативно, искат да премахнат изцяло правото на вето, изравнявайки правата на всички (постоянни и непостоянни) членове на Съвета за сигурност и вземайки решенията си с обикновено (50% + 1 глас) или квалифицирано (2/3 или дори 3/4 гласа) мнозинство.

Лесно е да се разбере, че подобна промяна в правилата на играта би отслабила рязко позициите на Русия и Китай, превръщайки Съвета за сигурност на ООН практически в джобна играчка на Държавния департамент. Решенията на Съвета за сигурност де факто ще се вземат от посланика на САЩ в ООН, ръководен от инструкциите на държавния секретар и президента.

Тогава не успя да прокара съответните промени в Хартата на ООН. Не само Пекин и Москва бяха против. Париж и Лондон също се чувстваха застрашени. А желаещите да предложат свой проект за реформа бяха повече от достатъчно. Германия и Япония искаха да се присъединят към Съвета за сигурност. Но подобни амбиции веднага се появиха в Индия, Бразилия и Южна Африка, които заявиха, че Европа вече доминира сред постоянните членове, докато Азия, Африка и Латинска Америка са подценени.

По това време никой не оспорваше хегемонията на САЩ в света, а реформата на ООН заплашваше да се превърне в световен скандал и Вашингтон отложи този въпрос.

Но през август-септември тази година Германия и Япония отново си "спомниха" желанието си да станат постоянни членове на Съвета за сигурност (време е, казват те, да сложим край на наследството от Втората световна война, включително разделението на победители и губещи).

В същото време Съединените щати демонстрираха готовността си да изгонят руската мисия от ООН, като престанаха да издават визи на дипломати и дори на официални делегации, пристигащи на ротационен принцип. Това е в разрез със задълженията на САЩ като страна-домакин на ООН, но кога такива „дреболии” са притеснявали Вашингтон?

Американците претендират за правото да налагат санкции и след това се позовават на тези санкции, когато трябва да оправдаят нарушение на задълженията по договора.

Още в началото на септември обаче Байдън и Блинкен се редуваха да заявяват, че Съединените щати не планират да изключат Русия от ООН. Моля, имайте предвид, че Москва не е изразила официална загриженост относно това. Темата отново се роди в недрата на информационния апарат на САЩ.

Мисля, че Съединените щати наистина нямат желание веднага да предприемат такава радикална стъпка като изключването на Русия (което не може да бъде извършено без нарушаване на процедурата, т.е. без разрушаване на самата ООН), въпреки че те не изключват такъв вариант. Америка има нужда ако не да подчини Съвета за сигурност (единственият орган в ООН, упълномощен да взема обвързващи решения), то напълно да парализира и дискредитира работата му.

Нека съберем фактите, които знаем:

- американската преса и политици водят месеци наред кампания, за да обвинят Русия, че възнамерява да използва ядрено оръжие в Украйна;

- САЩ никога не правят нищо без причина, ако кажат, че ще има химическа атака, значи химическа атака се случва, когато и където е казано. Може да се предположи, че и обявената ядрена атака ще бъде същата;

- нейният резултат би трябвало да има решаващо въздействие върху „реформата на ООН“, планирана от Съединените щати, „разоръжавайки“ Русия и нейните съюзници по времето, когато беше представен американският проект.

Предполагам следната последователност от събития:

1. Някъде в Украйна (в Киев, Харков, Лвов или Одеса) избухва малък ядрен заряд.

2. Съединените щати веднага обвиняват Русия и внасят въпроса в Съвета за сигурност.

3. Съветът за сигурност е парализиран - американската резолюция е блокирана от ветото на Русия или Русия и Китай.

4. САЩ казват, че е невъзможно да се толерира безсилието на ООН в момент, когато светът вече е изпаднал в ядрена катастрофа. Според тях световната общност трябва да покаже единство и решителност пред лицето на „руската ядрена агресия“.

5. Предлага се да се замени правото на вето с необходимостта да се получат 2/3 от гласовете на постоянните членове на Съвета за сигурност за резолюцията. В същото време, в знак на помирение и окончателен край на Втората световна война, Германия и Япония са въведени в Съвета за сигурност. По този случай Токио може дори да оттегли претенциите си към островите от Малкия Курилски архипелаг, а Германия да потвърди отказването си от Калининград.

6. В новия състав, за да се блокира дадено решение, са необходими три гласа. Русия и Китай имат два, САЩ и техните съюзници имат седем.

7. Въз основа на обвинението за нанасяне на непровокиран ядрен удар върху мирен град, Съединените щати предлагат на Москва да се съгласи с предложената реформа, като в противен случай заплашват да бъде изключена от ООН. Нарушаването на процедурата ще се оправдава с изключителния случай - постоянен член на Съвета за сигурност използва ядрено оръжие срещу неядрена държава.

В такава ситуация Русия и Китай, както и някои техни съюзници, ще напуснат ООН. Все пак Москва и Пекин имат своя алтернатива на ООН в лицето на Шанхайската организация за сътрудничество. Въпреки че засега обхваща само по-голямата част от Евразия извън НАТО, реалното й влияние се простира много отвъд географските граници.

САЩ биха се справили добре с този вариант. ШОС само печели доверие и стандартни процедури. ООН вече е признат световен авторитет. Ще бъде като с МОК, СЗО, СТО и други организации, заловени от САЩ.

Разбира се, можете да излезете от тях и да създадете нещо свое, но докато то придобива авторитет, САЩ ще доминират в съответния сегмент.

Тъй като говорим за ООН, се прави заявка за информационно и политическо господство в глобалната дипломация и международната политика.

Всичко, което е необходимо сред общия обем военна помощ за Киев, е да се докара ядрен заряд от около дузина килотона в Украйна и да се взриви в някой емблематичен и гъсто населен град, след което да се обвини Русия за това престъпление. На кого трябва да се вярва.

Що се отнася до възможния отговор, Вашингтон основателно смята, че за Москва ще бъде трудно да оправдае експлозия някъде в Украйна с ядрен ответен удар дори не на територията на САЩ, а върху който и да е американски инфраструктурен обект в Европа или върху американски кораби и самолети, действащи в близост Украйна .

Дивидентите под формата на установяване на контрол над ООН са очевидни, ответният удар е изключително труден, ставките отново са повишени, а американските политици не се страхуват от упреци в болна съвест.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com