/Поглед.инфо/ Състоя се много важен телефонен разговор между Владимир Путин и турския му колега Реджеп Таийп Ердоган. Последният път, когато двамата общуваха по телефона, бе по турска инициатива на 27 юли и бе обсъдена ситуацията на границата между Азербайджан и Армения, където има сблъсъци между двете страни.

Пресслужбата на Кремъл съобщи, че този път "основното внимание е обърнато на либийската проблематика", а също така "е била подчертана необходимостта от реални стъпки между противостоящите страни за устойчиво прекратяване на огъня и започване на преки преговори в съответствие с решенията на Берлинската конференция и резолюция 2510 на Съвета за сигурност на ООН". Във връзка с това турското издание Haberturk твърди, че "Турция и Русия готвят двустранна среща на високо ниво за Либия", която трябва да предприеме опит за стартиране на преговорите между Либийската национална армия - ЛНА на маршал Хафтар и правителството на националното съгласие - ПНС на премиера Сарадж.

Съгласно тази версия, в случай на достигане на поставената цел, Ердоган и Путин ще проведат преговорния процес в по-широк международен формат, който може да стане продължение на Берлинската конференция. При това се казва, че практическата подготовка на такъв род политико-дипломатически маневри е впрегнал усилията на руско-турската група по Либия. В разпространеното в края на юли съвместно заявление на двете страни се казва, че "страните поддържат неизменна привързаност към суверенитета, единството и териториалната цялост на Либия и подчертават необходимостта от борба с терористите и терористичните групировки". Също така бяха потвърдение намеренията на двете страни да "взаимодействат с цел достигане на безпоасност и стабилност в Либия", както и "подобряване на хуманитарната обстановка".

Съобщава се, че групата планира да проведе работна среща в близко време в Москва.

Що се отнася до Берлинската конференция, засега тя няма продължение. Британското издание "Индипендънт" обяснява това с "проектът на канцлера Меркел бе активно подкрепян от Путин при неутрална позиция на Ердоган и въпреки че всички основни външни играчи участваха, бе обречен на провал заради действителното отдръпване в този момент на САЩ от играта на либийско поле, тъй като Вашингтон счита Либия за европейски проблем". Според изданието, тогава "са се говорили правилни неща като необходимостта да се ограничи чуждото вмешателство в конфликта, ембаргото на оръжейните доставки, но нищо не е направено практически". Затова се създаде впечатление, че Вашингтон, както пише един експерт, "завърза нечий ръце, за да може когато е нужно да взриви барутния погреб и да превърне Либия в Сирия".

С времето стана очевидно, че към такъв сценарий на действия се придържа Турция, която не се притеснява от влошаване на отношенията си с ЕС, който така или иначе е недоволен от намесата на Анкара в северноафриканската страна. Всичко доведе до това, че амбициозните цели на Берлинската конференция - установяване на примирие, демобилизация и разоръжение на местните милиции, провеждане на преговори за единно правителство, висят във въздуха. А сега Турция, заедно с Русия води преговори за либийско решение, като едновременно с това общува с Вашингтон на високо ниво и води тях двустранни експертни консултации по темата. Всъщност, посланикът на САщ в Либия Ричард Норланд заяви, че "действията на Турция в Либия имат за цел да предотвратят укрепването на Русия там" и именно "турското вмешателство създава възможност за политически преговори между ПНС в Триполи и про-хафтарската администрация в Тобрук".

Но ако това е така, то защо Анкара и Вашингтон не вземат отговорност по организирането на преки преговори между двете страни в Либия? Проблемът се усложнява от обстоятелството, че либийската криза е пряко продължение на кризата в Източното Средиземноморие и никой не знае кога е започнало и кога ще свърши всичко. САЩ не искат да поемат такова бреме, а Турция няма достатъчно капацитет и ресурси за да разреши такива задачи. Същевременно, на американска страна започна да играе и Гърция, а в самия регион стават промени в баланса на силите. Интересите си активно поддържа Франция. Парадоксът е в това, че за Турция самото присъствие на Русия става балансиращ фактор срещу формирането на анти-турска коалиция. Тъй че Ердоган има за какво да говори с Путин. Теоретично те биха могли да проявят политическа воля и да седнат на масата за преговори с конфликтните страни в Либия. Но обективните условия за такава игра още не са назрели. Преди всичко, защото в региона центровете на борба бързо се сменят и нови играчи са въвлечени.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели