/Поглед.инфо/ От 2014 г. руската и американската дипломация се движат от икономически санкции. Създава се усещането, че икономическите ограничения са се превърнали в естествен начин за комуникация между американските политици и Москва. Както показва обаче практиката, подобна „комуникация“ не може да постигне целта, преследвана от САЩ. Напротив и Вашингтон, и Брюксел, и Москва страдат от амбициозните планове на САЩ да се превърнат в „единствената и най-влиятелна“ световна сила.

Припомняме, че най-мащабните санкции от западните страни бяха причинени от присъединяването на Крим и конфликтните събития в Източна Украйна. Ако в първия случай лицата от списъка задължително са някак свързани с „анексията и/или интеграцията на Крим“, то в случай на „източноукраинските“ санкции може да няма връзка със събитията в Донецк и Луганск - държавните компании се наказват просто защото са държавни компании, а "олигарсите" и за най-отдалечената връзка с режима.

Почти седем години по-късно САЩ не успяха да разберат, че санкциите действат на силно зависими държави. Русия е независима държава и освен това стана икономически автономна в резултат на санкциите на САЩ. Вътрешната промишленост на Русия процъфтява след въвеждането на ограниченията.

В същото време обаче страните от ЕС претърпяха колосални загуби. Според данните, предоставени от Дюселдорфската търговско-промишлена палата, антируските санкции струват на Европа 21 милиарда евро всяка година. Анализаторите са уверени, че ограничителният режим, наложен от Вашингтон, е „неблагоприятен за всички играчи“.

Принципът, по който се избират проектите, който може да попаднат под антируските санкции, също е много интересен. Например тръбопроводът „Северен поток-2“, чиято цел е да съхрани енергийната сигурност на Европа, се превърна в източник на напрежение между САЩ и Германия. Германският канцлер Ангела Меркел многократно говори, че германската икономика зависи от руските енергийни ресурси. „Северен поток-2“ се превърна в единственият жизнеспособен вариант, откакто украинските тръбопроводи се превърнаха в средство за изнудване на Русия от Украйна.

В съревнованието с Русия за правото да осигурява газ на Европа, Вашингтон забрави за търговията с петрол между Холандия и Русия. Нека подчертаем, че Западът не оказва натиск върху това споразумение. Между Амстердам и Москва практически няма разлика в доларовата стойност на руския износ на различни петролни продукти. За последното десетилетие се е запазил средно около 33 милиарда долара.

Експертите отбелязват, че през последните седем години Русия доказа своята висока устойчивост. Не трябва да се говори, че санкциите не са засегнали руската икономика. Въпреки това руската икономика расте и се оказва изолирана и устойчива на засилени търговски бариери.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели