/Поглед.инфо/ Представената на 28 януари от президента на САЩ Тръмп пред израелския премиер Нетаняху „сделка на века“ за палестинско-израелския мир по-вероятно ще спаси личната съдба на двамата ѝ главни герои, отколкото да служи на мира в Близкия изток. И Тръмп, и Нетаняху са изправени пред решителни избори и са в разгара на съдебни дела срещу тях за злоупотреба с власт и корупция. Скривайки се зад небалансирания план, те не са особено притеснени от факта, че той може да се спука като сапунен мехур. По-лошото е, ако целият регион се взриви с него.

„Сделката на века“, която провъзгласява създаването на две държави за два народа, еврейска и палестинска, всъщност лишава последните от всякакви атрибути на държавност и значителна част от териториите. И затова тя няма шанс.

В сравнение с границите от 1967 г., предвидени в резолюции на ООН, по-голямата част от Палестина на Западния бряг (ЗБ) се свива с поне 30% и е отрязана от екстериториални еврейски селища. Отделя се от границата на Йордания и крайбрежието на Мъртво море. Газа обаче получава два анклава в безжизнената и безводна част на пустинята. Негев също без достъп до границата. Според дивото въображение на някой „луд инженер“ всички тези палестински анклави трябва да бъдат свързани с многомилиардна сложна система от виадукти и тунели, включително 34-километров тунел между Газа и ЗБ. Очевидно цялата помощ, обещана на Палестина за 50-те милиарда долара за тези тунели, ще изчезне, а американските строителни предприемачи ще изкарат някои добри пари от това. Тръмп знае това добре.

Такава "независима Палестина" няма да има пристанища или летища, армия или сили за сигурност, контрол върху въздушното си пространство и границите, възможност за влизане в каквито и да било съюзи с държави, различни от Израел. Няма да има право да се връщат в родината си и палестинските бежанци. Столицата на Палестина ще бъде отдалеченото предградие на Ерусалим, „Абу Дис“, докато самият известен град, включително източната му част, ще се счита за столица на Израел.

Нетаняху вече каза, че в светлината на готовността на САЩ да признаят израелския суверенитет в еврейските селища на ЗБ, първият етап от анексията по отношение на долината на Йордан и еврейските селища в „териториите“ ще бъде представен за одобрение от правителството следващата неделя, след което се планира втори етап. Противниците на Нетаняху, включително тези, които одобряват сделката обаче, възнамеряват да отложат прилагането му до периода след изборите.

Всички палестински лидери, въпреки заплахите от САЩ, отхвърлиха тази „независимост“ дружно и гневно.

А предложеното разширяване на почти два пъти територията на ивицата Газа, където управлява радикалният „Хамас“, няма да доведе до „омекване“ на това движение, защото то настоява на границите от 1947 г., а не от 1967 г. Предложенията бяха отхвърлени от „Хамас“ като „годни само за кошчето“. И по-умереният „Фатах“, управляващ ЗБ, чиято контролирана територия, според плана, е „нарязана като холандско сирене“, ще бъде стимулиран да ескалира насилието. Оказва се, че тези, които са по-склонни към въоръжена борба, получават повече. Не случайно интифадата за непризнаване на „сделката“ вече е започнала в предполагаемата „столица“ на Палестина - ерусалимското предградие „Абу Дис“.

Изглежда, че американската инициатива, ако не друго, допринесе за консолидирането на палестинското общество, което преди беше разделено между „Хамас“ и „Фатах“. И двете организации сега се застъпват за отхвърляне на плана на САЩ.

Тръмп се надяваше, че сделката ще бъде подкрепена от най-влиятелните арабски режими, като се има предвид неговият твърд курс към Техеран. Много от тях наистина „приветстваха мирните усилия на Тръмп“, което израелската преса представя за пълна подкрепа. Исканията на арабския свят обаче са видими и по съгласуването на „всички решения с международното право и съответните резолюции на ООН“. За палестинците най-значимият беше призивът вечерта на 28 януари от „Пазителя на двете свети джамии“, крал на Саудитска Арабия Салман бин Абдел Азиз Ал Сауд, Махмуд Абас. Кралят увери Абас, че „позицията на кралството по палестинския въпрос няма да се промени в интерес на запазването на правата на палестинския народ“.

От двете арабски държави, които вече имат мирни договори и поддържат официални отношения с Израел - Египет и Йордания, владетелят на последната, крал Абдула II, считан за най-прозападния политик в региона, категорично отхвърли сделката. Територията на ЗБ, включително Източен Ерусалим, е била част от неговото кралство до 1967 г. и все още се счита за покровител на светилищата на Храмовия хълм. Йорданският монарх никога няма да се съгласи с намаляването на тези територии.

Позицията на Кайро се оказа по-двусмислена. То формално не подкрепи сделката, но призова „да я проучи внимателно“. Египетската страна очевидно е заинтересована от инициативата за удвояване на територията на ивицата Газа, което би могло да намали миграционните потоци оттам към Египет, както и да отвори определени възможности за египетската икономика. Въпреки това позицията на Лигата на арабските държави (ЛАД) може да стане решаваща за Кайро. Нейният генерален секретар Ахмад Абул Ал-Гейт видя в плана на американския президент „пренебрегване на законните права на палестинците“ и заяви, че „няма да е възможно да се налагат никакви решения на палестинско-израелския конфликт“. Според Ал-Гейт, планът за мир на САЩ ще бъде обсъден на предстоящата спешна среща на Арабската лига.

Важно е също това, че говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви, че Организацията ще продължи да се придържа към своите резолюции за създаването на две държави Палестина и Израел в рамките на признатите граници от 1967 г. Няма шанс да се „родят“ нови резолюции в подкрепа на американския план.

Германия и някои други страни от ЕС призовават за „по-внимателно разглеждане на сделката“, но само Борис Джонсън изпъква с пряката си подкрепа. Има основание да се смята, че позицията на ЕС по отношение на палестинско-израелското уреждане ще остане в традиционната насока. Министърът на външните работи на ЕС Джоузеф Борел заяви, че Европейският съюз ще оцени предложенията, предложени от американците въз основа на „твърд и единен ангажимент за договорено и жизнеспособно решение за две държави, което отчита легитимните стремежи и на палестинците, и на израелците, при спазване на всички съответни резолюции на ООН и договорени в международен план параметри“.

И в случай на потушаване на палестинските протести със сила и въвеждането на тотална икономическа блокада на Палестина, с която Вашингтон заплашва, на палестинците има остава последна мярка. Тя беше обявена от дългогодишния член на палестинското ръководство Саеб Ерекат. Става дума за саморазпускането на всички водещи структури на Палестина с оглед преразглеждането от страна на Израел и Съединените щати на съществуващите споразумения и резолюции, както и за фундаменталната невъзможност за въплъщаване на идеята за две държави. В този случай палестинците ще изискват предоставянето на пълни граждански права на тях като част от израелската държава на всички територии, заети от нея, и възлагане на отговорността за тяхната позиция на израелските държавни органи. Такива изисквания са в съответствие с международното право и неспазването им би означавало въвеждането на Израел на „режим на апартейд и расова сегрегация“.

В момента приблизително 6,7 милиона евреи и около 7 милиона араби живеят в Израел и на териториите, които той заема (2,1 милиона от тях във вътрешността на страната с права на гражданство). Не е трудно да си представим до какво ще доведат първите свободни избори в такова общество. Фактът, че палестинците все още не са постигнали това, се обяснява с желанието им да имат своя държава, напълно независима от „еврейските съседи“. Въпреки това, в безнадеждната ситуация, в която „подсъдимите“ Тръмп и Нетаняху ги поставят, те могат да изберат този път. Тогава настоящите „победители“ рискуват да бъдат „победени“.

Превод: В. Сергеев